О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 268
София, 20.05.2009 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
с участието на секретаря
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. дело N 81/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Д. от гр. С. срещу решение № 246 от 06.10.2008 г. по гр. д. № 592/2008 г. на Софийски градски съд, ІV “В” състав, в частта, с която, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 32 състав решение от 10.12.2007 г. по гр. д. № 12288/2005 г., е отхвърлен предявеният от касаторката Т. Д. срещу “Ч” АД, гр. С. и “Ч” АД, гр. С. ответник “Е” АД/ иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 3 301.71 лв., представляваща коригирана стойност на използвана и неотчетена електроенергия за периода м. 04. 2005 г. – м. 09. 2005 г.
Касаторката поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения, подробно изложени в касационната жалба, моли за отмяната му и за уважаване на предявения иск, респ. за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с твърдението, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, а именно: 1. – по въпроса дали е налице фактът на частично отчитане на ел. енергия, респ. дали ако този факт не е надлежно установен, съдът по вътрешно убеждение може да приеме неговата наличност и 2 . – по въпроса за нищожността на нормата на чл. 25 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Е” АД, гр. С., в сила от 16.10.1995 г.
Според касаторката, посочените два въпроса са разрешени в противоречие с практиката на Върховен касационен съд – решение № 26 от 08.02.2008 г. по т. д. № 445/2007 г. на І т. о.; решение № 1* от 07.02.2008 г. по т. д. № 657/2007 г. на ІІ т. о. и решение № 641 от 06.10.2008 г. по т. д. № 287/2008 г. на ІІ т. о. Поддържа се също, че въпросите са решавани противоречиво от съдилищата и че преценката за действието на чл. 25 от Общите условия е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В подкрепа на твърдението за противоречие в съдебната практика са представени множество влезли в сила решения, постановени от Софийски районен съд и Софийски градски съд.
Ответниците по касация – “Ч” АД, гр. С. и “Ч” АД, гр. С. не заявяват становище по допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
Въпреки обаче процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение на Софийски районен съд по гр. д. № 12288/2005 г. и да отхвърли предявения от Т. Д. Д. от гр. С. иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 3 301.71 лв., въззивният съд, на база приетото по делото заключение на техническата експертиза и показанията на разпитаните свидетели, е счел за доказан отразения в Констативен протокол ЕК № 000444/17.10.2005 г. факт на неотчитане от средството за техническо измерване на консумираната от ищцата-потребител електрическа енергия, дължащо се на поставен шунт между входяща и изходяща фазова клема – фаза R /първа/ на клемния блок, изпълнен от едножичен /плътен/ меден проводник със сечение 1.5 кв. мм. С оглед на това, решаващият състав е преценил, че на основание чл. 25, ал. 2, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия за доставчика на електроенергия е възникнало правото едностранно да коригира сметката на абоната по методиката, предвидена в посочената разпоредба, поради което заплатената от ищцата сума въз основа на Констативния протокол от 17.10.2005 г. е дължима и е платена на правно основание.
С оглед мотивите на атакуваното решение, безспорно първият поставен от касаторката въпрос – дали е налице фактът на частично отчитане на ел. енергия, респ. дали ако този факт не е надлежно установен, съдът по вътрешно убеждение може да приеме неговата наличност – се явява съществен за изхода на правния спор, поради което е изпълнено главното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Не може да се счете обаче, че по отношение на този въпрос са осъществени допълнителните изисквания, специфични за всяко от поддържаните за него основания – по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК.
Изводът на въззивния съд за установеност на релевантния за спора факт относно наличието на частично отчитане, респ. частично неотчитане на консумираната от абоната електрическа енергия е следствие от преценката на конкретните доказателства, събрани по делото – в случая този извод е направен на база показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели и на приетото без да е оспорено заключение на съдебно-техническата експертиза. Именно поради обстоятелството, че по всяко от делата, по които са постановени представените към касационната жалба множество решения, фактите и подкрепящите ги доказателства са различни, не може да се счете, че тези решения, доказват наличието на противоречива съдебна практика по така поставения въпрос, респ. противоречие на атакуваното решение с практиката на Върховен касационен съд. Отделен е въпросът дали изводите, до които е достигнал съдът, са обосновани и в съответствие със закона. Доколкото обаче този въпрос касае правилността на атакуваното решение и е относим към основанията за неговото касационно обжалване, то същият не подлежи на обсъждане и решаване в предварителното производство по допускане на касационното обжалване.
По отношение втория поставен от касаторката съществен материалноправен въпрос – за нищожността на разпоредбата на чл. 25 от Общите условия:
Видно от мотивите на въззивното решение, съдът изобщо не се е произнесъл по заявения от ищцата довод за нищожност на посочената разпоредба от Общите условя на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 146, ал. 1 и чл. 143, т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите и във връзка с чл. 7, ал. 2 от Закона за енергетиката. Поради това, не може да се приеме, че е налице „решаване” на въпроса за нищожността на разпоредбата на чл. 25 от Общите условия, което решаване да е обусловило изхода на правния спор. Следователно, не е осъществено главното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване – произнасяне на съда по „съществен” материалноправен или процесуалноправен въпрос. С оглед на това, не следва да се обсъжда и наличието на допълнителните предпоставки, специфични за всяко от основанията за допускане на касационното обжалване, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, а именно – дали поставеният въпрос е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд или е решаван противоречиво, респ. дали същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Що се отнася до това, че непроизнасянето на съда по надлежно релевираното възражение за нищожност на приложима към конкретния спор договорна разпоредба, каквато в случая е разпоредбата на чл. 25 от Общите условия, е в противоречие с процесуалното правило на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, същото не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Необсъждането на довода за нищожност е релевирано единствено като основание за неправилност на обжалваното решение по чл. 281 ГПК, но не и като съществен процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, подлежащ на преценка в производството по чл. 288 ГПК. Доколкото с новата процесуална уредба /чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ посочването на съществения процесуален въпрос е задължение на самия касатор, служебното извеждане от касационния съд на друг съществен въпрос, различен от посочения от касатора, е недопустимо, тъй като би довело до нарушаване на едно от основните начала на гражданския процес – диспозитивното /чл.6 ГПК/.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение№ 246 от 06.10.2008 г. по гр. д. № 592/2008 г. на Софийски градски съд, ІV “В” състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: