О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
София, 13.11.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 604/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. а. д. „Б”, гр. С. срещу решение № 98 от 09.04.2009 г. по гр. д. № 3453/2008 г. на Софийски градски съд, ІV Д състав, с което, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 38 състав решение от 06.12.2007 г. по гр. д. № 20492/2007 г., са отхвърлени предявените от застрахователното д. срещу В. Й. Я. от гр. С. искове: регресен иск по чл. 274, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ във връзка с чл. 45 ЗЗД за сумата 2 559.83 лв. – платено обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на увредения в причиненото от ответника пътно-транспортно произшествие от 01.01.2001 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 537.20 лв. – лихва за забава върху първата сума за периода от 13.12.2002 г. до датата на подаване на исковата молба – 21.09.2007 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Касаторът счита за несъответстващ на събраните по делото доказателства изводът на съда, че не е установена употреба на алкохол от страна на ответника при концентрация в кръвта над допустимата норма от 0.5 промила, без да се произнесе по изричното му искане за служебно изискване от КАТ – МВР, гр. С. на протокол за химическа експертиза на виновния водач.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава допускането на касационното обжалване на въззивното решение с твърдението, че в атакувания акт съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и по процесуален въпрос, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и които са решени в противоречие с практиката на съдилищата. Като такива са посочени: въпросът за приложението на чл. 2, ал. 4 и чл. 3 от релевантната за настоящия спор Наредба № 9 за реда за установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество /сега отменена/ и въпросът за процесуалното задължение на съда за произнасяне по направените от страните искания за събиране на доказателства.
Ответникът по касация – В. Й. Я. от гр. С. моли да не бъде допуснато касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 22.06.2009 г. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от ЗАД „Б”, гр. С. срещу В. Й. Я. от гр. С. регресен иск за платено застрахователно обезщетение, въззивният съд е преценил, че не са осъществени поддържаните от ищцовото д. предпоставки по чл. 274, ал. 1 КЗ и по-конкретно – че не е доказано алкохолът, констатиран в кръвта на виновния за пътно-транспортното произшествие водач, да е с концентрация над допустимата по закон норма, която към онзи момент /датата на ПТП/ е 0.5 на хиляда.
С оглед мотивите на атакуваното въззивно решение, поставените от касатора въпроси се явяват от значение за конкретния спор, тъй като решаването им е обусловило изхода на делото, т. е. осъществена е главната предпоставка за допускане на касационно обжалване, предвидена в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не са налице, обаче, допълнителните изисквания на поддържаните от касатора две основания – по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
На първо място, недоказано е твърдяното от касатора противоречие в практиката на съдилищата по въпроса за приложението на нормите на чл. 2, ал. 4 и чл. 3 от отменената Наредба № 9 за реда за установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество. Представените по делото актове на районни и окръжни съдилища не са постановени при идентична фактическа обстановка, поради което не могат да обосноват противоречие в съдебната практика по поставения въпрос. Във всеки от разгледаните случаи е било безспорно установено каква е концентрацията на алкохол в кръвта на виновния за произшествието водач, докато в настоящата хипотеза такива данни липсват, включително и в протокола за пътно-транспортно произшествие – в същия е отразен единствено фактът на употреба на алкохол, констатирана чрез проверка с техническо устройство /дрегер № 011264/, но не и концентрацията на алкохола. Ето защо, не може да се счете, че е осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. При преценката на посоченото основание не се вземат предвид две от приложените решения /на Б. районен съд и на Софийски районен съд, 74 състав, поради липсата на данни за влизането им сила.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложимите към настоящия случай норми на чл. 2, ал. 4 и чл. 3 от отменената Наредба № 9 за реда за установяване употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество са напълно ясни и не се налага разкриване на съдържанието им по пътя на тълкуването. Същите съдържат детайлна уредба на начина, по който следва да бъде извършена проверката за употреба на алкохол и на действията на контролния орган при констатиране на такава, в т. ч. и задължение на съставителя на акта да отрази конкретно показанията на техническото средство /чл. 2, ал. 1/. Преценката дали тази процедура е спазена и прилагането на съответните последици от неспазването й /признаване за недоказана концентрацията на алкохол/ представлява част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка, обаче, е въпрос, относим към основанията за касационно обжалване /чл. 281 ГПК/, а не към основанията за допускане на касационното обжалване /чл. 280, ал. 1 ГПК/. И доколкото развитите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК оплаквания касаят именно правилността на изводите на съда, изградени въз основа на събраните доказателства, обсъждането на същите в настоящото производство е недопустимо. Такъв е и поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за непроизнасянето на съда по искането му за служебно събиране на доказателства, което всъщност е искане за представяне на документ по реда на чл. 153 ПК /отм./. Още повече, че това искане е направено несвоевременно /едва в писмената защита/ и касае документ /протокол от химическа експертиза/, за който самата поискала го страна не е сигурна дали съществува.
С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото и предвид изричното искане на ответника, на същия следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 340 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0* от 18.06.2009 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 98 от 09.04.2009 г. по гр. д. № 3453/2008 г. на Софийски градски съд, ІV Д състав.
ОСЪЖДА З. а. д. „Б”, гр. С., ул. „П” № 5, да заплати на В. Й. Я. от гр. С., ж. к. „Л”, бл. 512, вх. Д, ет. 9, ап. 35, направените в настоящото производство разноски в размер на 340 /триста и четиридесет/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: