О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 351
София, 04.06.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 313/2009 година
Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Е” А. , гр. С. против определение № 223 от 17.03.2009 г. по ч. гр. д. № 267/2009 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Смолянски окръжен съд определение № 12 от 16.02.2009 г. по гр. д. № 22/2009 г. за допускане на обезпечение на предявените от „Е” А. , гр. П. и „Б” О. , гр. С. искове по чл. 74 и чл. 71 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите „Е” А. , гр. С. от 15.02.2009 г. и на решенията на Съвета на директорите на това дружество от същата дата.
В частната жалба са изложени подробни съображения за недопустимост на атакуваното определение поради произнасяне извън петитума на частната въззивна жалба, както и за неправилност на същото поради допуснати нарушения на закона и на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че съдът необосновано е преценил предявените искове като допустими и вероятно основателни, а поисканата обезпечителна мярка – като подходяща, без да съобрази задължителната съдебна практика по въпроса за спиране на охранителните производства /т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС/. Поради това, моли за отмяна на въззивното определение.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с наличието на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, като се твърди, че с него съдът се е произнесъл по следните съществени процесуалноправни въпроси: за възможността като обезпечение на иск по реда на Част Четвърта от Гражданския процесуален кодекс да бъде спряно регистърното производство по Закона за търговския регистър и за съотношението между разпоредбите на чл. 389 и сл. и чл. 536 ГПК във връзка с чл. 19, ал. 5 ЗТР; за възможността в производството по обжалване на определенията да бъде изменяно или допълвано първоинстанционното определение, без да е налице искане от молителя или частния жалбоподател; за възможността да бъде допуснато обезпечение само на евентуалните искове, а не и на главния иск и за необходимостта при субективно съединяване на искове с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ да бъде установено членствено правоотношение за всеки от ищците.
Ответниците по частната касационна жалба – „Е” А. , гр. П. и „Б” О. , гр. С. молят да не бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, респ. за оставянето на частната касационна жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 15.04.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване:
Настоящият състав намира, че поставените от частния жалбоподател въпроси са съществени по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването им е обусловило изхода на делото, т. е. осъществена е главната предпоставка за допускане на касационното обжалване. По отношение на част от тези въпроси са изпълнени и допълнителните изисквания, специфични за поддържаните от частния жалбоподател основания за допускане на касационното обжалване. По-конкретно:
По отношение на процесуалноправните въпроси за това може ли като обезпечение на иск по реда на Част Четвърта от ГПК да бъде спряно регистърно производство по Закона за търговския регистър и за съотношението между разпоредбите на чл. 389 и сл. и чл. 536 ГПК във връзка с чл. 19, ал. 5 ЗТР – са осъществени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като, от една страна, тези въпроси са решени в противоречие със задължителната практика на Върховен касационен съд – Тълкувателно решение на ОСГК № 1 от 06.12.2002 г., а от друга – с оглед обстоятелството, че от 2008 г. вписването в Търговския регистър е предмет на нова специална регламентация /Закон за търговския регистър/ и предвид липсата на съдебна практика във връзка със спирането на производството по вписване, посочените въпроси се явяват от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ето защо, по отношение на тези въпроси касационното обжалване на атакуваното определение следва да бъде допуснато, независимо, че по отношение на останалите въпроси, поставени от частния жалбоподател, не са доказани предпоставките, специфични за поддържаните от него основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По основателността на частната касационна жалба:
За да потвърди първоинстанционното определение за допускане на обезпечение на предявените при условията на субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл. 74 и чл. 71 ТЗ, въззивната инстанция е приела, че в случая са осъществени всички предпоставки, визирани в чл. 391 ГПК. Исковете са преценени като допустими, предвид предявяването им от лица, за които може да се счете, че имат правен интерес, както и вероятно основателни, с оглед представените доказателства. Решаващият състав е счел, че поисканата обезпечителна мярка е подходяща и че възможността за обезпечаване на този вид искове чрез спиране на вписването в Търговския регистър е безспорна и следва от разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗТР.
Обжалваното определение е допустимо, но неправилно.
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, че при постановяването на атакуваното определение въззивният съд се е произнесъл извън заявения с частната жалба петитум. Независимо, че в диспозитива на първоинстанционното определение е цитирана само разпоредбата на чл. 74, ал. 1 ТЗ, с оглед изричното посочване, че обезпечението се допуска „за отмяна на решения на ОСА и на СД на „Е” А. , взети на заседания на 15.02.2009 г.”, следва да се приеме, че допуснатото обезпечение се отнася не само за иска по чл. 74, ал. 1 ТЗ, чийто предмет са решенията на Общото събрание на акционерите от 15.02.2009 г., но и за иска по чл. 71 ТЗ, с който са атакувани решенията на Съвета на директорите на дружеството от същата дата.
Основателни обаче са релевираните от частния жалбоподател доводи за неправилност на обжалваното определение, свързани с приложението на разпоредбата на чл. 536 ГПК в производството по обезпечаване на исковете по чл. 74 и чл. 71 ТЗ.
Приетото от въззивния съд, че спирането на охранителното производство по реда на чл. 536 ГПК е подходяща обезпечителна мярка за посочените конститутивни искове, е в пряко противоречие със задължителните за съдилищата указания, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Това разрешение не е загубило сила и след приемането на Закона за търговския регистър и на Гражданския процесуален кодекс /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г./. В мотивите на посоченото тълкувателно решение недопустимостта на спирането на вписване като вид обезпечителна мярка е обоснована с противоречие на тази мярка с императивната норма на чл. 4, ал. 3 ТЗ /сега отм./, въвеждаща задължение за търговеца в 7-дневен срок да заяви пред регистърния съд подлежащите на вписване обстоятелства. Доколкото същото задължение е установено и в чл. 6 ЗТР, следва да се приеме, че и при новата уредба на регистърното производство спирането на вписването би противоречало на императивна правна норма и поради това е недопустимо като обезпечителна мярка.
Неоснователно е позоваването в тази връзка от страна на ответника по частната касационна жалба на разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗТР, съгласно която регистърното производство се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 от Гражданския процесуален кодекс, както и в предвидените от Търговския закон случаи. Това изрично препращане към нормата на чл. 536 ГПК не може да обоснове извод за приложимостта й в рамките на обезпечителното производство.
Предвидените в чл. 536 ГПК хипотези, при които се спира всяко охранително производство, са напълно идентични с хипотезите на спиране, уредени в чл. 430 ГПК /отм./. Необходимостта от изрично препращане към чл. 536 ГПК /за разлика от отменената уредба, в която такова препращане към 430 ГПК /отм./ липсва/ произтича от обстоятелството, че с приемането на Закона за търговския регистър дейността по регистрация на търговците се осъществява вече не от съда, а от Агенцията по вписванията, т. е. от орган, който е извън системата на съдилищата. Тъй като обаче спирането на регистърното производство е акт, който временно прегражда развитието му, съществуването на основание за спиране е оставено в компетентността на съда. Искането за спиране следва да бъде разгледано в самостоятелно производство, в рамките на което съдът трябва да прецени наличието на предпоставките по чл. 536 ГПК. То не може да е част от производството по обезпечаване на иск по чл. 74 ТЗ /респ. по чл. 71 ТЗ/, предвид различния предмет и цел на двете производства. Този извод следва и от указанието по т. 10 от Тълкувателно решение № 1/2002г., че при инициирано охранително производство, с искане за спирането му /спиране на вписването/ съгласно чл. 430 ГПК може да бъде сезиран регистърният съд, но не и съдът, пред който е висящ спорът относно вписаното обстоятелство, тъй като в противен случай би се заобиколил редът по чл. 430 ГПК. Посоченото указание следва да се прилага и при настоящата уредба на регистърното производство с уточнението, че поради липсата на „регистърен съд”, компетентността за произнасяне по искането за спиране на регистърното производство принадлежи на съда, посочен в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗТР.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че атакуваното въззивно определение е неправилно и следва да бъде отменено. Предвид извода за недопустимост на исканата обезпечителна мярка, молбата за допускане на обезпечение на предявените искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ и чл. 71 ТЗ следва бъде отхвърлена като неоснователна без да се обсъждат изложените в частната касационна жалба доводи във връзка с предпоставките на чл. 391 ГПК за допускане на обезпечение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 389 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 223 от 17.03.2009 г. по ч. гр. д. № 267/2009 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 223 от 17.03.2009 г. по ч. гр. д. № 267/2009г. на Пловдивски апелативен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Е” А. , гр. П. и „Б” О. , гр. С. за допускане на обезпечение на предявените срещу „Е” А. , г. Смолян искове по чл. 74 ТЗ и чл. 71 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на акционерите и на Съвета на директорите на „Е” А. от 15.02.2009 г. чрез спиране на охранителното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: