О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 700
София, 09.11.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 593/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Т” ЕО. , гр. С. срещу решение № 15 от 13.02.2009 г. по в. гр. д. № 330/2008 г. на Габровски окръжен съд, с което е отменено постановеното от Севлиевски районен съд решение № 77 от 15.10.2008 г. по гр. д. № 227/2008 г. и са отхвърлени предявените от „Т” ЕО. , гр. С. срещу “В” О. , гр. Д. искове: иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 11 232 лв. по фактура № 8/07.04.2003 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 302 лв.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита за незаконосъобразен извода, че процесната фактура не доказва отразеното в нея вземане по договор за продажба и по-конкретно – получаването на стоката, като твърди, че решаващият състав не е взел предвид безспорния факт на включването на фактурата в дневника за покупко-продажби по ДДС за 2003 г. и ползването на данъчен кредит по нея за същата година, представляващи извънсъдебно признание на вземането.
Именно въпросът за правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит е посочен от касатора и като съществен въпрос с твърдението, че по отношение на същия са налице всички основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация – “В” О. , гр. Д. заявява становище за недопускане на касационното обжалване в писмен отговор от 17.06.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от „Т” ЕО. , гр. С. срещу “В” О. , гр. Д. иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ, а съответно и обусловения от него акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел за доказано оспорването на процесната фактура № 8 от 07.04.2003 г. в частта за приемането на описаната в нея стока. На база показанията на разпитаните по делото свидетели, заключението на счетоводната експертиза и отчета до А. за следприватизационен контрол решаващият състав е счел, че не е установено стоката да е постъпила реално в склада на ответника-купувач, поради което не се дължи плащане на същата. Като неприложима към настоящия случай е счетена разпоредбата на чл. 301 ТЗ за потвърждаване действията на лицето Д. Н. , подписал процесната фактура, с мотива, че същият не е лице, действало без представителна власт.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато. Поставеният от касатора материалноправен въпрос за правните последици от реализираното право на приспадане на данъчен кредит, пряко свързан и с приложимостта на презумпцията по чл. 301 ТЗ, е от значение за изхода на конкретния спор, с което е осъществена главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на този въпрос е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като същият е решен в противоречие с практиката на В. касационен съд, обективирана в част от приложените решения, а така също и с постановеното по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ІІ т. о.
С оглед съществуващата обилна съдебна практика по поставения въпрос, не може да се счете, че е налице поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, същото е недоказано, предвид липсата на данни двете решения /на Софийски градски съд и на Варненски апелативен съд/, на които се позовава дружеството-касатор, да са влезли в сила.
Така мотивиран, В. касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 15 от 13.02.2009 г. по в. гр. д. № 330/2008 г. на Габровски окръжен съд.
УКАЗВА на “Т” ЕО. , гр. С., в едноседмичен срок от съобщението, да представи доказателства за внесена по сметка на В. касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 370.68 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на П. на Второ търговско отделение при Търговска колегия на В. касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: