О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София, 27.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 333/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. К. И. от гр. Р. срещу разпореждане от 10.03.2009 г. по гр. д. № 651/2008 г. на П. окръжен съд, с което е върната подадената от частния жалбоподател касационна жалба срещу постановеното по същото дело решение № 267 от 09.10.2008 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане, като поддържа, че е изпълнил дадените му указания за отстраняване нередовностите на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба – „Д” АД, гр. С. не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да върне касационната жалба на П. К. И. от гр. Р., решаващият състав е приел, че касаторът не е отстранил в срок нередовностите на същата и по-конкретно – че не е посочил конкретно съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Обжалваното разпореждане е правилно.
С разпореждане от 20.02.2009 г., в съответствие с изричните указания, дадени с разпореждане № 63 от 17.02.2009 г. на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд, въззивният съд е указал на касатора да представи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, като уточни кой е същественият материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е решен от съда и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С писмена молба вх. № 1* от 05.03.2009 г. касаторът П. К. И. е обосновал отново становището си, поддържано и в самата касационна жалба, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените, което е довело и до нарушение на материалния закон, като е заявил, че счита „касационното обжалване за допустимо съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК”.
С оглед съдържанието на посочената молба, напълно обосновано въззивният съд е преценил, че нередовностите на касационната жалба, изрично указани в разпореждането му от 20.02.2009 г., не са отстранени.
Новата процесуална уредба, установена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 година, предвижда факултативност на касационния контрол на съдебните актове. За да бъде допустимо касационното обжалване, необходимо е да са осъществени изискванията, посочени изчерпателно в нормата на чл. 280 ГПК. Първото от тези изисквания, което се явява главна предпоставка за допустимостта на обжалването, е атакуваното решение да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, т.е по въпрос, специфичен за конкретния спор, решаването на който е обусловило изхода на спора. С оглед императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, посочването на съществения въпрос представлява задължение на касатора.
В случая, макар формално да е изпълнено изискването на чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, същото не позволява да бъде извършена преценка относно наличието на визираните в закона предпоставки за допустимост, с оглед поддържаното от касатора основание – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението изобщо не е посочен конкретният материалноправен или процесуалноправен въпрос, който според касатора е съществен за изхода на спора. Изложението представлява всъщност едно повторение на оплакванията в касационната жалба за неправилност на атакуваното въззивно решение. Касационните основания, обаче, са напълно различни от основанията за допускане на касационното обжалване. Ето защо, същите са ирелевантни за производството по чл. 288 ГПК.
С оглед на това, въззивният съд, администриращ касационната жалба, напълно обосновано и законосъобразно е преценил, че са налице предпоставките на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК за връщане на същата. Ето защо, постановеното от него разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 10.03.2009 г. по гр. д. № 651/2008 г. на П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: