3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
С.,27.10.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 90/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. П. Д. в качеството му на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място], срещу решение № 371 от 30.06.2010 г. по т. д. № 1395/2009 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав. С посоченото решение е оставено в сила решение от 02.06.2008 г. по т. д. № 150/2007 г. на Окръжен съд – Монтана в обжалваната с въззивната жалба на синдика Д. Д. част, с която е уважен предявеният от Агенция за държавни вземания против [фирма] /н./ иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ като е признато за установено съществуването на публични вземания към дружеството за сумите 76 734.78 лв. – главница по ДРА № 194/03.06.2005 г. на ТДД М.; 8 032 лв. – вземания по наказателни постановления на ТДД М. № 1535/10.01.2004 г., № 280/01.07.2003 г., № 75/24.03.2004 г., № 76/24.03.2004 г., № 464/03.06.2004 г., № 513/07.07.2003 г., № 256/19.04.2004 г. и № 316/27.09.2004 г.; 1 013.92 лв. – вземания по изпълнителни листове, издадени от Районен съд – Пловдив в производствата по граждански дела № 985/2003 г., № 4754/2002 г., № 2471/2004 г. и № 1890/2003 г., заедно с лихви в размер на 162.21 лв.; и с оглед изхода на делото е осъдено [фирма] /н./ да заплати държавна такса в размер на 3 437.72 лв. и разноски в размер на 2 308.86 лв.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че решението е постановено въз основа на нередовна искова молба, при отсъствие на правен интерес от предявения иск и без да са обсъдени произхода и размера на установяваните с иска вземания, които са удовлетворени в производството по несъстоятелност на [фирма] /н./.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с две групи въпроси – материалноправни и процесуалноправни, определени като обуславящи за изхода на спора по иска с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ. Касаторът твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което прави искане за допускане на въззивното решение до касационен контрол на предвиденото в чл.280, ал.1, т.3 ГПК основание.
Ответниците по касация [фирма] /н./ – [населено място], и Национална агенция за приходите – [населено място], не заявяват становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК и данните по делото, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок от надлежна страна, участвала във въззивното производство, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 1395/2009 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на Д. П. Д., подадена в качеството му на синдик на [фирма] /н./ – [населено място], срещу решение от 02.06.2008 г. по т. д. № 150/2007 г. на Окръжен съд – Монтана. Първоинстанционното решение е обжалвано в частта, с която е уважен предявеният от Агенция за държавни вземания – праводател на Национална агенция за приходите, против [фирма] /н./ положителен установителен иск с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ като е признато за установено съществуването на публични вземания към дружеството – длъжник с общ размер 85 942.91 лв., изключени от списъка на приетите вземания с постановено от съда по несъстоятелност определение по чл.692, ал.4 ТЗ от 10.07.2006 г. по гр. д. № 183/2004 г. на Окръжен съд – Монтана. За да се произнесе с решение по жалбата, въззивният съд е приел, че същата е процесуално допустима, тъй като синдикът има правен интерес да участва в производството по чл.694, ал.1 ТЗ в самостоятелно качество. След анализ и преценка на събраните в хода на процеса доказателства решаващият въззивен състав е достигнал до извод, че същите установяват по категоричен начин съществуването на изключените с определението по чл.692, ал.4 ТЗ публични вземания до размер на сумата 85 942.91 лв., установени с представените от ищеца ДРА № 194/03.06.2005 г., наказателни постановления и изпълнителни листове, и е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната от синдика част.
Въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол поради служебно констатираната от настоящия съдебен състав вероятност да е процесуално недопустимо.
Касационната жалба не съдържа доводи за недопустимост на решението, но според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл.288 ГПК касационната инстанция разполага с правомощия да допусне касационно обжалване, ако служебно констатира вероятната процесуална недопустимост на обжалвания съдебен акт. В конкретния случай предположението за евентуална недопустимост на въззивното решение по т. д. № 1395/2009 г. на Софийски апелативен съд произтича от постановеното по реда на чл.290 ГПК, с характер на задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, решение № 155 от 13.10.2011 г. по т. д. № 652/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. В посоченото решение е прието, че синдикът не е легитимиран да участва в производството по чл.694, ал.1 ТЗ – нито в собствено качество, нито като представител на длъжника, намиращ се в производство по несъстоятелност, поради което не е легитимиран да обжалва съдебното решение по иска с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ самостоятелно и независимо от длъжника. Обжалваното решение е постановено по въззивна жалба, подадена от Д. Д. в качеството му на синдик на [фирма] /н./, като в противоречие с цитираната задължителна практика въззивният съд е приел, че синдикът има правен интерес да участва в самостоятелно качество в производството по чл.694, ал.1 ТЗ и да обжалва решението по иска с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ, независимо от длъжника – ответник по този иск.
Допускането на касационно обжалване не следва да се обвързва с изискване за предварително внасяне на държавна такса с оглед изричната разпоредба на чл.694, ал.2 ТЗ, която обуславя отговорността за държавна такса от изхода на спора по иска с правно основание чл.694, ал.1 ТЗ.
Предвид изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 371 от 30.06.2010 г., постановено по т. д. № 1395/2009 г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :