О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 425
София,15.07. 2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 415/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. И. В. от гр. С. против решение № 360 от 05.01.2009 г. по в. гр. д. № 222/2008 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Плевенски окръжен съд решение № 23 от 14.02.2008 г. по т. д. № 117/2007 г. и е отхвърлен предявеният от Н. И. В. срещу „Н” О. , гр. П. иск по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 260 000 лв. по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 14575/2006 г. на Софийски районен съд, 60 състав въз основа на запис на заповед от 19.12.2005 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда, че по отношение отговорността му като поръчител по процесния запис на заповед е приложима специалната разпоредба на чл. 485, ал. 1 ТЗ, а не разпоредбата на чл. 147 ЗЗД, като твърди, че не е отчетена нищожността на записа на заповед поради липса на един от реквизитите на ценната книга, а именно – безусловно обещание за плащане на сумата /чл. 535, ал. 1, т. 2 ТЗ/, обоснована с уговорката по чл. 4.2. от сключения с издателя на записа на заповед „З” ЕАД, гр. С. и поемателя „Н” О. , гр. П. договор за цесия от 04.01.2005 г., че записът на заповед може да бъде предявен след сбъдването на две конкретно посочени условия.
Допускането на касационното обжалване е мотивирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд – решение № 276 от 18.07.2006 г. по т. д. № 562/2005 г. на ІІ т. о. и решение № 221 от 26.05.2007 г. по т. д. № 893/2007 г. на ІІ т. о. – и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Според касатора, това е въпросът: валиден ли е записът на заповед, предявяването на който е поставено в зависимост от изпълнението на определени условия, уговорени между страните в каузалното правоотношение.
Ответникът по касация – „Н” О. , гр. П. счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, респ. че жалбата е неоснователна. Подробни съображения са изложени в писмен отговор от 28.04.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от Н. И. В. срещу „Н” О. , гр. П. иск по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 260 000 лв. по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 14575/2006 г. на Софийски районен съд, 60 състав въз основа на запис на заповед от 19.12.2005 г., въззивният съд е приел за доказано съществуването на вземане за отразената в записа на заповед сума в полза на „Н” О. , гр. П., поето от „З” ЕАД, гр. С. и авалирано от ищеца Н. И. В. Като неоснователни са преценени релевираните в исковата молба доводи за недължимост на процесната сума поради неавтентичност на записа на заповед в частта на авалирането му от физическото лице и поради изтичането на предвидения в чл. 147 ЗЗД 6 месечен срок. По отношение довода за несбъдване на предвидените в договора за цесия от 04.01.2005 г. условия за предявяването на записа на заповед за плащане, макар да е счел за недоказана по категоричен начин връзката на записа на заповед с този договор, съдът е изложил и подробни съображения за настъпването на условията по чл. 4.2., анализирайки задълбочено събраните в тази насока многобройни доказателства.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е от значение за изхода на конкретния правен спор, тъй като е обусловил отхвърлянето на предявения от него иск, т. е. налице е главната предпоставка за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
Не може да се приеме обаче, че по отношение на този въпрос са осъществени допълнителните условия, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Представените от касатора две решения на Върховен касационен съд не могат да обосноват нито основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1, нито това по т. 2. Преди всичко, тези два акта са неотносими към поставения от касатора материалноправен въпрос – в решение № 276 от 18.07.2006 г. по т. д. № 562/2005 г. на ІІ т. о. съдът се е произнесъл по друг въпрос – за реквизита по чл. 535, т. 3 ТЗ /падежа/, а не по спорния в случая реквизит по чл. 535, т. 2 ТЗ /безусловно обещание да се плати определена сума пари/, докато решение № 221 от 26.05.2007 г. по т. д. № 893/2007 г. на ІІ т. о. изобщо не третира въпроса за реквизитите на записа на заповед, а принципния въпрос за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение. Ето защо, не може да се счете, че въззивното решение противоречи на цитираните решения, както и че същите доказват противоречие в практиката по релевирания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос.
Нещо повече, не само, че не съществува противоречие, но по въпроса за приложимостта и тълкуването на чл. 535, т. 2 ТЗ е налице и задължителна съдебна практика – Тълкувателно решение на ОСТК № 1/2005 г. /т. 2/, според която, достатъчно е в документа да не е поставено условие за пораждане действието на поетото задължение за плащане на определена сума пари и че щом липсва условие, изискването за безусловно плащане е налице. Тази практика в случая е съобразена от въззивния съд, поради което не е изпълнено изискването за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото не следва да бъде обсъждано изобщо, предвид липсата на аргументи защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържаният в тази връзка довод за неправилно приложение на материалния закон е относим към основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК и поради това не може да бъде разглеждан в производството по допускане на касационното обжалване. Независимо от това, с оглед именно наличието на задължителна съдебна практика по приложимостта на чл. 535, т. 2 ТЗ, касационното обжалване на посоченото основание не би могло да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 360 от 05.01.2009 г. по в. гр. д. № 222/2008 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: