О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 746
София, 30.11.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 632/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Т. от гр. С. срещу решение № І* от 08.04.2009 г. по в. гр. д. № 186/2008 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Бургаски районен съд решение № 2* от 23.01.2008 г. по гр. д. № 1523/2007 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от А. Н. Т. искове: главни искове с правно основание чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ срещу “З. и презастрахователно д. “Б” АД, гр. С. и евентуално съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу Г. П. И. от гр. С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6 200 лв. и за имуществени вреди в размер на 4 000 лв., претърпени в резултат от настъпилото на 09.03.2002 г. пътнотранспортно произшествие.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изразено е несъгласие с извода на съда за недоказаност на причинната връзка между процесното пътнотранспортно произшествие и претърпяната от касатора травма на гръбначния стълб със счупване на 9-ти гръден прешлен. Според него, решаващият състав не е обсъдил в съвкупност всички събрани по делото доказателства, като се е позовал на липсата на категоричност в заключенията на вещите лица, без да вземе предвид останалите доказателства – медицински документи и показанията на свидетелката Т, установяващи, че оплакванията от травмата в гръбначния стълб са съществували и са заявени още непосредствено след настъпването на пътнотранспортното произшествие.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Според касатора, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и при противоречива практика на съдилищата по съществени материално-правни и процесуалноправни въпроси. Тези въпроси не са посочени конкретно, но с оглед практиката, на която се позовава касаторът, следва да се приеме, че като значим за изхода на делото е релевиран процесуалноправният въпрос за задължението на съда при решаване на правния спор да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Ответникът по касация – Г. П. И. от гр. С. счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Подробни съображения са развити в писмен отговор от 15.06.2009 г.
Ответникът по касация – “З. и презастрахователно д. “Б” АД, гр. С. не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното отхвърлително решение, въззивният съд е споделил изцяло приетото от Бургаски районен съд, че не е установено по несъмнен начин наличието на причинна връзка между травмата на гръбначния стълб на ищеца А. Т. и пътно-транспортното произшествие от 09.03.2002 г. Този извод е направен след обсъждане и съпоставяне на всички събрани по делото доказателства – съдебно медицински експертизи, медицински документи и свидетелски показания. Поради недоказаността на причинната връзка между деянието и вредите, въззивната инстанция е счела за неоснователни всички предявени искове /главни и евентуални/, без да излага съображения за наличието на останалите елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./.
С оглед мотивите на атакуваното решение, оплакванията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав приема, че поставеният процесуалноправен въпрос е значим за настоящия спор, тъй като обуславя изхода му, т. е. осъществена е главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Независимо от това обаче, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като не са осъществени останалите законови изисквания, свързани с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Представените решения на Върховен касационен съд не доказват твърдяното от касатора противоречие на въззивния акт с практиката на касационната инстанция. Всички тези решения /две от които са постановени по предявен граждански иск в наказателното производство/ са относими принципно към въпроса за установяване на причинно-следствена връзка между противоправното деяние и настъпилия за ищеца вредоносен резултат. Те обаче са постановени при факти и доказателства, напълно различни от тези по настоящото дело. Обстоятелството, че в някои от решенията съдът се е позовал на експертни заключения /медицински и авто-технически/, в които също липсва категоричност за връзката между деянието и вредите, не може да обоснове противоречие по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като във всеки от случаите изводът за наличието на такава връзка е изграден на база не само на експертизата, но и на други конкретни доказателства, т. е. извършена е съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, каквато именно е направена и в обжалваното решение. А доколко тази преценка е правилна и изводът за липса на причинна връзка е обоснован, това е въпрос, който не би могъл да бъде проверяван в рамките на производството по чл. 288 ГПК, тъй като той е относим към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК.
Напълно недоказано е и второто поддържано основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представените в подкрепа на твърдението за противоречива практика две решения – на Бургаски апелативен съд и на Великотърновски апелативен съд – изобщо не следва да бъдат обсъждани, предвид липсата на данни същите да са влезли в сила, т. е. те не съдържат разрешаване на посочения въпрос със сила на пресъдено нещо.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № І* от 08.04.2009 г. по в. гр. д. № 186/2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: