Определение №225 от 39918 по ч.пр. дело №255/255 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 225
 
София,  15.04.2009 година
 
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
 
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
 
 
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия  Камелия Ефремова ч. т. д. N 255/2009 година
 
 
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „В” О. , гр. С. срещу определение № 80 от 04.02.2009 г. по ч. т. д. № 55/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба срещу определение № 569 от 16.06.2008 г. по ч. гр. д. № 2298/2008 г. на Софийски градски съд.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като поддържа, че съдът неправилно е приложил процесуалния закон и е приел недопустимост на триинстанционното обжалване на актовете, постановени в обезпечителното производство.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от „В” О. , гр. С. частна касационна жалба, тричленният състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е счел, че същата е недопустима, тъй като определенията по чл. 213, б. ”б” във връзка с чл. 315 във връзка с чл. 321 ГПК /отм./ подлежат само на двуинстанционно разглеждане, каквото в случая вече е осъществено чрез постановените от Софийски районен съд и Софийски градски съд определения по молбата на „А” ЕО. , гр. С. за отмяна на допуснато обезпечение.
Настоящият състав на ВКС намира обжалваното определение за правилно.
Въззивното определение, което е било предмет на частната касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 218а, ал. 1, б. ”в” ГПК /отм./, такива са само определенията на въззивните съдилища, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на определението на Софийски районен съд за отмяна на допуснатото обезпечение, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол.
Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на окръжния или апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е действал като въззивна инстанция по отношение определение за допускане или отказ да бъде допуснато обезпечение на иска или за отмяна или отказ да бъде отменено допуснато обезпечение, е подчертана изрично и в т.6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. В същото е посочено, че определението по чл. 315 и чл. 321 ГПК /отм./ подлежи на обжалване пред ВКС само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд, т.е. само в хипотезата, когато в производството по разглеждане на спора във въззивната инстанция за първи път е поискано допускане на обезпечение на иска или отмяна на допуснато обезпечение. Да се приеме, че на обжалване подлежи определението на въззивния съд във всички случаи, би означавало да се допусне триинстанционно разглеждане на определение от категорията на чл. 213, б. ”б” ГПК /отм./, което е в противоречие с императивните процесуални правила.
Неоснователно е поддържаното от частния жалбоподател оплакване, че съдът неправилно е приложил стария процесуален закон. С оглед обстоятелството, че обезпечителното производство, в рамките на което е постановено и атакуваното определение, е започнало преди влизането в сила на новия Граждански процесуален кодекс, напълно обоснован и в съответствие с императивната разпоредба на § 2, ал. 4 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./ е изводът, че приложима към настоящата хипотеза е именно отменената процесуална уредба, според която касационния контрол е допустим само за онези актове в обезпечителното производство, постановени от въззивния съд за първи път.
Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна.
 
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
ПОТВЪРЖДАВА определение № 80 от 04.02.2009 г. по ч. т. д. № 55/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top