О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 373
София, 02.07.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 309/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. – италиански гражданин, действащ чрез процесуалните си пълномощници а. П а. Георги Д. , срещу решение № 229 от 14.07.2008 г. по дело № 107/2008 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Пловдивски окръжен съд решение № 1* от 31.10.2007 г. по гр. д. № 2083/2006 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Л. Т. срещу А. М. , гражданин на Италия, представляван от процесуалния си пълномощник а. Е, иск по чл. 88, ал. 1 във връзка с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 115 858.47 лв., получена на отпаднало основание поради едностранното разваляне на сключения между страните предварителен договор за продажба на дружествени дялове от “К” ООД, гр. П. от 05.12.1999 г., както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 36 914.60 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на първата сума в размер на законната лихва за периода 20.01.2004 г. -18.08.2006 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода на Пловдивски апелативен съд, че претендираната сума за главница е недължима, тъй като не е настъпило разваляне на процесния предварителен договор за прехвърляне на дружествени дялове, предвид обстоятелството, че ищецът е неизправна страна по него и поради това не може да се ползва от предвидената в чл. 87, ал. 1 ЗЗД възможност за едностранното му разваляне поради неизпълнение. Според касатора, този извод е в противоречие с уговорката между страните, че „ефективното прехвърляне на дяловете от дружеството ще бъде извършено след изплащане на цялата сума, но все пак не по-късно от 20.08.2001 г.”
Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по съществения материалноправен въпрос, че потестативното право да бъде развален договорът принадлежи на всяка от страните, когато и двете страни са неизправни, който въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд и е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Настоящият състав намира, че поставеният от касатора материалноправен въпрос наистина е от значение за изхода на конкретния спор, доколкото връщането на дадената по договора сума е в пряка зависимост от развалянето на същия. Следователно, осъществена е главната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Независимо от това обаче, същото не следва да бъде допуснато, тъй като не са налице допълнителните изисквания, специфични за поддържаните от касатора основания.
На първо място, не може да се приеме, че въззивното решение противоречи на представеното решение на Върховен съд – решение № 435 от 14.02.1957 г. по гр. д. № 811/1957 г. на ІV г. о., тъй като фактите по двете дела са напълно различни – по приложеното решение се касае за разваляне на договора по право съгласно разпоредбата на чл. 89 ЗЗД, докато настоящият случай третира едностранно разваляне на договора поради неизпълнение по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, което предполага задължителна преценка за изправността на страната, предприела развалянето, каквато в случая съдът е извършил и с оглед събраните по делото доказателства, обсъдени задълбочено и в тяхната съвкупност, е приел, че неизправна страна по процесния договор е само ищецът Л. Т. , а не и ответникът А. М. . Ето защо, не може да се счете, че е налице твърдяното противоречие с цитираното решение на Върховен съд. В тази връзка следва да се отбележи, че съдът не взема предвид второто приложено от касатора решение, тъй като същото е постановено по арбитражно дело и не представлява практика на Върховен касационен съд, която единствено е релевантна за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно, на второ място, е и твърдението, че поставеният от касатора въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради това, че разпоредбите на общия закон – Закона за задълженията и договорите, относими към развалянето на двустранните договори и последиците от това – са напълно ясни и не пораждат проблеми при тълкуването и прилагането им, както и предвид наличието на изключително богата и непротиворечива практика по тази правна материя, настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 229 от 14.07.2008 г. по дело № 107/2008 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: