Р Е Ш Е Н И Е
№ 667
София, 09.10. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЛИДИЯ ИВАНОВА
и участието на секретаря София Симеонова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 295/ 2008 година
Производството е по чл. 218а ал. 1 “а” ГПК (отм.) във вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК (Д.в. бр. 59/ 20.VІІ.2007 г., в сила от 1.ІІІ.2008 г.), образувано по касационна жалба на ЗД ”Б” АД – гр. С. срещу Решение от 14. ХІІ.2007 г. по гр.д. № 1644/ 2007 г. на Софийски градски съд, с оплакване за противоречие с материалния закон – чл. 392 (отм.) ТЗ и ППлВС № 7/ 1997 г. Въз основа на фактите по делото жалбоподателят излага, че за регресните искове давността е 5 годишна – чл. 110 ЗЗД, с начало изплащане на застрахователното обезщетение, съгласно т.14 на ППлВС №7/ 1977 г. и не намират приложение правилата за давността по договора за застраховка и в конкретния случай от датата на плащане 7. ХІІ.2000 г., с предявяване на иска на 17. Х.2005 г. давността е прекъсната. Излага и съображения, че е налице упълномощаване от собственика на водача на л.а. “В” с конклудентни действия – от Протокол за ПТП от 1. Х.2000 г. е установено, че у водача са се намирали документите на автомобила и ключовете за управление, отбелязано е, че водачът има застраховка и не е образувано полицейско производство за противозаконно отнемане – следователно автомобилът, ключовете и документите за управление са попаднали у водача със знанието и съгласието на собственика. Жалбоподателят счита, че съществуващата непълнота в действащата по време на ПТП законодателна уредба – ЗЗ (отм.) и НЗЗ (отм.) относно доказване факта на упълномощаване или на фактическо предаване на автомобила, налага да се тълкува в изложения начин, и като се има предвид последващата разпоредба на чл. 267 КЗ. Жалбоподателят сочи, че разпределението на доказателствената тежест и установяване на престъпно обстоятелство относно управлението на автомобила е върху страната, която твърди това обстоятелство и иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което искът да се уважи.
Ответникът по касационната жалба ЗПЗАД ”А” АД – гр. С., понастоящем с наименование ЗАД ”А” АД – гр. С. оспорва същата, като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.
С Решение от 14. ХІІ.2007 г. и Решение № 104 от 18.ІІІ.2008 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр.д. № 1644/ 2007 г. на СГС, е отменено Решение от 2.ІV.2007 г. по гр.д. № 8543/ 2005 г. на СРС, 30 с. и е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от ЗД ”Б” АД – гр. С. срещу ЗПАД ”А” АД – гр. С. за сумата 5563.42 лв., на основание чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ, със законната лихва. Изложени са съображения, че за имуществените вреди, нанесени на л.а. ”О” с рег. № С* собственост на “Български плодове и зеленчуци” и застрахован при ищеца по риска ”автокаско”, при ПТП на 1. Х.2000 г., причинено от л.а. ”В” с рег. № С* собственост на Никола Кирилов Алексов, управляван от Асен Христов Димитров, ищецът е изплатил на 27. ХІ.2000 г. на собственика на автомобила, чрез оторизирания за отстраняване на щетите сервиз, обезщетение 5717.68 лв. Направен е извод, че към настъпване на застрахователното събитие, л.а. ”В” е застрахован при ответника по риска ”гражданска отговорност”, поради което ищецът за платеното обезщетение за причинени вреди, по силата на чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ може да встъпи в правата на увреденото лице срещу деликвента, респ. срещу застрахователното д. , което покрива риска ”гражданска отговорност”. По съображения, че е основателно възражението на ответника за изтекла давност, като от настъпване на застрахователното събитие на 1. Х.2000 г., към датата на предявяване на иска 17. Х.2005 г., е изтекъл 5-годишният срок по чл. 392 (отм.) ТЗ, искът е отхвърлен.
Законосъобразно въз основа на установените факти по делото, по които страните не спорят, инстанцията по същество е приела, че за имуществените вреди, нанесени на л.а. ”О” с рег. № С* собственост на “Български плодове и зеленчуци”, застрахован при ищеца по риска ”автокаско”, при ПТП на 1. Х.2000 г., причинено от л.а. ”В” с рег. № С* собственост на Никола Кирилов Алексов, управляван от Асен Христов Димитров, ищецът по щета № 12732/ 2. Х.2000 г. е изплатил на “С” ООД с платежно нареждане от 7. ХІІ.2000 г. обезщетение за ремонта на л.а.”О” 5717.68 лв. Тъй като към настъпване на застрахователното събитие л.а. ”В” е застрахован при ответника по риска ”гражданска отговорност” – полица за застраховка “ГО” № 0772457/ 10.І.2000 г. на ЗПАД ”А” АД – ищецът може да встъпи в правата на увреденото лице срещу деликвента, респ.срещу застрахователя, покрил риска ”гражданска отговорност”, на основание чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ за платеното обезщетение за вреди (до размер на предявения иск).
Неоснователен е доводът на ответника, че застрахователният договор не покрива отговорността на водача Асен Димитров на л.а. “ВАЗ”, тъй като липсва упълномощаване от собственика Никола Кирилов Алексов. Съгласно чл. 5 ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане (отм.) задължителната застраховка “гражданска отговорност” покрива отговорността на собствениците, ползвателите и държателите на МПС и на упълномощените от тях лица за водачи. За упълномощаването няма изискване за форма, а по делото липсват данни водачът да е отнел лекия автомобил по престъпен начин, напротив – въз основа на отразеното в Протокола за ПТП от 1. Х.2000 г., че водачът е имал застраховка и че ключовете и документите за автомобила са се намирали у водача, може да се приеме, че това е станало със съгласието на собственика, следователно налице е упълномощаване за управлението му.
Решението е незаконосъобразно в частта, с която е прието, че искът е погасен по давност, тъй като към датата на предявяването му 17. Х.2005 г., е изтекъл 5-годишният срок по чл. 392 (отм.) ТЗ, считано от настъпване на застрахователното събитие 1. Х.2000 г. Правото на застрахователя, изплатил обезщетението на правоимащото лице по силата на застраховката, да иска от третото лице, причинило повредата, това, което е платил, е регресно право, а правото да встъпи във всички права, които застрахованият има срещу третото лице – суброгационно право. Основанието за регресните суброгационни искове, които застрахователят предявява, не е застрахователното правоотношение, а фактът на изплащане на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката и даденото от закона право на регрес – чл. 402 (отм.) ТЗ. Поради това не се прилага давността по чл. 392 (отм.) ТЗ, с начало настъпване на застрахователното събитие, а общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която тече от момента на изплащане на застрахователното обезщетение на правоимащото лице – т.14 от Пост. на Пл на ВС № 7/ 1977 г. В случая ищецът е платил застрахователното обезщетение на 7. ХІІ.2000 г., предявил е иска на 17. Х 2005 г. – преди изтичане на 5-годишния срок, поради което е неоснователно възражението на ответника за погасяване на иска по давност.
По изложените обжалваното решението следва да се отмени и на основание чл. 218ж ал.1 ГПК (отм.) – да се постанови друго, с което искът по чл. 402 (отм.) ТЗ да се уважи за сумата 5563.42 лв. (в размера, за който е предявен), със законната лихва от датата на предявяването му 17. Х.2005 г., както се претендира. Ответникът дължи на ищеца разноски 1322.52 лв. (822.52 лв. за първоинстанционното производство и 500 лв. за въззивното производство), както и 111.26 лв. за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение от 14. ХІІ.2007 г., поправено за очевидна фактическа грешка с Решение № 104 от 18.ІІІ.2008 г., постановени по гр.д. № 1644/ 2007 г. на СГС и вместо това постановява:
ОСЪЖДА “ЗАД ”А” АД – гр. С. да заплати на “ЗД”Б”АД – гр. С. сумата 5563.42 лв., на основание чл. 402 ал. 1 (отм.) ТЗ, със законната лихва, считано от 17. Х.2005 г. до окончателното изплащане, както и 1322.52 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА “ЗАД ”А” АД – гр. С. да заплати на “ЗД”Б”АД – гр. С. сумата 111.26 лв. – разноски за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: