О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 536
София, 16.09.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 495/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Ч” АД, София против определение № 207 от 17.04.2009 г. по ч. гр. д. № 145/2009 г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 03.02.2009 г. по гр. д. № 1781/2008 г. на В. районен съд.
С първоинстанционния акт е обезсилена издадената в полза на „Ч” АД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу И. Б. Г. от с. С., Община Д. и производството по делото е прекратено, тъй като при връчването на заповедта на длъжника е установено, че същият е починал още преди подаване на заявлението за издаването й.
По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно.
Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че същото съдържа произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Като такъв е посочен въпросът за процесуалната легитимация на страните в гражданския процес и по-конкретно за надлежната страна при констатиране смъртта на длъжника в рамките на заповедното производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Същата обаче не следва да бъде разгледана по същество, тъй като не е налице поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Допустимостта на заповедното производство при констатирана смърт на длъжника, която е настъпила преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, в случая безспорно е въпрос, който е от значение за настоящото дело, тъй като решаването на този въпрос е обусловило изхода му, т. е. осъществено е главното условие по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното производство. По посочения въпрос обаче Върховен касационен съд вече се е произнесъл. Създадена е единна и непротиворечива практика, обективирана в множество актове, постановени по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – определение № 356 от 31.12.2008 г. по ч. т. д. № 330/2008 г. на ТК, І отд.; определение № 456 от 19.12.2008 г. по ч. гр. д. № 487/2008 г. на ТК, ІІ отд.; определение № 485 от 30.12.2008 г. по ч. т. д. № 506/2008 г. на ТК, ІІ отд.; определение № 464 от 22.12.2008 г. по ч. т. д. № 510/2008 г. на ТК, ІІ отд. и др. В тези актове е прието, че ако смъртта на длъжника е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, съдът, издал заповедта за изпълнение, следва да постанови обезсилването й на основание чл. 415, ал. 2 ГПК и да прекрати заповедното производство.
С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, даденото от Върховен касационен съд разрешение на посочения процесуалноправен въпрос е задължително за съдилищата. И тъй като постановеното от В. окръжен съд определение е в съответствие с цитираната практика, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на същото.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 207 от 17.04.2009 г. по ч. гр. д. № 145/2009 г. на В. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: