О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.95
гр. София, 02.11. 2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от председателя (съдия) Татяна Върбанова
т. д. № 806/2008 г.
Производството е по чл. 247 и чл.251 ГПК, образувано по молба с вх. № 849/20.07.2009 г., подадена от ЕТ”Б”, чрез процесуалния му пълномощник адв. М. В молбата се поддържа, че в постановеното по делото решение № 94/09.07.2009 г. по реда на чл.303 и сл. ГПК, ВКС е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в неточно посочване на съда, на който делото се връща за ново разглеждане от друг състав. Твърди се, че вместо на друг състав на Върховния касационен съд, с оглед разпоредбата на чл.307, ал.2 ГПК, в решението неправилно е посочено, че се връща на Апелативен съд – Варна.
Алтернативно се поддържа молба за тълкуване относно идентичността между страните, основанието и предмета на двете дела, решенията по които са били предмет на отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, основано на твърдения за неправилност на изводите на съдебния състав постановил отменителното решение.
Ответникът по молбата – „А” Е. , гр. Р. и третото лице – Земеделска кооперация за производство и услуги” Е. ” с. Т. в срока да отговор са представили писмени становища, в които се поддържат доводи за неоснователност и/ или недопустимост на исканията.
По делото е постъпила и жалба от адв. М, в качеството му на процесуален пълномощник на ЕТ”Б”, гр. Р., срещу определение № 86/12.10.2009 г. в частта, с която Е. е осъден да заплати на „А” Е. сумата 71 837.00 лв., представляваща разноски по т.д. № 806/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени доводите на страните във връзка с молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и алтернативната молба за тълкуване на решението, приема следното:
Молбите са неоснователни.
Не може да бъде възприето твърдението, че в постановеното решение по т.д. № 806/2008 г. погрешно е посочено, че делото се връща за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна, вместо на ВКС. Диспозитивът на отменителното решение на ВКС съответства напълно на формираната воля на съда, обективирана в мотивната част/ стр.6/. Ясно е посочено, че решението по т.д. № 38/2008 г. не може да бъде предмет на самостоятелна отмяна, тъй като то е постановено при първоначално касационно обжалване и с него е пререшен спора между страните съобразно правомощията на касационната инстанция по чл.218ж ал. 1, изр.2, предл.3 от ГПК/отм./. Посоченото касационно решение замества решението по съществото на спора, постановено от въззивната инстанция и именно затова надлежен съд по смисъла на чл.307, ал.3 ГПК се явява Апелативен съд – Варна. Решението по т.д. № 38/2008 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. би могло да бъде предмет на самостоятелен извънинстанционен контрол само при молба за отмяна, основана на чл.303, ал.1, т.5 ГПК , каквато молба не е подавана, нито е разглеждана.
Искането за тълкуване на решението е мотивирано с твърдения за липса на убедителни аргументи и неправилност на извода, че е налице основание за отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Всъщност, липсват доводи за неяснота на решението, които биха били единствено релевантни към молба за тълкуване на решението, което води до неоснователност на алтернативно заявеното искане по чл.251 ГПК.
Формулираното искане по т.3 от молбата за произнасяне с тълкувателно решение относно противоречивата съдебна практика касаеща разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 ГПК, правилно е отправено до председателя на Върховния касационен съд, с оглед компетентността по чл.125 ЗСВ.
Подадената жалба вх. № 8981/15.10.2009 г. срещу определение № 86/12.10.2009 г. в частта, с която са присъдени разноски за приключилото извънинстанционно производство по т.д. № 806/2008 г. е недопустима. Жалбата е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, което точно и ясно е отразено и в самото определение. С оглед на тази констатация, следва да се разпореди връщане на жалбата. Необходимо е да се отрази, че разпореждането, с което се констатира депозиране на жалба срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, не подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, тъй като не се прегражда по-нататъшното развитие на делото.
Предвид изложеното, ВКС, ТК, ІІ т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 849/20.07.2009 г.,подадена от ЕТ”Б”, гр. Р., за поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на решение № 94/09.07.2009 г. по т.д. № 806/2009 год.
ВРЪЩА подадената от ЕТ”Б” жалба срещу определение № 86/12.10.2009 г. по т.д. № 806/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
35.4pt’>