О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 461
София, 20.12.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. N 436/2008 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ROBERT BOSCH GmBH, Щутгарт, Г. против определение № 325 от 02.06.2008 г. по ч. гр. д. № 441/2008 г. на Пловдивски апелативен съд /поправено с определение № 635 от 01.10.2008 г./, с което е потвърдено постановеното от Пловдивски окръжен съд определение от съдебно заседание на 07.04.2008 г. по т. д. № 27/2008 г. С първоинстанционния акт е спряно производството по делото, образувано по предявените от „А” О. , гр. П. срещу ROBERT BOSCH GmBH искове по чл. 95, ал. 1, т. 1, 2 и 6 ЗАПСП за защита на авторските права върху притежаваната от него компютърна програма Autotest ІІ до приключване с влязло в сила решение на т. д. № 359/2007 г. на Пловдивски окръжен съд, образувано по искове на ROBERT BOSCH GmBH срещу „А” О. , гр. П. по чл. 95, ал. 1, т. 1, 2 и 6 ЗАПСП за защита на авторските му права върху части от компютърните програми, инкорпорирани в система за диагностика на автомобили ESI (tronic), ползвани в компютърната програма Autotest ІІ.
Допустимостта на касационното обжалване на атакуваното определение е обоснована с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Липсва обаче както конкретно посочване на съществения процесуалноправен въпрос, така и аргументиране защо според частния жалбоподател този въпрос покрива хипотезата на чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК. Твърдението за „липса на идентичност относно фактите, обектите и материалноправните предпоставки по двата спора” не представлява изложение на основанието по смисъла на императивната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не създава за Върховен касационен съд задължение за преценка дали посоченото основание действително е налице. Това твърдение е относимо към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК, които обаче не може да се квалифицират като основания за допускане на обжалването по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Дори и да се приеме обаче, че съществен в случая е процесуалноправният въпрос за предпоставките на чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./ за спиране производството по делото, касационното обжалване на поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК отново е недопустимо. Това основание би било налице тогава, когато се касае за приложение на законова норма, по която липсва съдебна практика, или тази практика, макар и непротиворечива, е неправилна и следва да бъде изоставена, както и когато приложимата разпоредба е неясна и се налага тълкуването й. Тези изисквания в настоящия случай не са осъществени – касае се за норма, която е напълно ясна и не поражда никакви трудности при тълкуването и прилагането й. Освен това, по въпроса за спирането на исковото производство е налице обилна, непротиворечива съдебна практика, в т. ч. и на Върховен касационен съд.
С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното определение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 278, ал. 4 във връзка с чл. 288 и чл. 280, ал. 1, и т. 3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 325 от 02.06.2008 г. по ч. гр. д. № 441/2008 г. на Пловдивски апелативен съд /поправено с определение № 635 от 01.10.2008 г./.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: