О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 6
София, 09.01.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. N 518/2008 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 389 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. ”Д”, с. Б., Община К. против определение № 683 от 03.10.2008 г. по ч. гр. д. № 949/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Пловдивски окръжен съд, ХІІ състав определение № 1* от 15.07.2008 г. по т. д. № 733/2008 г., поправено с определение № 1* от 25.07.2008 г., за допускане на обезпечение на предявените от С. ”Д”, с. Б., Община К. против “С” ЕООД, гр. Б., Община К. обективно съединени искове по чл. 108 ЗС и чл. 45 ЗЗД чрез запор върху движими вещи и възбрана върху недвижим имот, подробно описани в исковата молба.
Частният жалбоподател обосновава допустимостта на касационното обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуални въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, по които въпроси липсва практика на ВКС, предвид недопустимостта на касационния контрол на актовете по допускане на обезпечение по отменената процесуална уредба. Поддържа също, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата, като се позовава на две определения, постановени съответно от Врачански окръжен съд и от Великотърновски апелативен при действието на новия Граждански процесуален кодекс.
Според частния жалбоподател, това са въпросите, касаещи предпоставките за допускане на обезпечение и това как те следва да бъдат преценявани, в т. ч. кога е налице обезпечителен интерес и кои обезпечителни мерки са подходящи, респ. следва ли да бъде представена гаранция и в какъв размер.
В частната касационна жалба са изложени подробни съображения за неправилност на атакуваното определение, като се иска отмяната му.
Ответникът – „С” ЕООД, гр. Б., Община К. моли за недопускане на касационно обжалване на постановеното от Пловдивски апелативен съд определение, тъй като не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, респ. за оставяне на частната касационна жалба без уважение с доводи, развити в представения по делото писмен отговор от 05.12.2008 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
По допустимостта на касационното обжалване:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
С оглед изложените в частната касационна жалба основания и данните по делото, настоящият състав намира, че в случая касационното обжалване е недопустимо.
Поставените от частния жалбоподател въпроси са съществени за всяко обезпечително производство. За да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли са предпоставките за допускане на обезпечение – допустимост и вероятна основателност на иска /бъдещ или вече предявен/; наличие на обезпечителна нужда; доколко адекватна е исканата обезпечителната мярка, в т.ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимо ли е представяне на гаранция и в какъв размер. Тази преценка обаче винаги е конкретна – на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Именно поради спецификата на всеки отделен случай не би могло да се въведат общо валидни критерии, които да бъдат прилагани за всички случаи на обезпечение на исковете, а следва да се подхожда строго индивидуално с оглед обстоятелствата по всяко дело. Поради това, неоснователно е твърдението на частния жалбоподател за съществуващо противоречие в съдебната практика по обезпечаване на исковете. Представените в подкрепа на това твърдение две определения не установяват подобно противоречие. Тези актове са постановени при различна фактическа обстановка, която е обусловила съответно и различен правен резултат.
Ето защо, не може да се счете, че в случая е налице поддържаното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Неоснователно е също и позоваването от страна на частния жалбоподател на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Решаването на съществените за обезпечителното производство въпроси не може да се разглежда като допринасящо за точно прилагане на закона и за развитие на правото. Регламентацията на обезпечителното производство, съдържаща се в новия Граждански процесуален кодекс, не се отличава съществено от предходната уредба, особено що се отнася до предпоставките за допускане на обезпечение, видовете обезпечителни мерки и начините за налагането им. Поради това, създадената досега многобройна и непротиворечива съдебна практика по всички съществени за това производство въпроси /в т. ч. практика на ВКС, в хипотезите, когато е действал като въззивна инстанция по отношение актовете по чл. 308 и сл. ГПК /отм./ е напълно относима и към новата правна уредба. Оттук и изводът, че решаването на тези въпроси не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1 , т. 3 ГПК, т. е. то не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 389 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 683 от 03.10.2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: