Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
С., 15.07.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
с участието на секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 3102/2014 г.
Производството е по чл. 47 ЗМТА.
Образувано е по искове на Д. Т. А. и М. Петров А., двамата от [населено място], срещу [фирма], [населено място] за отмяна на решение № 339 от 18.09.2013г. по арбитражно дело № 339/2013 г., постановено от арбитър Б. Г..
Искането за отмяна е обосновано с твърдението на ищците за липса на арбитражно споразумение, респ. за недействителност на същото, което представлява основание за отмяна на атакуваното арбитражно решение съгласно чл. 47, т. 2, пр. 1 и 2 ЗМТА. Ицщите считат процесните договори за револвиращ заем за нищожни поради липса на съгласие за сключването им (чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД), а при условията на евентуалност – за нищожни поради това, че информацията в тях е дадена по неясен, неразбираем и двусмислен начин. Като последица от нищожността на договорите се твърди нищожност съответно и на съдържащата се в тях арбитражна клауза, допълнително аргументирана и с твърдения за неравноправност на същата съгласно чл. 146, ал. 1 във вр. с чл. 143, т. 16 З., произтичаща от отсъствието на предвидена възможност за клиента да избере решаването на споровете във връзка с договорите за заем да бъде отнесено пред компетентния съд или пред арбитраж. Според ищците, с неравноправността на арбитражната клауза е нарушен принципът за равнопоставеност на страните, поради което арбитражното решение се явява постановено в противоречие с обществения ред (чл. 47, т. 3, пр. 2 ЗМТА). Без да го мотивират изрично, ищците поддържат и предвиденото в чл. 47, т. 4 ЗМТА основание за отмяна на арбитражното решение.
Ответникът – [фирма], [населено място] – оспорва исковете като недопустими поради пропускане на установения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен срок, респ. за неоснователни поради липса на поддържаните основания по чл. 47, т. 2, пр. 1 и 2, т. 3, пр. 2 и т. 4 ЗМТА. Подробни съображения за това излага в писмен отговор от 10.12.2014 г., които поддържа и в съдебно заседание на 10.06.2014 г.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед релевираните в исковата молба основания и доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна и в рамките на преклузивния 3-месечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.
Настоящият състав намира за неоснователно направеното от ответника възражение за недопустимост на исковете поради пропускане на установения в закона срок. Приложените по делото товарителници № 1051003688145 и № 1051003688138, издадени от куриерска служба „Е. Експрес”, не доказват надлежно връчване на атакуваното арбитражно решение, доколкото в същите липсват данни относно предаването на пратката на всеки от ищците. Информация в тази насока се съдържа в представените писма на куриерската фирма – изх. № 35253 и изх. № 35254 от 27.11.2013 г., в които е отбелязано, че на датите 19.09.2013 г. и 20.09.2013 г. е направен „опит за доставка” на пратката – решение по арб. д. № 339/16.04.2103г. Като причина за недоставянето й и на двете дати е посочено „отсъствие на получател”, което обаче не е сред причините, изрично предвидени в чл. 13, т. 4 от Общите условия на договора за револвиращ заем на [фирма], при наличието на които е приложима предвидената в тази клауза фикция за редовно връчване на арбитражното решение. Поради това, като дата, от която се преценява срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, следва да се приеме датата 28.05.2014 г., на която на ищците са връчени покани за доброволно изпълнение и преписи от изпълнителен лист, съответно – покана изх. № 34994 до ищцата Д. Т. А. и покана изх. № 34996 до ищеца М. Петров А.. И тъй като исковите молби са подадени на 20.08.2014 г., 3-месечният срок за отмяна на арбитражното решение е спазен.
По основателността на исковете:
Настоящият състав намира за доказано твърдението на ищците, че липсва постигнато споразумение за разрешаването на спора от постановилия атакуваното решение арбитър Б. Г..
С оглед датата, на която са сключени процесните договори за револвиращ заем между ищците и ответника [фирма] – 24.03.2010 г., приложими към тях и представляващи неразделна част от тях съгласно отбелязването в б. Б се явяват Общите условия на [фирма] във версията им към 15.02.2010 г. В съдържащата се в чл. 13.1 от тези Общи условия арбитражна клауза, страните предварително са определили арбитрите, към които могат да бъдат отнесени възникналите от договорите за револвиращ заем спорове, а именно – Ж. В. Б. и П. Г. К.. Следователно, доколкото Б. Г. не е сред изрично определените от страните арбитри, същата не е разполагала с компетентност да разгледа отнесения до нея спор. Без значение в тази връзка е обстоятелството, че това лице фигурира сред арбитрите, посочени в чл. 13.1 от Общите условия на [фирма] във версията им към 12.05.2010 г. Поради факта, че тази версия следва по време сключването на процесните договори и при отсъствието на данни за изричното й приемане от ищците по реда на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ, същата е непротивопоставима на ищците и е неприложима към случая.
Подписването на процесните договори при Общи условия, в които разгледалият спора арбитър не фигурира сред предварително и изрично избраните от страните арбитри, налага извод за липса на арбитражно споразумение. Ето защо, предявените на това основание искове следва да бъдат уважени.
Доказаността на посоченото основание изключва проверка на правилността на атакуваното арбитражно решение на останалите релевирани от ищците основания по чл. 47 ЗМТА. Същите биха били от значение само при допустимо произнасяне от арбитражния съд, каквото в случая не е налице.
При този изход на спора и предвид изричното искане на ищците, съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, на същите следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски в размер на сумата 203.94 лв. – платена държавна такса. По делото липсват доказателства за уговорено и платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 47, т. 2 ЗМТА
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 339 от 18.09.2013 г. по арбитражно дело № 339/2013 г., постановено от арбитър Б. Г..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Д. Т. А. и М. Петров А., двамата от [населено място], спирка „М.”, ул. „28-ма” 10, направените по делото разноски за държавна такса в размер на сумата 203.94 лв. (двеста и три лева и деветдесет и четири стотинки).
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: