О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 350
София, 25.06.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 209/2009 г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „В” А. , гр. Л. срещу решение № 311 от 21.11.2008 г. по в. т. д. № 475/2008 г. на Великотърновски апелативен съд. С това решение е оставено в сила постановеното от Ловешки окръжен съд решение № 142 от 28.06.2008 г. по гр. д. № 38/2008 г. в обжалваната му част, с която е уважен предявеният от „А” Е. , гр. С. срещу „В” А. , гр. Л. иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 294, ал. 1 ТЗ за сумата 3 172.52 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на цената на доставен ензимен препарат по конкретно посочени 6 броя фактури за периода от 04.03.2005 г. до датата на завеждане на исковата молба – 04.03.2008 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 111, б. „в” и чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Счита, че въззивният съд погрешно е определил началния момент, от който е започнала да тече давността за вземането за мораторна лихва, като не е определил от кой момент купувачът по процесните фактури е изпаднал в забава за плащане на цената по тях.
С твърдението за противоречие на въззивното решение по въпроса за давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД с приложеното решение № 138 от 13.06.2008 г. по гр. д. № 258/2007 г., постановено от Ловешки районен съд, касаторът поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация – „А” Е. , гр. С. оспорва касационната жалба, като по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 27.02.2009 г. моли да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, респ. същото да бъде потвърдено. В подкрепа на доводите си представя съдебна практика.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване.
За да остави в сила първоинстанционното решение по гр. д. № 38/2008 г. на Ловешки окръжен съд в обжалваната му от „В” А. , гр. Л. част, а именно – по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 294, ал. 1 ТЗ, въззивният съд е преценил като неоснователно релевираното от дружеството-ответник по исковете /сега касатор/ възражение за давност, като е приел, че за период от три години преди завеждане на исковата молба предвидената в чл. 111, б. „в” ЗЗД давност за вземанията за обезщетение за забавено плащане на цената на продаден ензимен препарат по процесните 6 броя фактури не е изтекла. Този извод е аргументиран с датата, на която е настъпила изискуемостта на вземането за цената по всяка отделна фактура, като съобразявайки вида на сделката /продажба/ и момента на предаване на стоката, решаващият състав е приложил установеното в чл. 327, ал. 1 ТЗ правило за плащане на цената при предаване на стоката.
Безспорно, въпросът за приложението на разпоредбите на чл. 111, б. „в” и чл. 114, ал. 1 ЗЗД, на които се позовава касаторът, е от значение за изхода на конкретния спор – т. е. осъществена е главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По отношение на този въпрос обаче не е изпълнено специалното изискване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
За да е налице посоченото основание, необходимо е материалноправният или процесуалноправен въпрос, да е решаван противоречиво от съдилищата. Логическото тълкуване на посочената разпоредба сочи на извода, че това основание ще е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела, с които същият материалноправен или процесуалноправен въпрос е решен по различен начин. В случая обаче, единственото решение, на което касаторът се позовава – решение № 138 по гр. д. № 258/2007 г. на Ловешки районен съд, не е влязло в сила. Същото е постановено на 13.06.2008 г. и видно от отбелязването в него подлежи на обжалване пред Ловешки окръжен съд, като липсват данни към настоящия момент то да е влязло в сила. Ето защо, това решение не следва да бъде обсъждано в настоящото производство и не може да обоснове допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 311 от 21.11.2008 г. по в. т. д. № 475/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: