Р Е Ш Е Н И Е
N 644
София, 16.10.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. N 266/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. ”б” и сл. ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г./.
Образувано е по касационна жалба на А. за с. к. срещу решение № 14 от 04.02.2007 г. по т. д. № 1657/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-1 състав решение от 28.06.2007г. по т. д. № 606/2005 г. и допълнително решение от 12.11.2007 г. за отхвърляне на предявените от А. за с. к. срещу “М” Е. , гр. С. искове: иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 432 000 щатски долара – неустойка за неизпълнение на задължението по т.10.5. от приватизационен договор от 16.11.1998 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 20 089.16 щатски долара – мораторна лихва върху първата сума за периода от 20.12.2004 г. до датата на завеждане на исковата молба.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Изразява несъгласие с извода на въззивния съд, че не е доказано неизпълнение на задължението на ответното дружество по т.10.5. от процесния приватизационен договор, като твърди, че неоснователно не е зачетена доказателствената сила на изпратените в тази връзка писма от ДА „ДРВВЗ”. Подробни съображения са изложени и досежно уговорката между страните за последиците от неизпълнението на посоченото задължение – присъждане на неустойка или обезщетение по общия ред на чл. 82 ЗЗД.
Ответникът – „М” Е. , гр. С. оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение по съображения, подробно изложени в писмени бележки, поддържани и в съдебно заседание.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е възприел изцяло фактическите и правни изводи на Софийски градски съд за недоказаност на твърдяното от А. за с. к. неизпълнение на задължението на ответното дружество по т.10.5. от процесния приватизационен договор за съхранение на материали, представляващи държавен резерв. Според решаващия състав, събраните по делото доказателства, в т.ч. констативен протокол на АСПК и два броя справки за задълженията на приватизираното дружество към 28.02.1998 г. и към 31.08.1998 г., не установяват конкретните параметри на поетото в т. 10.5. задължение, поради което не би могла да бъде ангажирана отговорността на купувача за неизпълнението му.
Освен поради липса на неизпълнение, въззивният съд е преценил главната претенция на ищеца за неоснователна и поради липса на доказателства за размера на претърпените вреди от неизпълнението, което в случая е необходимо според решаващия състав, доколкото уговорката между страните по т. 16 от приватизационния договор не е такава за неустойка, както твърди А. , а е уговорка за обезщетение по общия ред на ЗЗД, изискваща конкретно доказване на причинените от неизпълнението вреди.
Решението е правилно.
Неоснователно е поддържаното от касатора становище, че неизпълнението на процесното задължение по приватизационния договор се установява от приетия по делото констативен протокол № 467 от 04.11.2004 г. Безспорно, съставянето на такъв протокол е в правомощията на А. за с. к. , предоставени й със ЗПСПК и с Устройствения правилник на същата. Сам по себе си, обаче, този протокол не е достатъчен, за да бъде ангажирана отговорността на купувача по приватизационната сделка за неизпълнение на поетите задължения. За това е необходимо преди всичко да бъде установено, че задължението, чието неизпълнение се твърди, е възникнало валидно, а също и в какво конкретно се изразява то. Такива доказателства в случая липсват.
Представените по делото справки за задълженията на „Б” Е. , гр. Н. към 28.02.1998 г. и към 31.08.1998 г. не представляват доказателства в посочения смисъл, тъй като същите са съставени преди сключването на приватизационния договор и не са част от него. Освен това, двата документа съдържат твърде неясни и противоречиви данни относно задълженията на приватизираното дружество във връзка със съхраняване и поддържане на мобилизационни запаси, тъй като в тях се съдържа същевременно и информация за деблокиране на част от материалите без възстановяване. С оглед на това, невъзможно се явява установяването на конкретните параметри на задължението по т.10.5. от приватизационния договор и съответно на обема на неговото неизпълнение.
Не може да бъде споделен и доводът на касатора относно значението на представеното по делото писмо изх. № РД-00-4271/21.11.2004г. на ДА „ДРВВЗ”. В него наистина има данни за констатирани отклонения от съхраняваните в приватизираното дружество количества военновременни запаси и за съставени във връзка с това актове за административно нарушение и наказателни постановления на отговорните лица. Посоченото писмо не дава обаче сведения нито за кой период се отнасят констатираните нарушения и по-конкретно – дали касаят периода след 16.11.1998г. /т.е. след сключването на приватизационния договор/, нито какво е количеството на отклонените запаси, което е от съществено значение за уважаването на предявения иск, защото без него не би могъл да бъде определен размерът на претендираното обезщетение по т.16.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че въззивният съд напълно обосновано е преценил предявените искове за неоснователни. Доколкото не са налице поддържаните в касационната жалба пороци на решението, същото е правилно и следва да бъде потвърдено.
Поради извода за недоказаност на процесното задължение и на неговото неизпълнение, не следва да се обсъжда видът на предвидената в т.16 от приватизационния договор отговорност за неизпълнение / неустойка или обезщетение по общия ред на чл.82 ЗЗД/ и наведените от страните в тази връзка доводи и възражения.
При посочения изход на делото, касаторът дължи заплащане на направените от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер на сумата 1 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.09.2008 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2, пр. 1 ГПК /отм./ във връзка с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 14 от 04.02.2007 г. по т. д. № 1657/2007 г. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. за с. к. да заплати на “М” Е. , гр. С. направените в касационното производство разноски в размер на сумата 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: