О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 16.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 413/2009 година
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Ъ” О. , гр. Б. срещу решение № 837 от 30.01.2009 г. по в. гр. д. № 840/2008 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Благоевградски районен съд решение № 2* от 29.04.2008 г. по гр. д. № 2083/2006 г. С първоинстанционния съдебен акт е уважен предявеният от физическите лица К. К. К., К. С. К. и Л. С. К., всички от гр. Б., иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД, като дружеството-касатор е осъдено да им предаде описания недвижим имот – сутерен, преустроен в младежки клуб с площ 261.02 кв. метра, находящ се в четириетажна жилищна сграда на ул. „ Тодор А. ” № 1, гр. Б..
В касационната жалба са наведени доводи за нищожност на въззивното решение поради неясни и непълни идентификационни характеристики на процесния имот, както и за неправилност на същото поради необоснованост, нарушение на закона и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Развити са подробни съображения срещу извода на решаващия състав за неизпълнение на съществени задължения от страна на наемателя по процесния договор, които според касатора са резултат от необсъждане на всички релевирани от него възражения и недопускане на относими към спора доказателства; от неправилно тълкуване волята на страните в разпоредбата на т. 7 от договора и преценка на събраните по делото доказателства.
В приложеното към жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване е обоснована с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради това, че процесният спор е решен в противоречие с константната практика на Върховен касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касация не заявяват становище по допускане на касационното обжалване и по основателността на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Настоящият състав намира обаче, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Новата процесуална уредба, установена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 година, предвижда факултативност на касационния контрол на съдебните актове. За да бъде допустимо касационното обжалване, необходимо е да са осъществени изискванията, посочени изчерпателно в нормата на чл. 280 ГПК. Първото от тези изисквания, което се явява главна предпоставка за допустимостта на обжалването, е атакуваното решение да съдържа произнасяне по съществен материалноправен или процесуално правен въпрос, т.е по въпрос, специфичен за конкретния спор, решаването на който е обусловило изхода на спора. С оглед императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, посочването на съществения въпрос представлява задължение на касатора.
Макар и да не е формулиран прецизно, с оглед съображенията в изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК и в самата касационна жалба, следва да се приеме, че съществен според касатора е въпросът за точното изпълнение на договора съобразно уговореното в него и за възможността същият да бъде развален само от изправната по него страна.
По отношение на този въпрос, обаче, който безспорно с оглед значението му за изхода на спора се явява съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
На първо място, не е доказано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Преди всичко следва да се отбележи, че представените от касатора арбитражни решения изобщо не подлежат на обсъждане, доколкото основание за допускане на касационно обжалване, съгласно цитираната норма, представлява единствено практиката на Върховен касационен съд, респ. на Върховен съд, но не и практиката на арбитражните съдилища.
Не може да се приеме също, че обжалваното решение е постановено в противоречие с цитираните /и приложени/ решения на Върховен касационен съд – решение № 297 от 26.05.2004 г. по т. д. № 565/2004 г. и решение № 109 от 27.07.2004 г. по гр. д. № 1425/2003 г., тъй като в тези актове приетото от съда във връзка с изпълнението на задълженията на наемателя е въз основа на факти, различни от тези по настоящия спор и е резултат от конкретна преценка на събраните по съответното дело доказателства. Що се отнася до правилността на извода на въззивния съд, че наемателят „Ъ” О. не е изпълнил част от поетите с процесния договор задължения, което е породило правото на наемодателите за едностранното му разваляне /наречено в договора „прекратяване”/, то това е въпрос, който е относим към основанията за касационно обжалване, визирани в чл. 281 ГПК, а не към основанията за допускане на касационното обжалване, с оглед на което разглеждането му в производството по чл. 288 ГПК е недопустимо.
По отношение основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият състав намира, че същото изобщо не следва да бъде обсъждано, тъй като касаторът не е аргументирал становището си защо счита, че поставеният от него съществен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, нито поддържа становище, че този въпрос е от значение и за развитие на правото, в какъвто смисъл е изискването на цитираната норма. Твърдението, че “решаването на материалноправния спор е важно за точното прилагане на закона”, не представлява изложение на основанието по смисъла на императивната норма на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и не създава за Върховен касационен съд задължение за преценка дали посоченото основание действително е налице.
Наред с това, следва да се има предвид, че разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, уреждащи неизпълнението на договорните задължения и развалянето на договорите като последица от виновното неизпълнение, са достатъчно ясни и по тях е налице обилна и непротиворечива съдебна практика.
Поради изложеното, настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. С оглед на това, не следва да бъде уважено и направеното от касатора искане за спиране изпълнението на същото, направено в молбата му от 23.04.2009 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 837 от 30.01.2009 г. по в. гр. д. № 840/2008 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ молбата на „Ъ” О. , гр. Б. за спиране изпълнението на същото решение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: