4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 686
гр. София, 27.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 144/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество /ЗАД/ „А.” – [населено място], срещу решение от 06.08.2010 г. по гр. д. № 4591/2009 г. на Софийски градски съд, ІV Б състав. С посоченото решение е отменено решение от 27.02.2009 г. по гр. д. № 22578/2008 г. на Софийски районен съд, 29 състав, и е отхвърлен предявеният от дружеството – касатор против [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1 329.60 лв., претендирана като дължима по силата на сключен между страните договор за презастраховане от 2000 г. във връзка с изплатено застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 02.04.200 г. застрахователно събитие по застраховка „Гражданска отговорност”, и са присъдени разноски на ответника в размер на 220 лв.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторът поддържа, че решаващият извод на въззивния съд за погасяване по давност на породеното от договора за презастраховане вземане, предмет на защита с предявения срещу [фирма] иск, е резултат от неправилно тълкуване на договорните клаузи и на законовите разпоредби, уреждащи института на погасителната давност. Излага подробни съображения в подкрепа на защитната си теза, че погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя започва да тече от момента на изплащане на застрахователното обезщетение по застраховката „Гражданска отговорност”, а не от момента на настъпване на застрахователното събитие, както е прието в атакуваното решение.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси, определени като обуславящи за изхода на делото : 1. Кое е основанието за възникване на задължението на презастрахователя; 2. От кой момент възниква задължението на презастрахователя по договор за презастраховане; 3. Кой е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за задължението на презастрахователя. Касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и твърди, че въпросите се решават противоречиво от съдилищата, за което представя влезли в сила решения на Софийски районен съд и Софийски градски съд. Алтернативно сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като се позовава на отсъствието на съдебна практика по поставените въпроси. С допълнителна молба от 07.12.2010 г. касаторът е представил решение № 139/08.11.2010 г. по т. д. № 74/2010 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК, и е заявил, че решението дава отговор на значимине за достъпа до касация въпроси.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], не изразява становище жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е отменил обжалваното пред него първоинстанционно решение и е отхвърлил предявения от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 1 329.60 лв., претендирана като дължима по силата на сключен между двете дружества договор за презастраховане от 07.01.2000 г. във връзка с изплатено застрахователно обезщетение за вреди от застрахователно събитие по застраховка „Гражданска отговорност”, след като е приел за основателно релевираното от ответника – презастраховател възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца – застраховател. Тълкувайки клаузите на чл.4.2, чл.8 и чл.9.1 от договора за презастраховане, решаващият състав на Софийски градски съд е мотивирал становище, че основанието и размера на отговорност на презастрахователя за възстановяване на половината от изплатеното от застрахователя застрахователно обезщетение по сключените в периода на действие на договора застраховки „Гражданска отговорност” се определят от отговорността на застрахователя /презастрахован/, поради което настъпването на застрахователното събитие по риска „Гражданска отговорност” трансформира едновременно задълженията на застрахователя и на презастрахователя от задължения за покриване на риска в задължения за плащане на застрахователно обезщетение за вредите от събитието. Оттук е направен решаващият извод, че настъпването на застрахователното събитие е юридическият факт, от който възниква вземането на застрахователя към презастрахователя за възстановяване на уговорената в договора за презастраховане част – 50 %, от дължимото по застрахователния договор обезщетение, респ. че в същия този момент вземането става изискуемо и спрямо него започва да тече предвидената в чл.392 ТЗ /отм./ обща петгодишна погасителна давност по чл.110 ЗЗД. Предвид обстоятелството, че застрахователното събитие е настъпило на 02.04.2000 г., а исковата молба е постъпила в съда на 11.04.2008 г., вземането е счетено за погасено по давност преди завеждане на делото и е отхвърлен искът на застрахователя – ищец. Д. на последния, че началният момент на давността относно вземането му към презастрахователя съвпада с момента на плащане на обезщетението по договора за застраховка „Гражданска отговорност” – 07.05.2007 г., е преценен като неоснователен.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд въззивно решение.
Предвид решаващите изводи, с които е мотивирано отхвърлянето на предявения от касатора иск, поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправни въпроси относно основанието и момента на възникване на задължението на презастрахователя по договора за презастраховане и началния момент, от който започва да тече погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя, са обуславящи за изхода на конкретното дело и отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Представените с изложението съдебни решения доказват твърдението на касатора за съществуваща противоречива съдебна практика по значимите за делото въпроси. В част от решенията за начален момент на погасителната давност относно вземането на застрахователя към презастрахователя по договор за презастраховане е приета датата на настъпване на застрахователното събитие по договора за застраховка „Гражданска отговорност”, а в други решения – датата, на която застрахователят е обезщетил увреденото лице за вредите от събитието. Независимо от това искането за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК е неоснователно поради факта, че към настоящия момент противоречията в практиката са преодолени с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 139/08.11.2010 г. по т. д. № 74/2010 г. на ВКС, І т. о., което според указанията в т.2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В цитираното решение е прието, че задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане/възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния договор и възниква от момента, в който застрахователят е платил застрахователно обезщетение на застрахованото лице или на неговия застраховател; моментът на плащане на обезщетението поставя началото на погасителната давност за вземането на застрахователя към презастрахователя. Формираната задължителна практика препятства допускането на касационно обжалване и на алтернативно поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което предполага необходимост от преодоляване на неправилна практика или от създаване на практика по прилагането на неясни, непълни или противоречиви закони /т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Осъществено е обаче предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание, при условията на които въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол. Допускането на решението до касация се налага по причина, че даденото от въззивния съд разрешение на материалноправните въпроси, обусловили изхода на делото, се отклонява от обективираната в решение № 139/08.11.2010 г. по т. д. № 74/2010 г. на ВКС, І т. о., задължителна практика, на която се е позовал и самият касатор в молбата от 07.12.2010 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 06.08.2010 г., постановено по гр. д. № 4591/2009 г. на Софийски градски съд, ІV Б състав.
УКАЗВА на касатора Застрахователно акционерно дружество „А.” – [населено място], едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 26.60 лв. /двадесет и шест лв. и шестдесет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :