О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№584
София, 08.10.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 575/2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на О. П. срещу определение от 18.06.2009 г. по в. гр. д. № 461/2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е изменено постановеното по същото дело решение № 303 от 03.12.2008 г. в частта разноските, като е намалено присъденото на общината адвокатско възнаграждение от 9 000 лв. на 1 619.60 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е недопустимо и неправилно, тъй като при постановяването му съдът не е съобразил обстоятелството, че нито в хода на въззивното производство, нито в подадената касационна жалба търговското дружество не е направило искане за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.
Ответникът по частната жалба – С. „Б”, гр. П. оспорва същата и моли за оставянето й без уважение с аргументи, изложени в писмено възражение от 29.07.2009г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед становищата на страните, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Преди всичко, следва да се отбележи, че доколкото предмет на обжалване е определение по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./, постановено от въззивен съд, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ето защо, допускането на касационното обжалване не е обвързано от предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, изложените в тази насока съображения от частния жалбоподател не следва да бъдат обсъждани.
По основателността на частната жалба.
За да измени постановеното по делото решение в частта за присъдените на О. П. разноски, като намали същите, въззивният съд е преценил, че в случая дължимото по реда на чл. 64, ал. 5 ГПК /отм./ адвокатско възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в действащата към момента на постановяване на решението редакция, което възлиза на сумата 1 619.60 лв., а не на присъдената с решението сума 9 000 лв.
Определението е правилно.
Неоснователни са оплакванията за недопустимост и неправилност на обжалвания акт, аргументирани с липсата на изрично релевирано от ответника по молбата в хода на въззивното производство и в касационната жалба възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Подобно възражение наистина не е било направено, но това е факт, ирелевантен за настоящия случай, тъй като не се касае за „намаляване” на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 64, ал. 4 ГПК /отм./, а за хипотезата на чл. 64, ал. 5 ГПК /отм./. В депозираната молба по чл. 192, ал. 4 ГПК /отм./ ответникът по предявения иск е поискал намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение поради несъобразяването му с начина на определяне на същото, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не с оглед фактическата и правна сложност на спора. Ето защо, правилно въззивният съд, като е взел предвид установения в посочения нормативен акт критерий, е приел, че дължимото на О. П. адвокатско възнаграждение е в размер на сумата 1 619.60 лв., а не в размер на присъдената с решението сума 9 000 лв.
С оглед изложеното, частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.06.2009 г. по в. гр. д. № 461/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: