Р Е Ш Е Н И Е
№ 163
София, 15.11.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря И. В.
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 19/2010 г.
Производството е по чл.47, т. 3 ЗМТА.
Образувано е по иск на „С. И. България” ЕООД, гр. Р. /в несъстоятелност/ за отмяна на постановеното от А. съд при Б. търговско-промишлена палата решение от 03.08.2009 г. по в. а. д. № 236/2007 г., с което са отхвърлени изцяло предявените от същото дружество срещу „Г. – Варна” АД, гр. Варна обективно съединени частични искове за обща сума 10 000 лв., представляваща част от разходите за отстраняване на конкретно посочени недостатъци в обект „К. жилищни сгради „П.”, бл. А и бл. Б в гр. О..
Ищецът поддържа, че атакуваното арбитражно решение противоречи на обществения ред на Република България, като твърди, че нарушенията се изразяват в: липса на произнасяне в диспозитива на акта по всеки от седемте обективно съединени иска; отказ на решаващия орган да допусне назначаване на тройна техническа експертиза; прилагане разпоредбата на чл. 264 ЗЗД; незачитане силата на пресъдено нещо на постановеното от същия А. съд решение от 02.10.2007 г. по в. а. д. № 2/2006 г.; неправилно разпределение на доказателствената тежест във връзка с иска за заплащане разходите за отстраняване на некачествено изпълнена климатична инсталация и несъобразяване поведението на ответника във връзка с приложение на разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от Правилника на АС при БТПП.
Ответникът – „Г. – Варна” АД, гр. Варна – оспорва иска и моли за отхвърлянето му по съображения, изложени в писмен отговор от 15.04.2010 г., поддържани и в съдебно заседание.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираното в исковата молба основание и доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Видно от приложеното по делото писмо изх. № 1428 от 06.08.2009 г. на А. съд при Б. търговско-промишлена палата, арбитражното решение е изпратено на „С. И. България” ЕООД, гр. Р. /в несъстоятелност/ на същата дата – 06.08.2009 г., като от представената обратна разписка № R PS 1040 005YOM Z и служебна бележка № 151 от 10.02.2010 г. на „Български пощи” се установява, че решението е получено на 27.08.2009 г. С оглед на това, следва да се приеме, че с подаването на исковата молба на 25.11.2009 г. посоченият в закона 3-месечен срок за атакуването му е спазен, което обуславя процесуална допустимост на предявения иск.
По основателността на иска:
Искът е неоснователен.
Разпоредбата на чл. 47, т. 3 ЗМТА предвижда две конкретни основания за отмяна на арбитражното решение: когато предметът на спора не подлежи на арбитраж или когато решението противоречи на обществения ред на Република България. За да се счете, че е налице второто основание за отмяна – противоречие с обществения ред на Република България, на което именно се позовава ищецът „С. И. България” ЕООД, гр. Р. /в несъстоятелност/, необходимо е при разглеждането на арбитражния спор да са нарушени онези правни норми, императивни и свръхповелителни по своя характер, в които са закрепени основните принципи на българското правораздаване, каквито са принципът за законност, за равенство на страните, за състезателност в процеса, за дирене на обективната истина и др.
От всички събрани по делото доказателства, обаче, не може да се приеме, че постановеното от Арбитражния съд при БТПП решение от 03.08.2009г. по в. а. д. № 236/2007 г., с което е разрешен спора между страните, противоречи на обществения ред на Република България.
На първо място, неоснователно е твърдението на ищеца, че арбитражното решение не съдържа произнасяне по всички обективно съединени частични искове, предвид липсата на диспозитив по всеки от тях. Отразеното в диспозитива на акта, че се отхвърлят „предявените от „С. И. България” ЕООД, гр. Р. /в несъстоятелност/ срещу „Г. – Варна” АД, гр. Варна частични искове за сумата 10 000 лв.” сочи на категоричния извод, че предмет на отхвърляне са всичките предявени искове, по които е образувано конкретното арбитражно дело и които са изрично посочени и индивидуализирани по предмет в мотивите на решението – Раздел І. Обстоятелства по делото. Поради това, настоящият състав намира, че не е налице твърдяното от ищеца съществено процесуално нарушение, чрез което да е нарушен принципът за законност.
Всички останали релевирани от ищеца доводи за противоречие на акта с материалния закон и за нарушение на относимите към арбитражното производство процесуални норми също не могат да обосноват извод, че при разглеждането и решаването на образуваното между страните арбитражно дело са нарушени принципите за равенство на страните, за състезателност и за разкриване на обективната истина. Както преценката дали да бъде уважено или не определено доказателствено искане /в случая – искането за назначаване на нова тройна техническа експертиза/, така и преценката на събраните по делото доказателства и направените въз основа на нея фактически и правни изводи /в случая – изводът за момента, в който ищецът е направил възражение за некачествено извършени СМР; за доказателственото значение на Констативния протокол от 17.12.2005г. и за лисата на извършено плащане за монтаж на климатичната инсталация като условие за реализиране правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД/ – са предоставени в изключителната компетентност на решаващия орган и представляват част от същинската му правораздавателна дейност. Доколко обаче изводите на Арбитражния съд са правилни, то по този въпрос настоящият съдебен състав не следва да се произнася. Подобна проверка от страна на държавния съд е недопустима, тъй като неправилността на арбитражното решение не е въздигната от закона като основание за атакуването му. По отношение актовете на Арбитражния съд държавният съд не упражнява инстанционен контрол. Поради това, не подлежат на обсъждане и доводите за неправилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 264, ал. 2 ЗЗД, както и за неприлагане на процесуалната разпоредба на чл. 29, ал. 2 от Правилника на АС при БТПП.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че не е налице предвиденото в чл. 47, т. 3 ЗМТА основание за отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 650 лв., определена в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С. И. България” ЕООД, гр. Р. /в несъстоятелност/ иск с правно основание чл. 47, т. 3 ЗМТА за отмяна на постановеното от А. съд при Б. търговско-промишлена палата решение от 03.08.2009 г. по в. а. д. № 236/2007 г.
ОСЪЖДА „С. И. България” ЕООД, гр. Р. /в несъстоятелност/ да заплати на „Г. – Варна” АД, гр. Варна адвокатско възнаграждение в размер на сумата 650 /шестстотин и петдесет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: