Определение №563 от 40091 по ч.пр. дело №507/507 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 566
 
София,  05.10.2009 година
 
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на втори октомври две хиляди и девета година в състав:
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
 
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
 
 
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч.т.д. № 507/2009 г.
 
 
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. „Фокус Интернационал – Д. Б. , С. Б. ”, гр. Х. срещу определение № 28 от 14.03.2009 г. по в. ч. гр. д. № 59/2009 г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Хасковски районен съд определение от съдебно заседание на 09.12.2008 г. по гр. д. № 1471/2007 г. С първоинстанционния акт е прекратено производството по делото, образувано по предявения от Е. „Фокус Интернационал – Д. Б. , С. Б. ”, гр. Х. срещу ЗПАД „А”, гр. С. иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване нищожността на апорт, извършен със заповед № ОХ 238/24.03.1998 г. на М. на отбраната.
В частната касационна жалба са изложени подробни съображения за неправилност на атакуваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно – по въпроса за наличието на правен интерес от предявения установителен иск.
Ответникът по частната касационна жалба – ЗПАД „А”, гр. С. и третото лице-помагач – М. на о. – не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Същата обаче не следва да бъде разгледана по същество.
Въпросът за наличието на правен интерес при предявен установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ е от решаващо значение за изхода на спора, тъй като обуславя допустимостта на самото производство. Следователно, осъществена е общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, визирана в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не е налице, обаче, допълнителното изискване, специфично за поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От данните по делото не може да се приеме, че поставеният от частния жалбоподател процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание би било налице тогава, когато се касае за приложение на законова норма, по която липсва съдебна практика, или тази практика, макар и непротиворечива, е неправилна и следва да бъде изоставена, както и когато приложимата разпоредба е неясна и се налага тълкуването й. Тези изисквания в настоящия случай не са осъществени – касае се за норма, която е напълно ясна и не поражда никакви трудности при тълкуването и прилагането й. Освен това, по въпроса за правния интерес като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск е налице богата и непротиворечива съдебна практика, в т. ч. и на В. касационен съд. В настоящия случай, решаващата инстанция е направила своите изводи с оглед конкретните факти и доказателства по делото, релевантни към въпроса за правния интерес за предявения иск, като е съобразила както основанието, от което ищецът черпи своите права – наемно правоотношение за апортирания имот /прекратено още през 1999 г./, така и приключилия с влязло в сила решение спор между същите страни във връзка със същото правоотношение. Следователно, крайният извод за липса на правен интерес е резултат не от неяснотата по тълкуването и приложението на закона, а от преценката на установените по делото факти, което е израз на същинската правораздавателна дейност.
Ето защо, не може да се счете, че е налице визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
 
Така мотивиран, В. касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 28 от 14.03.2009 г. по в. ч. гр. д. № 59/2009 г. на Хасковски окръжен съд.
 
Определението е окончателно.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top