О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 30.11.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 652/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. „Х”, с. Р., Област Плевен срещу решение № 43 от 26.02.2009 г. по в. т. д. № 54/2009г. на Великотърновски апелативен съд, с което, след отмяна на постановеното от Плевенски окръжен съд решение № 369 от 05.12.208 г. по т. д. № 128/2008 г., Е. „Х” е осъден да заплати на В. С. Б. от гр. С., на основание чл. 61, ал. 1 ЗЗД исковата сума 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2004 г.
Касаторът поддържа становище, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с дадената от въззивния съд правна квалификация на предявения иск като такъв по чл. 61, ал. 1 ЗЗД, като счита, че същата не съответства на изложените в исковата молба обстоятелства за сключен между страните договор за заем, потвърдени и в хода на цялото съдебно производство.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е обосновал допускането на касационно обжалване на въззивното решение с твърдението, че същото съдържа произнасяне по съществен материалноправен въпрос, по отношение на който са налице всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, без обаче да посочи конкретно този въпрос.
Ответникът по касация – В. С. Б. от гр. С. не е изразил становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени постановеното от Плевенски окръжен съд решение по т. д. № 128/2008 г. и да осъди Е. „Х” да заплати на В. Б. претендираната с исковата молба сума 15 000 лв., въззивният съд е приел за доказани всички елементи от фактическия състав на водене на чужда работа без пълномощие, визирани в нормата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД – поемане извършването на чужда работа чрез заплащане на две лизингови вноски по сключения от ответника по иска договор за лизинг L-04-05/2004 г.; знание, че се върши чужда работа, т. е. че лизинговите вноски се дължат от едноличния търговец и липса на задължение за ищеца /по закон или по договор/ за заплащане дължимите от ответника лизингови вноски.
Въззивният съд е изложил изрични съображения във връзка с приетата от него правна квалификация на предявения иск, като е счел, че не е обвързан от посоченото от ищеца правно основание на иска – чл. 240 ЗЗД и с оглед изложените обстоятелства и установените по делото правно-релевантни факти е определил иска като такъв по чл. 61, ал. 1 ЗЗД.
С оглед твърденията на касатора в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Макар в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК да не е формулиран изрично, с оглед практиката на която се позовава, следва да се приеме, че касаторът поставя процесуалноправния въпрос за определяне правната квалификация на предявения иск.
Доколкото този въпрос е от значение за изхода на спора, същият се явява значим по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на него обаче не са осъществени визираните от закона условия за допускане на касационното обжалване.
На първо място, неоснователно е поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Това основание би било налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и като такава следва да бъде изоставена. Във всички случаи, обаче, касаторът трябва да аргументира становището си защо счита, че поставеният от него въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Само по себе си, твърдението, че произнасянето на Върховен касационен съд ще създаде трайна съдебна практика, която ще доведе до точното прилагане на закона и за развитието на правото, не е достатъчно, за да се счете, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е обоснована конкретно връзката между даденото от съда разрешение на поставения въпрос и приложението на тази норма. Още повече, че по въпроса за определяне правната квалификация на иска е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика.
На второ място, не може да бъде споделено и становището за противоречие на обжалваното решение с цитираната практика на Върховен касационен съд по поставения от касатора въпрос – решение № 36 от 26.02.2007 г. по т. д. № 511/2006 г. на І т. о. и решение № 25 от 12.02.2001 г. по гр. д. № 536/2000 г. на ІІ г. о. Съдържащите се в цитираните решения изводи във връзка с допустимостта на атакуваните въззивни решения, с оглед поддържаните твърдения за разглеждането на непредявен иск, са направени при отчитане на конкретните обстоятелства, релевирани от ищеца по всяко от делата, които са напълно различни от тези по настоящото дело. Въззивният съд е изпълнил вмененото му от закона задължение сам да определи основанието на предявения иск на база изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, а не да възприеме посочената от ищеца правна квалификация. Доколко обаче същата е определена правилно, този въпрос не подлежи на преценка в настоящото производство, тъй като е относим към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК.
На последно място, неоснователно е също твърдението на касатора, че поставеният от него въпрос се решава противоречиво от съдилищата. В подкрепа на това твърдение е представено само едно съдебно решение, което обаче не следва да бъде взето предвид, тъй като липсват данни да е влязло в сила.
С оглед изложеното, настоящият състав приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №
43 от 26.02.2009 г. по в. т. д. № 54/2009г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: