Р Е Ш Е Н И Е
№ 666
София, 13.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЛИДИЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 283/ 2008 година
Производството е по чл. 218а ал. 1 б. “а” ГПК (отм.), във вр. § 2 ал. 3 ПЗР на ГПК (Д.в.бр. 50/ 20.VІІ.2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), образувано по касационна жалба на ”В” – гр. С. срещу Решение № 665 от 10.І.2008 г. по гр.д. № 822/ 2007 г. на Русенски окръжен съд и по касационна жалба на “М” Е. – гр. С. срещу посоченото решение. В касационната жалба на “В” – гр. С.се излага, че решението не съответства на действителното правно положение и са грешни направените правни изводи, защото възприетата фактическа обстановка не отговаря на истината, като съдът е обсъдил избирателно събраните доказателства. Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките на чл. 152 ЗЗД – не е налице съглашение, с което предварително се уговаря начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона – договорната ипотека, предмет на нот.акт № 133 е от 29. ХІ.2004 г. и предхожда Пълномощно рег. № 1* от 29. ХІ.2009 г., което е с последващ номер, които са с по-късна дата от Договор за заем от 26. ХІ.2004 г. Жалбоподателят излага, че не е участвал в уговорки, ако обезпеченото задължение не бъде погасено, да стане собственик на имота по право, както и в клауза, според която ще може да продаде имота по частен ред. Счита, че съдът неправилно е тълкувал обстоятелствата във връзка с лицето И. Т. , която не е представител на кооперацията, а лице, което и двете страни познават, няма качество на кредитор и същото не е представлявало купувача при продажбата на имота. Жалбоподателят заключава, че няма доказателства за съгласието и знанието на кредитора за сключване на забранено от закона съглашение – задължителна предпоставка за нищожност, както и доказателства за предварително постигнато съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от предвидения в закона. Иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което исковете за нищожност да се отхвърлят, алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане. В касационната жалба на “М” Е. – гр. С. се излагат аналогични основания за отмяна на обжалваното решение и се правят аналогични искания.
Ответниците по касационните жалби Р. Н. К., В. Р. К. и Г. Р. К. – всички от гр. Р. оспорват същата като неоснователна, по съображения, изложени в писмени бележки.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното решение е оставено в сила Решение № 34 от 22.ІІІ.2007 г. по гр.д. № 5924/ 2006 г. на Русенски районен съд, с което е прогласена нищожност на Пълномощно, издадено от Р. Н. К., В. Р. К. и Г. Р. К. рег. № 12794/ 29. ХІ.2004 г. на нотариус рег. № 2* с район на действие РРС и на сключения с нот. Акт № 1* т.VІІ. рег. № 1* д. № 997/ 14.VІІ.2006 г. на нотариус № 217 с район на действие РРС Договор за покупко-продажба на описания ап. “Ж”, находящ се в гр. Р., ул.”П” №48, жил.блок ”Е”, сключен между Р. Н. К., В. Р. К. и Г. Р. К., като продавачи, и купувач “Ф” Е. – гр. С., сега “М” Е. – гр. С.. Изложени са съображения, че първата ищца и Кооперацията, представлявана от пълномощника И. Т. , са сключили Договор за заем от 26. ХІ.2004 г., при описаните условия, обезпечен с Договор за ипотека, предмет на нот.акт № 133/ 29. ХІ.2004 г., като ипотекарният кредитор се представлява от И. Т. и с нотариално заверено Пълномощно от 29. ХІ.
2004 г. собствениците на имота са упълномощили И. Т. да го продаде на когото намери за добре, при цена, не по-ниска от данъчната оценка, от получената сума да погаси задължението по Договора за заем от 26. ХІ.2004 г. и да отчете разликата на собствениците. Съдът е приел, че е недействителна уговорката, според която, ако обезпеченото задължение не бъде погасено на падежа, ипотекарният кредитор ще стане собственик на имота по право, както и клауза, според която кредиторът ще може да продаде имота, ако тези клаузи са сключени при учредяването на ипотеката. Посочил е, че на датата, на която е сключен договорът за обезпечаване на вземането, собствениците на имота са дали на И. Т. пълномощно да продаде имота на трето лице, при условия, каквито намери за добре и тя е продала имота на втория ответник, като Ирина Т. при сключването на Договора за заем и при обезпечаването му е представлявала кооперацията ad hoc, но е била член на КС на кооперацията. Съдът е направил извод, че същата е посочена в пълномощното като физическо лице, но поведението й по сключване на Договора за заем (пълномощник на кооперацията), на договора за ипотека (пълномощник на кооперацията) и по продажбата (пълномощник на собствениците), сочи, че е действала в интерес на заемодателя и уговорките в пълномощното за внасяне на цената за погасяване на задължението към кредитор, когото Т. представлява при сключване на договора за заем и при обезпечаването, имат за цел да гарантират кредитора по начин, различен от предвидения в закона. Съдът е посочил, че целта на упълномощаването е видна от продажбата на имота, който не е изнесен на публична продан, а е продаден на дружество, чийто управител е законният представител на заемодателя, като последният, вместо да приведе в действие ипотеката, използва пълномощното – това сочи на уговорка между заемодателя и пълномощника – и с упълномощаването е дадена представителна власт за сключване на противна на закона сделка, поради което е нищожно.
По касационната жалба на “ВСК” Н. ” – гр. С.
С. е неоснователна. Несъстоятелно е оплакването за необоснованост на решението, което не съответства на действителното правно положение, като съдът избирателно е обсъдил доказателствата, както и оплакването за грешни правни изводи. Налице са условията на чл. 152 ЗЗД – съглашение, с което предварително се уговаря начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Договор за заем от 26. ХІ.2004 г. не удостоверява получаване на сумата от заемателката, изрично в чл. 2 от същия е уговорен начин на усвояване на заемната сума – след датата на учредяване на обезпечението и след представяне на удостоверение за вписана първа по ред ипотека в полза на заемодателя. С оглед на това и съобразно характеристиката на договора за заем като реален договор, следва да се приеме, че от правно значение за спора не е датата на договора за заем, на която се позовава жалбоподателят и на която само е обещано предоставянето на заема, а датата, на която е изпълнено обезпечението, уговорено от страните с договора – 29. ХІ.2004 г., когато е учредена от тримата собственици договорна ипотека в полза на кредитора. На датата, на която е сключен договорът за ипотека 29. ХІ.2004 г., собствениците на имота с пълномощно от 29. ХІ.2004 г. са овластили И. Т. да продава на когото намери за добре и на посочената цена апартамента, който служи за обезпечение на договора за заем и върху който е учредена договорната ипотека и от получената от продажбата цена да погаси задължението по договора за заем. Налице е условието по чл. 152 ЗЗД – страните по договора за заем са уговорили предварително начин за удовлетворяване на кредитора, различен от този, предвиден в закона – на същата дата, на която е предоставен заемът и е сключен договорът за ипотека, с който заемът е обезпечен, е упълномощено лицето И. Т. да продаде имота, който служи за обезпечение и да удовлетвори кредитора за отпуснатия заем, което съставлява съглашение за удовлетворяване на кредитора по начин, различен от този, предвиден в закона – кредиторът да приведе в действие учредената договорна ипотека.
С оглед изложеното е неоснователен доводът на жалбоподателя, че не е налице условието със съглашението страните да уговорят предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона.
Като се имат предвид установените по делото факти, неоснователно жалбоподателят излага, че не е участвал в уговорки, ако обезпеченото задължение не бъде погасено, да стане собственик на имота по право, както и в клауза, според която ще може да продаде имота по частен ред. Затова е несъстоятелен и доводът му, че няма доказателства за съгласието и знанието на кредитора за сключване на забранено от закона съглашение.
В какво качество е действала И. Т. при сключване на договора за заем, при сключване на договора за ипотека и защо е упълномощена от собствениците с посоченото пълномощно, са обстоятелства, които нямат отношение към иска с правно основание чл. 152 ЗЗД, поради което не следва да се обсъжда оплакването на жалбоподателя, че съдът неправилно е тълкувал тези обстоятелства.
По жалбата на “М” Е. – гр. С. същата е неоснователна по съображенията, изложени по -горе.
С оглед изхода на делото по двете касационни жалби, жалбоподателите следва за касационното производство да заплатят на ответницата по жалбата Р. Н. К. разноски 1000 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 665 от 10.І.2008 г. по гр.д. № 822/ 2007 г. на Русенски окръжен съд.
ОСЪЖДА ”В” – гр. С. и “М” Е. – гр. С. да заплатят на Р. Н. К. – от гр. С. лв. – разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: