О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 72
София, 09.02.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 717/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. Р. от гр. Т. против решение № 141 от 14.07.2008 г. по в. т. д. № 186/2008 г. на Варненски апелативен съд, с което, след частична отмяна и частично оставяне в сила на постановеното от Варненски окръжен съд решение № 90 от 08.02.2008 г. по т. д. № 912/2006 г., е отхвърлен изцяло предявеният от И. Т. Р. срещу „Б” ОД, гр. В. иск по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 15 000 лв. по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 2162/2000 г. на Варненски районен съд въз основа на запис на заповед от 22.04.2000 г.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като по съображения, подробно изложени в касационната жалба, моли за отмяната му и за уважаване на предявения иск.
Допустимостта на касационното обжалване е аргументирана с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, като се твърди, че въззивното решение е постановено по съществен материалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Същевременно, касаторът се позовава и на противоречие на решението с конкретна практика на ВКС – решение № 229 от 28.02.2003 г. по гр. д. № 899/2000 г. на ВКС, V г. о.; решение № 615 от 20.08.2007 г. по т. д. № 283/2007 г. на ВКС, ТК, ІІ о.; решение № 1* от 07.07.2003 г. по гр. д. № 132/2003 г. на ВКС, V г. о.; решение № 1* от 11.05.2006 г. по т. д. № 530/2005 г. на ВКС, ТК и решение № 334 от 26.04.1985 г. по гр. д. № 224/1985 г.
Ответникът по касация – „Б” А. , гр. В. не заявява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Макар да не е формулиран ясно, с оглед изложеното в касационната жалба и предвид практиката, на която се позовава касаторът, следва да се приеме, че съществен в случая е материалноправният въпрос за връзката между записа на заповед и каузалното отношение като причина за неговото издаване, от една страна, и произтичащият от това процесуалноправен въпрос за разпределението на доказателствената тежест между страните в производството по чл. 254 ГПК /отм./ с предмет установяване несъществуване на вземането по изпълнителен лист, издаден въз основа на запис на заповед, от друга страна.
Доколкото посочените два въпроса са от значение за изхода на правния спор, същите се явяват съществени по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. налице е главната предпоставка за допустимост на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.
Не може да се приеме обаче, че по отношение на тях са осъществени всички поддържани от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК.
Недоказано е твърдението, че съществува противоречива съдебна практика по посочените два въпроса. Точно обратното, решенията на ВКС, на които касаторът се позовава в подкрепа на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, сочат категорично на единство в практиката на Върховен касационен съд както по въпроса за необходимостта да бъдат изследвани каузалните отношения между страните при направено от длъжника по изпълнителния лист /ищец по иска с правно основания чл. 254 ГПК /отм./ възражение за недължимост на вземането, обосновано именно с каузалните отношения, така и по въпроса за разпределението на доказателствената тежест в производството по предявен отрицателен установителен иск по реда на чл. 254 ГПК /отм./, в смисъл, че длъжникът /ищец по иска/ следва да докаже всички свои възражения срещу вземането на взискателя, в т. ч. да докаже съществуването на твърдяното каузално правоотношение и връзката между него и издадения запис на заповед, докато ответникът по иска /взискател в изпълнителното производство/ следва да установи наличието на изпълняемото вземане. С оглед на това, не може да се счете, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
По отношение поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав намира, че изобщо не следва да се произнася, тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е мотивирал становището си защо счита, че поставените от него съществени въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Само по себе си, позоваването на законовата разпоредба и цитирането на теоретични становища във връзка с това основание не представлява „изложение на основанието” по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не създава задължение за касационния съд да преценява наличието на това основание.
Напълно основателно е обаче твърдението на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Непроизнасянето на съда по надлежно релевираното от ищеца /сега касатор/ и поддържано в хода на цялото производство възражение за връзка между процесния запис на заповед и съществуващите между страните каузални правоотношения е в противоречие с трайната практика на ВКС /в т. ч. и с цитираните и представени от касатора решения/. Ето защо, следва се счете, че са осъществени предпоставките за допускане на касационно обжалване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 141 от 14.07.2008 г. по в. т. д. № 186/2008 г. на Варненски апелативен съд.
УКАЗВА на И. Т. Р., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 300 /триста/ лева, като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: