Определение №348 от по търг. дело №238/238 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 348
 
София,  24.06.2009 година
 
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
 
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
 
 
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова т. д. № 238/2009 г.
 
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Български имоти” АД, гр. С. срещу решение № 558 от 05.11.2008 г. по гр. д. № 652/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 726 от 12.05.2008 г. по гр. д. № 3101/2007 г. в обжалваната му част, а именно – за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 27.05.2006 г. за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер 60 000 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения срещу извода на решаващия състав, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, като твърди, че този извод е в противоречие със събраните по делото доказателства, както и с приетото по същия въпрос в постановеното от Пловдивски апелативен съд решение по гр. д. № 743/2008 г., образувано по искове на други лица, пострадали от същото пътно-транспортно произшествие.
Поради противоречието с цитираното решение по въпроса за съпричиняването на вредоносния резултат от страна на починалата при процесното пътно-транспортно произшествие, касаторът счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касация – Е. Г. А. от с. В., Пловдивска област – оспорва касационната жалба, като по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 09.02.2009 г. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, респ. същото да бъде потвърдено.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение по гр. д. № 3101/2007 г. на Пловдивски окръжен съд в обжалваната му от ЗК „Български имоти” АД част, въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки влязлата в сила присъда по нохд № 2309/2006 г. на Пловдивски окръжен съд, е приел, че са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вредите, причинени от виновния за процесното пътно-транспортно произшествие водач И. В. Р., застрахован при ЗК „Български имоти” АД по застраховка „Гражданска отговорност”. Поради това, че не е подкрепено с доказателства, решаващият състав е счел за неоснователно възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, като е уважил претенцията на ищцата /майка на починалата/ в пълния й предявен размер 60 000 лв.
Въпросите за приложението на разпоредбите на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, на които се позовава касаторът, наистина са от значение за изхода на конкретния спор – т. е. осъществена е главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на тези въпроси обаче не е изпълнено специалното изискване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да е налице посоченото основание, необходимо е материалноправният или процесуалноправен въпрос, да е решаван противоречиво от съдилищата. Логическото тълкуване на посочената разпоредба сочи на извода, че това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. В случая обаче, единственото решение, на което касаторът се позовава – решение по гр. д. № 743/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, не е влязло в сила. Същото е постановено на 11.11.2008 г. и видно от отбелязването в него подлежи на обжалване пред В. касационен съд, като липсват данни към настоящия момент то да е влязло в сила. Ето защо, това решение не следва да бъде обсъждано в настоящото производство и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
 
Така мотивиран, В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 558 от 05.11.2008 г. по гр. д. № 652/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
 
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top