Р Е Ш Е Н И Е
N 648
София, 07.10.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря Ирена Велчева
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. N 297/2008г.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”б и сл. ГПК /отм./ във връзка с §2, ал.3 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007г./.
Образувано е по касационна жалба на З. к. „Б. имоти” АД, гр. С. срещу решение № 255 от 20.12.2007г. по в.гр.д. № 450/2007г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила постановеното от Търговищки окръжен съд решение № 44 от 09.07.2007г. по гр.д. № 94/2007г. за присъждане в полза на ищеца К. Н. А. от с. С. вода, Област Р. на обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие в размер над сумата 10 000 лв.
Касаторът поддържа становище, че в обжалваната му част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, тъй като при определяне на дължимото обезщетение съдът не е съобразил критериите за справедливост, установени в ППВС № 4/1968г., т.8 и не е отчел в достатъчна степен съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице.
Ответниците по касация – К. Н. А. от с. С. вода, Област Р. ; Х. С. Х. ев от гр. Т. и „Л” О. , гр. Т. не заявяват становище по жалбата.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да остави в сила обжалваното пред него решение, Варненски апелативен съд е преценил, че съобразно тежестта и характера на уврежданията, настъпили в резултат от процесното пътно-транспортно произшествие, за претърпените от ищеца К. А. болки и страдания справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на сумата 60 000 лв.
Като неоснователни са преценени поддържаните от застрахователя доводи за несъразмерност на обезщетението с вредите, от една страна и за недостатъчно отчитане на вината на самия увреден, от друга страна. Нещо повече, решаващият състав изобщо не е споделил становището на първата инстанция за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, но предвид липсата на подадена от същия въззивна жалба, е оставил в сила обжалваното решение и в частта му, с която дължимото обезщетение е намалено с приетата от първоинстанционния съд сума за съпричиняване – 10 000 лв.
Решението е правилно.
При постановяването му не е допуснато твърдяното от касатора нарушение на материалния закон и по-конкретно – на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Въззивната инстанция е преценила всички наведени от страните доводи и събраните по делото доказателства, имащи значение при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Взети са предвид както видът и броят на получените от ищеца травми, така и последиците от същите – интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания и перспективите за здравето на пострадалия.
При определяне размера на обезщетението е отчетен фактът, че ищецът е млад човек и че получените от него множество травми са разстроили за продължителен период от време нормалното му ежедневие, като са му причинили не само физически, но и душевни страдания. От съществено значение в случая е също и неблагоприятната прогноза за здравето на увреденото лице, особено що се отнася до последиците от мозъчната контузия, травматичния излив на кръв под меките мозъчни обвивки и кръвоизливите в мозъчното вещество.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че напълно обосновано Варненски апелативен съд е преценил като справедливо обезщетението от 60 000 лв.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба и по отношение съпричиняването на вредата. В тази насока изцяло следва да бъде споделено становището на въззивната инстанция за липса на доказателства, че пострадалият действително е допринесъл за настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие. Точно обратното – от данните по делото /протокол за оглед на пътно-транспортното произшествие и скица на същото/ се установява категорично, че в района на инцидента не е имало пешеходна пътека, на която пострадалият би могъл да пресече платното за движение, в какъвто смисъл е твърдението на касатора. А що се отнася до довода за намалена вина на водача, причинил произшествието, предвид заслепяването му от светлините на движещия се отсреща автобус, то същият изобщо не следва да бъде обсъждан. Въпросът за вината на водача /ответника Х. С. Х. / е решен окончателно в постановеното решение № 509 от 03.11.2006г. по ч.н.д. № 783/2006г. на Разградски районен съд, което съгласно императивната норма на чл. 222 ГПК /отм./ е задължително за гражданския съд. Освен това, доколкото се твърдят обстоятелства, които не са резултат от поведението на самия пострадал, то същите не могат да обосноват принос на същия за вредите и съответно намаляване на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД.
С оглед изложеното, касационната жалба се явява изцяло неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1 ГПК /отм./ във връзка с §2, ал.3 от ПРЗ на ГПК /ДВ, бр.59 от 20.07.2007г./
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА постановеното от Варненски апелативен съд решение № 255 от 20.12.2007г. по в.гр.д. № 450/2007г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: