3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1057
София, 23.11.2012 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 842/2012
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 463 27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 573/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Велинградски районен съд определение от 16.05.2012 г. за прекратяване на производството по същото дело в частта относно предявения от [фирма] срещу [фирма], [населено място] насрещен иск за сумата 14 200 лв.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като при преценка правилността на първоинстанционния акт въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и по-конкретно – приел е, че не е изпълнено указанието за внасяне на държавна такса по подадената частна жалба, като не е отчел приложената с молба от 08.06.2012 г. квитанция за внесена по нея държавна такса. Освен това, счита, че решаващият състав недопустимо е обсъждал пълнотата на изложените в насрещната искова молба обстоятелства, което е недопустимо на този стадий от развитието на производството, а следва да бъде извършено при решаването на спора по същество.
Оплакванията за необсъждане на всички доказателства в тяхната съвкупност и за обсъждане на въпроса за основателността на предявения насрещен иск са заявени и като въпроси, обуславящи допускането на касационното обжалване, които, според частния касатор, са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна. Поради обстоятелството, че първоинстанционният акт касае не самото приемане или отказа да бъде приет за разглеждане предявеният от ответника насрещен иск, а с него е прекратено производството по делото по вече приетия за разглеждане насрещен иск, следва да се счете, че същият има характер на преграждащ развитието на производството и като такъв подлежи на касационен контрол по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, т. е. частната касационна жалба е процесуално допустима.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу [фирма], [населено място] насрещен иск за сумата 14 200 лв., въззивният съд е счел, че насрещният ищец не е изпълнил дадените му указания за отстраняване нередовността на насрещната искова молба – за внасяне на държавна такса в размер на 568 лв. и за уточняване на обстоятелствата относно претендираната сума, които обстоятелства са му надлежно съобщени на 07.05.2012 г.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Поставените от касатора въпроси са изцяло свързани с правилността на фактическите и правни изводи, до които е достигнала въззивната инстанция, преценявайки извършените от първоинстанционния съд и от насрещния ищец /сега частен касатор/ процесуални действия по отстраняване нередовността на насрещната искова молба. Поради това същите не могат да бъдат определени като въпроси, които са относими към допускането на касационното обжалване. По същността си поставените от частния касатор въпроси представляват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, чието обсъждане е предмет на самото касационно обжалване, а не на производството по допускането му. В този смисъл са и задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, според които материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчна за недопускане на въззивното определение до касационно разглеждане и затова не следва да бъде обсъждано наличието на предпоставките на релевираното от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 463 27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 573/2012 г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: