О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 492
София, 30.12.2008 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. N 531/2008г.
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. ”в” във вр. с чл. 213, б. ”б” и сл. ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г./.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Л., Лимасол, чрез адвокат С, срещу постановеното от Варненски апелативен съд определение № 2 от 07.01.2008г. по в.ч.т.д. № 2/2008г. С това определение е оставена без разглеждане поради просроченост подадената от Н. М. Л., Лимасол частна жалба срещу определение № 1* от 29.11.2007 г. по ч. т. д. № 1053/2007 г. на Варненски окръжен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск чрез задържане на Моторен кораб „Т” IMO № 8313063.
Ответникът по частната касационна жалба – „С” С. А., Франция – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана от легитимирана страна в предвидения в чл. 214, ал. 1 ГПК /отм./ 7-дневен срок, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от Н. М. Л., Лимасол частна жалба срещу определение № 1* от 29.11.2007 г. по ч. т. д. № 1053/2007 г. на Варненски окръжен съд за допускане на обезпечение на бъдещ иск, въззивният съд е счел, че същата е недопустима, предвид депозирането й след изтичане на седемдневния срок по чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, по отношение на който е прието, че е започнал да тече от деня, следващ датата на връчване на ответника по обезпечението на заповедта за задържане на кораба, т. е. от 01.12.2007г.
Определението е правилно.
Обоснован и законосъобразен е изводът на Варненски апелативен съд, че обезпечителната мярка “задържане на кораб” представлява обезпечителна мярка, предвидена в специален закон – Кодекса за търговското корабоплаване, поради което съобщаването й, от който момент започва да тече и преклузивният срок по чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./, следва да бъде извършено не от съда, а от компетентния за това орган, който съгласно изричната разпоредба на чл. 365, ал. 1 КТК е Изпълнителна агенция “М”.
Неоснователно е поддържаното в тази връзка становище на частния жалбоподател, че налагането на посочената специална обезпечителна мярка се обхваща от нормата на чл. 316, ал. 1, б. “в” ГПК /отм./ и поради това съобщаването й следва да се извърши от съда, допуснал обезпечението. Цитираната норма визира единствено обезпечителните мерки, определени като подходящи от съда, разглеждащ молбата за допускане на обезпечение. Именно защото по отношение на тези мерки липсва изрично предвиден ред за налагането им, за разлика от мерките по чл. 316, ал. 1, б. “а” и “б” ГПК /отм./, законодателят е предвидил съобщаването им на ответника да бъде извършено от съда. По отношение обаче на обезпечителните мерки, чието налагане изисква предприемането на действия от точно определени органи /без значение дали са съдебни или не/, съобщаването на същите следва да се извърши именно от тях. Този извод следва недвусмислено от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./. И доколкото задържането на кораби е предоставено в изключителната компетентност на административния орган Изпълнителна агенция “М”, то негово следователно е и задължението да съобщи задържането на заинтересованото лице, т.е. на ответника по обезпечението. Аргумент в тази насока представлява и нормата на чл. 365, ал. 3 КТК, вменяваща задължение на капитана на пристанището, извършващ задържането на кораба, да спазва общите изисквания на Гражданския процесуален кодекс. Поради това, неоснователно е оплакването на частния жалбоподател за извършването на съобщаването от неоправомощен орган, както и за несъответствие на заповедта за задържане с изискванията на чл. 45 ГПК /отм./. С факта на връчване на заповедта за задържане, в която изрично е отбелязано, че е издадена в изпълнение на обезпечителна заповед от 30.11.2007 г. по т. д. № 1053/2007 г. на Варненски окръжен съд, следва да се счита изпълнено изискването на чл. 315, ал. 1 ГПК /отм./ за уведомяване на ответника за наложената обезпечителна мярка, т. е. за допуснатото обезпечение. Що се отнася до липсата на изрично указание за възможността същото да бъде обжалвано, то това не опорочава извършеното съобщаване и не лишава страната от възможността за обжалване.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че частната касационна жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Н. М. Л., Лимасол, чрез адвокат С, частна касационна жалба срещу определение № 2 от 07.01.2008 г. по в. ч. т. д. № 2/2008 г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: