О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 668
София, 23.10.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 563/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. В. от гр. С. срещу решение № 253 от 13.02.2009 г. по гр. д. № 2425/2007 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено постановеното от Софийски градски съд, І-9 състав решение от 11.07.2007 г. по гр. д. № 2541/2006 г. и е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за неимущствени вреди от пътно-транспортно произшествие за разликата от 21 000 лв. до пълния претендиран размер 30 000 лв.
Касаторът поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, поради което моли същото да бъде отменено, а предявеният иск – уважен изцяло. Претендира присъждане на направените разноски.
В касационната жалба са изложени подробни съображения срещу извода на въззивния съд за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице П. Х. В. , като се твърди, че решаващият състав не е отчел факта на настъпване на пътно-транспортното произшествие веднага след като увреденият е излязъл от заведението, т. е. преди да е имал възможността да премине на отсрещната страна на пътното платно. Освен това, се релевира и оплакване за заниженост на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Допускането на касационното обжалване на решението е обосновано с твърдението, че същото е постановено в противоречие с практиката на Върховен касационен съд по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне приноса на пострадалия за настъпване на пътно-транспортното произшествие. Според касатора, разглеждането на този въпрос ще допринесе и за точното прилагане на посочената разпоредба, както и за развитието на правото.
Ответникът по касация – ЗПАД „Д”, гр. С. не заявява становище по допускане на касационното обжалване, като в представения писмен отговор от 14.04.2009 г. оспорва основателността на касационната жалба.
Ответникът по касация – трето лице-помагач на ЗПАД „Д”, гр. С. и ответник по предявения обратен иск – Р. Д. А. от гр. П. не взема становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли предявения от П. Х. В. иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за част от претендираната сума, въззивният съд е счел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.12.2005г., като е преценявал единствено размера на дължимото обезщетение и наличието на основание за намаляването му по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, с оглед релевираното в съдебно заседание на 31.03.2008 г. възражение за съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице.
При определяне размера на обезщетението решаващият състав е отчел вида на травматичните увреждания на ищеца, като съобразявайки обстоятелството, че посоченото от вещото лице сътресение на мозъка не е описано в медицинската документация, а и не е претендирано в исковата молба, е приел, че справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД е обезщетение в размер на 28 000 лв., а не определената от първоинстанционния съд сума 30 000 лв.
Като основателно е преценено и направеното от ответника-застраховател възражение за съпричиняване на пътно-транспортното произшествие от страна на увреденото лице. В тази насока съдебният състав, на база показанията на разпитания във въззивното производство свидетел, е приел, че пострадалият е нарушил правилата за движение и по-конкретно чл. 108, ал. 2 от Закона за движение по пътищата. Поради това, че се е движел по пътното платно в посока, съвпадаща с посоката на движение на превозните средства, според съда, ищецът е допринесъл за настъпването на пътно-транспортното произшествие, като с оглед конкретните обстоятелства съпричиняването е определено в размер на ?.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Въпросите за приложението на разпоредбите на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, на които се позовава касаторът, наистина са значими за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като тяхното решаване пряко обуславя изхода на спора. По отношение на тези въпроси обаче не са изпълнени специалните изисквания, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК.
На първо място, не е доказано твърдението, че въпросът за съпричиняването е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд. Въпреки изрично дадените с разпореждане № 191 от 27.05.2009 г. на Председателя на Второ търговско отделение на Върховен касационен съд, касаторът не е цитирал такава практика. В тази насока, неоснователно е заявеното от същия становище в молбата му от 15.06.2009 г., че не е необходимо да се представят противоречиви решения, тъй като „практиката на ВКС е известна на съдиите от ВКС”. Безспорно, за касатора не съществува задължение да представя практиката, на която се позовава, тъй като Върховен касационен съд може да извърши проверка и да се запознае със същата. Това обаче е възможно само при условие, че такава практика е цитирана. Посочването на конкретни актове на касационната инстанция, за които се твърди, че не са съобразени от въззивния съд, е част от задължението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за изложение на обстоятелствата за допускане на касационно обжалване. Именно в този смисъл е и определение № 370 от 14.11.2008 г. по ч. т. д. № 426/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., неправилно интерпретирано от касатора. Що се отнася до второто представено определение – № 4 от 06.01.2009 г. по ч. т. д. № 354/2008 г. на ВКС, І т. о., същото е неотносимо към настоящия случай, тъй като в него не се обсъжда въпроса следва ли касаторът да посочва практика на ВКС, а кой е компетентен да извърши преценка за мотивираността на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Ето защо, настоящият състав приема, че поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
На второ място, неоснователно е и становището, че разглеждането на въпроса за приноса на пострадалия за настъпване на пътно-транспортното произшествие ще допринесе за точното прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а това от своя страна ще доведе и до развитието на правото.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато се касае за приложение на законова разпоредба, която е неясна и се налага да бъде тълкувана и по която липсва съдебна практика, или когато, макар и непротиворечива, определена съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и подлежаща на изоставяне. Такава необходимост по отношение чл. 51, ал. 2 ЗЗД не съществува, тъй като, освен че е ясна и не предизвиква проблеми при тълкуването и прилагането й, по приложението на посочената норма е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика. Освен това, следва да се има предвид, че с оглед спецификата на всеки отделен случай, въвеждането на единни критерии за приноса на увреденото лице за настъпване на вредите е практически невъзможно. Изводите на решаващия състав в тази насока следва да бъдат изградени на база конкретните факти и доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност с оглед изискванията на процесуалните правила. Следователно, въпросът за приноса на пешеходците за настъпване на пътно-транспортното произшествие винаги е строго индивидуален и не може да бъде предмет на принципно обсъждане и решаване, което да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 253 от 13.02.2009 г. по гр. д. № 2425/2007 г. на Софийски апелативен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: