О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 14.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело № 129/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ю” О. , гр. С. срещу въззивно решение № 169 от 30.10.2008 г. по в. т. д. № 273/2008 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 124 от 09.03.2007 г. по т. д. № 410/2006 г. на Варненски окръжен съд за отхвърляне на предявения от „Ю” О. , гр. В. срещу „Б” О. , гр. В. иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 15 600 лв. – неустойка за забава по договор за извършване на строително-монтажни работи.
Касаторът счита въззивното решение в обжалваната му част за недопустимо, тъй като при новото разглеждане на делото по реда на чл. 218з ГПК /отм./ съдът се е произнесъл по иск, решението по който не е подлежало на касационен контрол на основание чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ и като такова е влязло в сила.
Допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдението, че по въпроса за допустимостта на иска за неустойка за сумата 15 600 лв. атакуваното решение противоречи на еднозначната съдебна практика по прилагането на чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ за недопустимост да бъдат обжалвани пред Върховен касационен съд въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 25 000 лв.
Ответникът по касация – „Б” О. , гр. В. не е заявил становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване.
Макар да не е формулиран изрично от касатора, с оглед изложеното в касационната жалба, следва да се приеме, че в случая същественият въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е въпросът за допустимостта на въззивното решение, постановено по реда на чл. 218з ГПК /отм./, когато със същото съдът се е произнесъл по иск, постановеното по който първо въззивно решение не е подлежало на касационно обжалване, с оглед цената на този иск /чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./. Доколкото е пряко свързан с изхода на правния спор, въпросът за допустимостта на атакуваното решение е винаги съществен по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, т. е. изпълнено е общото процесуално условие за допускане на касационното обжалване.
По отношение на този въпрос, обаче, не може да се приеме за доказано поддържаното от касатора основание за допускане на касационното обжалване.
Наистина, единна и непротиворечива е практиката на Върховен касационен съд по прилагането на чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, а именно – че въззивните решения на апелативните съдилища по искове за парични вземания по търговски дела с цена на иска до 25 000 лв., какъвто самостоятелен иск /макар и акцесорен/ е и искът за присъждане на неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, не подлежат на касационен контрол. Преценката, обаче, относно наличието на предпоставките за допустимост на касационното обжалване, с оглед установеното ограничение по чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, е в изключителната компетентност на Върховен касационен съд и тя се извършва в самото касационно производство. Поради това, противоречащо на цитираната от касатора практика би могло да бъде единствено решение, постановено от Върховен касационен съд, но не и от въззивен съд. Въззивният съд, на който делото е върнато за ново разглеждане по реда на чл. 218з ГПК /отм./, е обвързан не само от дадените му указания по тълкуването и прилагането на закона, но и от очертания в отменителното решение предмет на спора. Да се приеме, че новият въззивен състав е компетентен да се произнася относно допустимостта на иска, като съобразява наличието на предпоставките по чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, би означавало ревизиране на касационното решение, което е недопустимо.
С оглед изложеното, касационното обжалване на атакуваното решение не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 169 от 30.10.2008 г. по в. т. д. № 273/2008 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: