Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
София, 16.02.2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 704/2008 г.
Производството е по чл.47, т. 2 ЗМТА.
Образувано е по иск на „К” О. със седалище гр. С., чрез процесуалните му пълномощници адвокатите И. Б. и В. Т. от САК, за отмяна на постановеното от Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация, гр. С. решение от 10.07.2008 г. по в. а. д. № 44/2007 г. С. атакуваното решение ищецът „К” О. е осъден да заплати на „Т” О. , гр. С. сумата 50 500 лв., представляваща цена на част от извършен ремонт и доставка на машини и съоръжения по договор от 02.05.2006 г., заедно със законната лихва от 06.11.2007 г.; сумата 12 000 лв., представляваща неустойка по същия договор и сумата 3 842.50 лв. – разноски по делото.
Ищецът „К” О. поддържа, че сключеният между него и ответника „Т” О. , гр. С. договор от 02.05.2006 г., а следователно и съдържащата се в него арбитражна клауза по чл. 30, е нищожен, тъй като е сключен от търговец с друго фирмено наименование – „К” О. и с друго седалище и адрес на управление. Като основание за нищожност на договора се релевира също липсата на надлежно учредена от законните представители на дружеството представителна власт в полза на лицето В. Х. Х. , което го е сключило от името на възложителя, като се твърди, че не е налице последващо потвърждаване на сключената без представителна власт сделка чрез конклудентни действия /извършени от „К” О. плащания по договора/ или поради липса на противопоставяне при хипотезата на чл. 301 ТЗ.
Ответникът – „Т” О. , гр. С. оспорва иска и моли за отхвърлянето му по съображения, изложени в съдебно заседание.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед релевираното в исковата молба основание и доводите и възраженията на страните, приема следното:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Видно от приложеното по делото писмо изх. № 2* на Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация, арбитражното решение е изпратено на „К” О. на 17.08.2008 г. Макар и да не са налице конкретни данни за датата на получаването на това писмо, следва да се приеме, че с подаването на исковата молба на 10.11.2008 г. посоченият в закона 3-месечен срок за атакуването му е спазен, което обуславя процесуална допустимост на предявения иск.
В тази връзка следва обаче да се отбележи, че редовно предявен в преклузивния 3-месечен срок е единствено искът с правно основание чл. 47, т. 2 ЗМТА, но не и исковете по чл. 47, т. 5 и т. 6 ЗМТА. Доколкото в исковата молба изобщо не са изложени обстоятелства, относими към тези искове, не може да се счете, че такива са били предявени. Що се отнася до уточненията, направени в съдебно заседание, същите не следва да бъдат съобразявани, тъй като са извън посочения срок.
По основателността на иска:
Искът е неоснователен.
Абсолютна предпоставка за възникване компетентността на Арбитражния съд като орган, разрешаващ правни спорове, е наличието на валидно сключено между страните по спора арбитражно споразумение. Легална дефиниция на арбитражното споразумение и изискванията, на които то следва да отговаря, се съдържат в разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за международния търговски арбитраж. Тълкуването на посочените норми налага категоричния извод, че по своята правна същност арбитражното споразумение представлява един самостоятелен процесуален договор, сключен между страните, с който те възлагат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. За да бъде валиден този процесуален договор, същият следва да е сключен в писмена форма – като арбитражна клауза в друг договор или като отделно споразумение.
Съгласно императивната норма на чл. 20, ал.1 ЗМТА, възпроизведена дословно и в нормата на чл. 37, ал. 3 от Правилника на арбитражния съд, постановил атакуваното решение, че възражението за некомпетентност трябва да бъде направено най-късно в отговора на исковата молба.
В настоящия случай това изискване не е спазено. Нещо повече, в депозирания от страна на „К” отговор на исковата молба от 21.11.2008 г. не само, че не е направено възражение срещу компетентността на сезирания арбитражен съд, но изрично е заявено, че дружеството-ответник не възразява срещу компетентността на ТАС. по разглеждане на спора, като са оспорени единствено „твърденията в исковата молба” и е заявено намерение за представяне на доказателства в хода на арбитражното производство. С. оглед дадената му възможност и в изпълнение изискванията на чл. 20, ал. 3 от Правилника на арбитражния съд в отговора си ищецът е посочил също арбитър и заместник-арбитър за разглеждане на спора.
Това процесуално поведение на ищеца /ответник в арбитражния процес/ сочи категорично на извода, че възможността за по-нататъшно оспорване на компетентността на сезирания арбитражен съд е преклудирана. Именно с оглед самостоятелността на арбитражното споразумение, т. е. независимостта му от договора, част от който е то, релевираната впоследствие в първото заседание нищожност на този договор не може да обоснове допустимост на по-късното възражение срещу компетентността на арбитражния съд.
От друга страна, изричното изявление в отговора на исковата молба по отношение компетентността на сезирания арбитражен съд, представлява по своята същност писмено приемане спорът да бъде разгледан от този съд по смисъла на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, респ. на чл. 2, ал. 3 от Правилника на ТАС. при НЮФ. Следователно, дори и да се счете, че изобщо липсва арбитражно споразумение, в т. ч. и като последица от недействителността на договора, в който се съдържа арбитражната клауза, то компетентността на сезирания арбитражен съд е налице по силата на презумпцията, установена от самия закон и възпроизведена в Правилника на този съд.
С. оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че не е налице предвиденото в чл. 47, т. 2 ЗМТА основание за отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Въпреки посочения изход на спора, на ответника не се дължат разноски по делото, предвид липсата на доказателства за извършени такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „К” О. със седалище гр. С. срещу „Т” О. , гр. С. иск с правно основание чл. 47, т. 2 ЗМТА за отмяна на постановеното от Търговски арбитражен съд при Национална юридическа фондация, гр. С. решение от 10.07.2008 г. по в. а. д. № 44/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: