О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 225
София, 30.04.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесет и първи март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 22/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ц” О. , гр. С. срещу въззивно решение № 414 от 24.07.2008 г по гр.д. № 376/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 6 от 28.02.2008 г. по гр. д. № 79/2007 г. на Смолянски окръжен съд, изцяло са отхвърлени предявените от дружеството-касатор срещу физическите лица С. Р. С., Т. Р. С., И. Койнова И. , С. К. Д., Н. А. П., С. В. С. и И. В. С. искове по чл. 195 във връзка с чл. 193 ЗЗД за обща сума 100 275 лв. /разпределена съобразно участието на всеки от ответниците в собствеността на продадения имот/ за заплащане на обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди поради недостатъци на закупения от ответниците недвижим имот, продаден с нотариален акт № 43, том І, рег. № 59, дело № 45 от 01.02.2006 г. на Съдията по вписванията при Чепеларски районен съд.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като моли за отмяната му и за уважаване на предявените искове. Изразява несъгласие с изводите на въззивния съд за липса на предпоставките по чл. 193, ал. 1 ЗЗД за ангажиране отговорността на физическите лица-продавачи на процесния недвижим имот за заплащане на обезщетение за вреди, произтичащи от недостатъци на продадения имот. Според касатора, приетото от решаващия състав не кореспондира със събраните по делото доказателства, касаещи съществуването на твърдяния недостатък на имота /принадлежност на част от имота към горския фонд/, знанието на продавачите за този недостатък, респ. съзнателното му премълчаване и възможността на купувача да узнае за него. Като незаконосъобразен касаторът счита и изводът, че сключеният между него и „Е” ЕО. , гр. С. договор за гражданско дружество няма достоверна дата, както и че е поел задължения, които не са от неговата компетентност, поради което неизпълнението им не може да обоснове отговорност за заплащане на неустойка и следователно същата не представлява в случая вреда по смисъла на чл. 195, ал. 2 ЗЗД.
В изпълнение на изискванията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът е постановил решението си в портиворечие с константната практика на Върховен касационен съд по съществен материалноправен въпрос, какъвто в случая е въпросът за предпоставките за търсене отговорност от продавача по реда на чл. 195 ЗЗД.
Ответниците – С. Р. С., Т. Р. С., И. Койнова И. , С. К. Д., Н. А. П., С. В. С. и И. В. С. – молят да не бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение, тъй като не е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В представения по делото писмен отговор от 23.10.2008 г. са развити подробни съображения и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав счита, обаче, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, предвидени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение на Смолянски окръжен съд и да отхвърли предявените от „Ц” О. , гр. С. срещу ответниците-физически лица субективно съединени искове по чл. 195, ал. 2 ЗЗД, въззивният съд е приел, че твърдяният от дружеството-ищец недостатък на закупения имот – принадлежност на част от него към горския фонд – не е от недостатъците, които има предвид чл. 193 ЗЗД, тъй като купувачът е закупил имота с известен и одобрен статут и в договора за продажба няма изрична клауза, че имотът се закупува за застрояване. Освен това, според решаващия състав, купувачът не е изпълнил задължението си по чл. 194 ЗЗД след сключването на сделката – 01.02.2006 г. – да провери статута на имота, с оглед намеренията му за застрояване на същия и незабавно да уведоми продавачите, поради което е изгубил правата си по чл. 195 ЗЗД. В тази връзка, като недоказано е преценено твърдението на дружеството, че купувачите са знаели за недостатъка, поради което и съгласно чл. 194, ал. 2 ЗЗД такова уведомление не е било дължимо.
По отношение на сумата 75 000 лв. – платена от ищеца „Ц” О. на „Е” О. в хода на процеса неустойка за прекратяване на сключения между тях договор за гражданско дружество от 01.05.2006 г. – Пловдивски апелативен съд е приел, че същата не представлява претърпени от ищеца вреди в резултат от твърдяния недостатък на закупения имот. Този извод е аргументиран с липсата на достоверна дата на договора за гражданско дружество, както и с характера на поетите от „Ц” О. задължения по него, а именно – поети са задължения за снабдяване с всички строителни книжа, в т. ч. и разрешение за строеж, за чието издаване и одобрение са компетентни съответните за това органи и спазването на сроковете не е във възможностите на поелия горното задължение ищец.
С оглед така изложените мотиви от въззивния съд, безспорно, поставеният от касатора материалноправен въпрос, /макар и формулиран твърде общо/ – за предпоставките за ангажиране отговорността на продавача за недостатъци на продадената вещ – е от съществено значение за настоящия спор, тъй като е обусловил неговия изход – отхвърляне на предявения иск по чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 193 ЗД. Следователно, осъществено е първото задължително условие по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Липсва обаче специалното законово изискване, с оглед поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно – противоречие на решението с практиката на Върховен касационен съд.
Преди всичко, част от решенията, на които се позовава касаторът, са постановени от Арбитражния съд при БТПП. Следователно, доколкото не представляват практика на Върховен касационен съд и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, същите изобщо не подлежат на обсъждане.
Що се отнася до решенията, постановени от Върховен съд и Върховен касационен съд, представени с касационната жалба, не може да се приеме, че е налице противоречие на въззивното решение с приетото в тези актове. Всъщност, всички тези решения се явяват неотносими към поставения от касатора съществен материалноправен въпрос.
По-конкретно: решение № 24 от 11.01.1982 г. по гр. д. № 3194/81 г. на ВС, І г. о. е неотносимо, тъй като то касае въпроса дали отстранимостта на дефекта на продадената вещ е от значение за отговорността по чл. 195, ал. 2 ЗЗД, какъвто въпрос в настоящия случай не се поставя. Останалите две решения – решение № 259 от 1996 г. на 5-членен състав на ВКС и решение № 1* от 21.11.1996 г. по гр. д. № 173/1996 г. на ВКС, V г. о. – третират въпроса за обема на отговорността на продавача за продажбата на вещ с недостатък, като в тях е прието, че обезщетението за вреди включва пропуснатите ползи и платените глоби поради дефекти на вещта /решение № 259/, но то не може да бъде определено като лихва върху заплатената за вещта цена /решение № 24/. В атакуваното решение, обаче, спорен е въпросът не какво обхваща обезщетението за вреди, а липсата на основание за дължимостта на претендираните от ищеца суми /сумата 25 275 лв. – такса за изключване на част от закупения имот от горския фонд и сумата 75 000 лв. – платена неустойка за прекратяване на договора за гражданско дружество/. Що се отнася до правилността на направения в тази насока извод от съдебния състав, т. е. до обосноваността на решението, същата е относима към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не може да бъде предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 414 от 24.07.2008 г по гр.д. № 376/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: