О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 02.07.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 278/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. И. от гр. А. срещу решение № 220 от 03.12.2008 г. по в. гр. д. № 557/2008 г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която, след отмяна на постановеното от А. районен съд решение № 50 от 29.02.2008г. по гр. д. № 439/2007 г. е уважен предявеният от “Райфайзенбанк /България/” Е. , гр. С. иск по чл. 135 ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за дарение на дворно място, находящо се в с. Л., Община А., съставляващо 1000/1793 кв. метра идеални части от неурегулиран поземлен имот № 8, в кв. 1 по плана на същото село, с площ от 1793 кв. метра, обективиран в нотариален акт № 61, том ХІ, рег. № 9* дело № 1629/2006 г. на Н. Б. Д. , № 324 с район на действие – района на А. районен съд.
Касаторката поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излага подробни съображения срещу извода на Бургаски окръжен съд за наличие на предпоставките на чл. 135 ЗЗД както по отношение на договора за дарение на процесния имот, сключен между нея и ответницата В. И. Я., така и на предхождащия го договор за дарение за същия имот, сключен между ответниците Ж. И. А. и В. И. Я., оформен с нотариален акт № 1* том ХІІІ, рег. № 1* дело № 1900/2005 г. на Н. Б. Д. , № 324 с район на действие – района на А. районен съд. Според касаторката, съдът неправилно е преценил представените по делото доказателства и необосновано е приел, че ответницата Ж е била уведомена за неизпълнението на процесния договор за кредит от страна на кредитополучателя Ю. С. Х. , поради което извършеното разпореждане с процесния имот представлява действие, увреждащо кредитора. Изрично несъгласие е изразено и с приетото от въззивния състав, че не е доказана симулативността на втората по време сделка и по-конкретно, че с договора за дарение е прикрита възмездна сделка – договор за продажба, което изключва възможността да бъде уважен иск по чл. 135 ЗЗД срещу приобретателя по същата сделка, предвид обстоятелството, че той се явява трето добросъвестно лице. В тази насока, в касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на изводите относно доказателствената стойност на представеното по делото обратно писмо, подписано от ответницата В. И. Я., явяваща се продавач на имота, като и относно добросъвестността на касаторката като негов купувач, изразяваща се в незнанието й за съществуването на непогасено задължение на ответницата Ж.
В приложеното към касациноната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторкта е обосновала допускането на касационното обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за годността на обратното писмо да докаже прикритата сделка, когато същото е подписано само от едната страна и няма достоверна дата, както и по въпроса за това необходимо ли е и двете страни по сделката, в т. ч. и третото лице, да знаят за увреждането и основание ли е за обявяване на сделката за недействителна само проявената от третото лице небрежност за узнаване на увреждането. По отношение на посочените въпроси касаторката счита, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховен съд и Върховен касационен съд, а именно – решение № 193 от 28.03.1997 г. по гр. д. № 1357/1996 г. на ІІ г. о.; решение № 35 от 01.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г. на ОСГК; решение № 1* от 30.11.1984 г. по гр. д. № 813/1984 г. на І г. о.; решение № 1695/1959 г. на І г. о. и решение № 1* от 18.05.1959 г. по гр. д. № 2697/1959 г. на І г. о.
Ответникът по касация – “Райфайзенбанк /България/” Е. , гр. С. счита, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, както и че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Подробни съображения са изложени в писмен отговор от 13.03.2009 г.
Ответниците Ж. И. А. от гр. А. и В. И. Я. от гр. Б. не заявяват становище нито по допускане на касационното обжалване, нито по основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените от “Райфайзенбанк /България/” Е. , гр. С. искове по чл. 135 ЗЗД за прогласяване на описаните по-горе два договора за дарение за недействителни по отношение на банката, въззивният съд е приел, че разпореждането от страна на ответницата Ж с процесния недвижим имот представлява действие, увреждащо банката-ищец, извършено безвъзмездно в полза на лице от кръга на визираните в чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като с оглед изрично уговорената в договора за кредит солидарност на произтичащите от него задължения за кредитополучателя и за ответницата Ж, за неоснователно е счетено възражението във връзка с узнаване на момента, от който основният длъжник – кредитополучателя е спрял плащанията по договора. По отношение на сключения между ответниците В договор за дарение решаващият състав е приел, че същият е безвъзмезден, тъй като не е доказано твърдението за прикрита продажба и поради това не следва да бъде приложена установената в чл. 135, ал.1, изр. 3 ЗЗД защита на третите добросъвестни лица. Този извод е направен след задълбочена преценка на представеното по делото обратно писмо и дадените във връзка с него от ответницата В обяснения по реда на чл. 114 ГПК /отм./, по отношение на което писмо е прието, че доколкото не материализира волеизявленията и на двете страни, може да служи само като начало на писмено доказателство.
С оглед мотивите на въззивното решение и твърденията на касаторката в изложението й по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното решение.
Преди всичко, следва да се отбележи, че само по отношение на единия от въпросите, а именно – за годността на обратното писмо да докаже прикритата сделка, когато същото е подписано само от едната страна и няма достоверна дата – е осъществена главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като решаването на този въпрос е от значение за изхода на правния спор. Това условие обаче не е налице по отношение на втория въпрос – за това необходимо ли е и двете страни по сделката, в т. ч. и третото лице, да знаят за увреждането и основание ли е за обявяване на сделката за недействителна само проявената от третото лице небрежност за узнаване на увреждането. По този въпрос въззивният съд изобщо не е взел становище, тъй като е приел за недоказан възмездният характер на сключената между ответниците В сделка, в която хипотеза единствено подлежи на изследване добросъвестността на третото лице, приобретател на имота. Оттук и изводът, че липсва главната предпоставка за допускане на касационно обжалване, поради което не следва да се разглежда наличието на допълнителните изисквания, специфични за поддържаното от касаторката основание, т. е. противоречието на решението с цитираната практика на Върховен съд и Върховен касационен съд.
Настоящият състав намира, че и по отношение на значимия за делото материалноправен въпрос също не е налице твърдяното противоречие. Решенията, на които се позовава касаторката, в т. ч. и имащото характер на задължителна съдебна практика решение № 35 от 01.03.1966 г. по гр. д. № 195/1965 г. на ОСГС на Върховен съд, са относими принципно към въпроса за установяването на действителните отношения на привидност, като в тях се акцентира на задължението на съда да изследва тези отношения независимо от становището на ищеца, че симултивната сделка е действителна и че зад нея не се прикрива друга сделка. При постановяване на атакуваното решение въззивният съд не се е отклонил от посочената практика. Напротив, решаващият състав е обсъдил задълбочено твърдението на ответницата Г за симулативност на сключения между нея и ответницата В договор за дарение, като е извършил прецизна преценка на събраните в тази връзка доказателства.
Не може да се счете също, че приетото от въззивната инстанция по отношение доказателствената стойност на представеното по делото обратно писмо противоречи на решение № 193 от 28.03.1997 г. по гр. д. № 1357/1996 г. на ІІ г. о., тъй като фактите по всяко от двете дела са различни – обратното писмо по цитираното дело е подписано и от двете страни по сделката, докато в настоящия случай то е изготвено и подписано само от едната страна. Именно поради това, въззивният съд е счел, че същото може да служи единствено като начало на писмено доказателство, даващо възможност на страните да ангажират и други доказателства за разкриване на действителните им отношения.
С оглед всичко изложено, настоящият състав приема, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 220 от 03.12.2008 г. по в. гр. д. № 557/2008 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: