О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 683
София, 29.10.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 547/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Български д. железници” ЕА. , гр. С. срещу решение от 04.03.2009 г. по гр. д. № 1916/2008 г. на Софийски градски съд, ІV а състав, с което, след частична отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 53 състав решение от 17.03.2008 г. по гр. д. № 20924/2007 г., са уважени предявените от “К” А. срещу “Български д. железници” ЕА. искове, съответно: иск по чл. 93, ал. 2 Закона за железопътния транспорт за сумата 2 288.21 лв. – стойност на липсващ чугун и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 17.56 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Основното му оплакване е във връзка с неуваженото възражение за прихващане за сумата 3 776 лв. по фактура № 2000007648/23.10.2007 г., представляваща стойността на извършени в полза на ищцовото дружество железопътни превози на товари. Освен това, в касационната жалба се твърди, че с въззивното решение е оставена в сила несъществуваща част от първоинстанционното решение.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се позовава на всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, а именно – необходимо ли е вземането на ответника, предмет на направено от него възражение за прихващане, да бъде ликвидно и изискуемо. В подкрепа на твърдението за противоречие с практиката на ВКС и за противоречива съдебна практика са представени: решение № 960 от 04.12.2006 г. по т. д. № 527/2006 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 1* от 10.01.2006 г. по гр. д. № 1218/2003 г. на ІІІ т. о.; решение № 834 от 29.11.1999 г. по гр. д. № 201/1998 г. на І г. о.; решение № 696 от 07.07.2004 г. по гр. д. № 1911/2003 г. на ТК; решение № 3* от 15.12.1978 г. по гр. д. № 2496/78 г. на І г. о. и решение от 12.05.2006 г. по т. д. № 216/2005 г. на ІІ т. о.
Ответникът по касация – “К” А. , гр. С. моли да не бъде допуснато касационно обжалване, респ. касационната жалба да бъде оставена без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 10.06.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да уважи предявения от “К” А. срещу “Български д. железници” ЕА. иск по чл. 93, ал. 2 ЗЖТ, въззивният съд е приел за безспорно установено от събраните по делото доказателства наличието на превозен договор между страните, при изпълнение на който е констатирана липса на част от превозения товар, а именно – 46 420 кг чугун, което ангажира отговорността на превозвача за заплащане на вредите в съответствие с посочената законова разпоредба. С оглед единичната цена за тон чугун, изчислена по курса на щатския долар към датата на исковата молба, е определено за дължимо обезщетение в размер на 2 288.21 лв. /с включен ДДС/. Поради уважаването на главния иск, е уважена и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 17.56 лв.
Като неоснователно е преценено направеното от ответника “Български д. железници” ЕА. възражение за прихващане със сумата 3 776 лв. по фактура № 2000007648/23.10.2007 г., представляваща стойността на извършени железопътни превози на товари. Поради обстоятелството, че процесната фактура е подписана само от “Български д. железници” ЕА. , решаващият състав е счел, че същата не доказва възлагане и извършване на описаните в нея превози и съответно задължение на ищеца да заплати цената им.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставеният от касатора въпрос относно предпоставките за извършване на съдебно прихващане отговаря на изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като същият е от значение за изхода на конкретния спор . Липсват обаче останалите предпоставки, изискуеми за всяко от основанията за допускане на касационно обжалване.
Макар представените от касатора решения на В. съд и В. касационен съд да са принципно относими към въпроса за съдебното прихващане на вземания, същите не доказват нито противоречие в практиката по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, нито противоречие на въззивното решение с практиката на В. касационен съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във всички тези актове е извършвана преценка за наличието на предпоставките за прихващане на вземанията на страните, основана на конкретните факти и доказателства, относими към съществуването на вземането, предмет на възражението за прихващане, неговата ликвидност и изискуемост. Такава преценка именно е извършил и въззивният съд при постановяване на обжалваното решение, като изводът му за неоснователност на направеното от ответника възражение за прихващане е обусловен от липсата на доказателства за самото възникване и съществуване на претендираното вземане, доколкото едностранно подписаната фактура и сметка-опис към нея не установяват наличието на сключени договори за превози и съответно задължение за плащане на същите.
Не може да се счете, че е осъществено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По поставения от касатора въпрос относно предпоставките за извършване на съдебно прихващане по реда на чл. 104 ГПК /отм./ е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика, според която съдебното прихващане е допустимо и с неликвидно вземане, но то настъпва в един по-късен момент – след установяване съществуването на насрещното вземане и неговата изискуемост със самото съдебно решение, от влизането в сила на което предявеното с прихващане вземане придобива качеството “ликвидност”. С оглед на това и доколкото относимите към въпроса разпоредби /чл. 103 ЗЗД и чл. 104 ГПК /отм./ не поставят проблеми при тълкуването и прилагането им, нито съществува необходимост от изоставяне на посочената практика, липсва основание за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 ,т. 3 ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 78 ГПК и с оглед изричното искане на ответника “К” А. , на същия следва да се присъдят разноски на настоящото производство в размер на сумата 178.35 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 04.03.2009 г. по гр. д. № 1916/2008 г. на Софийски градски съд, ІV а състав.
ОСЪЖДА “Български д. железници” ЕА. , гр. С., ул. “. № 3, да заплати на “К” А. , гр. С., кв. Ботунец, юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на сумата 178.35 лв. /сто седемдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: