О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 371
София, 11.06.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. N 373/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Д” А. , гр. С. срещу определение № 84 от 20.02.2009 г. по ч. т. д. № 54/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Първо отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същото дружество частна касационна жалба срещу определение № 795 от 20.10.2008 г. по ч. гр. д. № 2053/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно, като излага подробни съображения за допустимост на депозираната от него частна касационна жалба срещу постановения от въззивния съд акт.
Ответникът по частната жалба – „И” А. , гр. С. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „Д” А. , гр. С. частна касационна жалба, тричленният състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е счел, че същата е недопустима, тъй като определението, с което се допуска, респ. не се допуска обезпечение на бъдещ иск по реда на чл. 390 ГПК, не попада в кръга на визираните в чл. 273, ал. 3 ГПК, доколкото това определение има привременен, несамостоятелен характер.
Настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение за правилно.
Въззивното определение, което е било предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 273, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Софийски градски съд определение за допускане на обезпечение на бъдещ иск, като е отменил същото и е отхвърлил искането за допускане на обезпечение, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Това определение не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Определението, постановено по искане за допускане на обезпечение, не отговоря на посоченото изискване. Целта на обезпечителното производство е да бъде гарантирано изпълнението на решението по съществото на спора, но то не е относимо към самото решаване на правния спор, т. е. към предмета на делото.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за допускане или отказ да бъде допуснато обезпечение на иска или за отмяна или отказ да бъде отменено допуснато обезпечение, е подчертана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че определението по чл. 315 и чл. 321 ГПК /чиито аналог понастоящем са чл. 396 и чл. 402 ГПК/ подлежи на обжалване пред ВКС само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т.е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска или отмяна на допуснато обезпечение. Предвид непроменения характер на определенията по допускане на обезпечение, следва да се приеме, че посочените задължителни указания на Върховен касационен съд са запазили значението си и при новата процесуална уредба, създадена с приемането на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г.
С оглед изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховен касационен съд становище по въпроса за недопустимостта на касационното обжалване на определенията по чл. 389 и чл. 390 ГПК, изоставяйки застъпваното досега свое становище, като приема че посочените определения не попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, счита, че подадената частната жалба е неоснователна.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 84 от 20.02.2009 г. по ч. т. д. № 54/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: