7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 488
гр. София,11.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1159/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от [фирма] – [населено място], и [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение от 30.11.2009 г. по в. гр. д. № 387/2009 г. на Шуменски окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 392/16.09.2008 г. по гр. д. № 3468/2005 г. на Шуменски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” /ДА „Д.”/ искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД за признаване право на собственост и предаване на владението върху недвижим имот в [населено място] – „З. Шумен”, състоящ се от земя с площ 34 600 кв. м., представляваща УПИ ІХ – З. Шумен, от кв. 367 по плана на Промишлена зона [населено място], заедно с намиращите се в имота и подробно описани в решението сгради и съоръжения, отразени в Акт за държавна собственост № 1765/16.10.1998 г. на Областна администрация – В., съставен за поземлен имот № 83510.669.40 в урбанизираната територия на Промишлена зона – [населено място], при граници, посочени в скица № 1890/25.04.2006 г. на АК – СК – [населено място], и за заплащане на сумата 9 900 лв. – част от вземане с общ размер 52 415 лв. за лишаване на ищеца от ползването на същия имот за периода 20.11.2000 г. – 30.11.2005 г.; Отхвърлени са предявените при условията на евентуалност от [фирма] против Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД за установяване правото на собственост и предаване на владението върху „З. Шумен” и за заплащане на сумата 9 900 лв. – част от дължимо за периода 20.11.2000 г. – 30.11.2005 г. обезщетение с общ размер 52 415 лв. за лишаване на ищеца от ползването на имота; Отхвърлени са и предявените по реда на чл.181 от ГПК /отм./ от [фирма] в качеството му на главно встъпило лице срещу [фирма], ДА „Д.” и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – за признаване за установено по отношение на [фирма], че дружеството – ищец е собственик на „З. Шумен”, и чл.108 от ЗС – за признаване правото на собственост на [фирма] върху „З. Шумен” по отношение на ДА „Д.” и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройство, и за осъждането им да предадат на ищеца владението върху имота; Осъдени са [фирма] и [фирма] да заплатят на ДА „Д.” разноски по делото в размер съотв. на 3 925.36 лв. и 2 889.36 лв.
Касационната жалба на [фирма] е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от дружеството главни и евентуални искове по чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК. Развиват се съображения за незаконосъобразност на изводите на въззивния съд за извършено в съответствие с изискванията на Търговския закон намаление на капитала на [фирма] със стойността на „З. Шумен”, довело до изгубване на правото на собственост върху имота, а като последица от това – и до липса на активна материалноправна легитимация на правоприемника [фирма] по исковете с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД. Касаторът поддържа, че възприетото разрешение не е съобразено с разпоредбата на чл.231, ал.3 от ТЗ в приложимата редакция от ДВ бр.100/1997 г., която обуславя действието на решението за намаляване на капитала на търговско дружество от надлежно вписване на намалението в търговския регистър. Твърди, че доколкото не е извършено вписване на Разпореждане № 10/23.03.1999 г. на МС и на заповед № РД 09-814/02.06.1999 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, с които е разпоредено намаляване на капитала на [фирма] чрез обезсилване на акции, съответстващи на стойността на „З. Шумен”, тези актове не са произвели правно действие и праводателят му не е изгубил правото на собственост върху спорния имот. В жалбата са релевирани и множество други доводи за нарушения на Конституцията на Република България и на материалния закон – ТЗ, ЗС, ЗДС, ЗЗД, ЗППДОП /отм./ и ПРУПСДП /отм./, при произнасяне по основателността на исковите претенции.
Предмет на обжалване с касационната жалба на [фирма] е частта от въззивното решение, с която е потвърдено решението на Шуменски районен съд в частта за отхвърляне на предявените по реда на чл.181 от ГПК /отм./ искове за собственост с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ и чл.108 от ЗС. Изложените в жалбата касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК в основната си част са идентични на тези, заявени в касационната жалба на [фирма]. Като самостоятелен довод за неправилност на решението е релевирано нарушението на разпоредбите на чл.15 и чл.16 от ТЗ при формиране на извода, че [фирма] не е придобило собствеността върху „З. Шумен” по силата на сключения със [фирма] договор от 07.04.2004 г. за продажба на търговското предприятие на [фирма] поради непосочването на имота сред изчерпателно изброените в договора елементи на прехвърленото предприятие.
В приложените към жалбите изложения по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано със съвпадащи материалноправни въпроси, определени като обуславящи за изхода на делото. Уточнени в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за правомощията на Върховния касационен съд в производството по чл.288 от ГПК, въпросите се свеждат до следното : 1. Поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване на капитала на еднолично акционерно дружество с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако намаляването на капитала не е вписано в търговския регистър, а спрямо третите добросъвестни лица – и ако вписването не е обнародвано в „Държавен вестник”, според приложимата към спорното правоотношение правна уредба на чл.231, ал. 3 от ТЗ в редакцията, обн. в ДВ бр.100/1997 г.; и 2. Ползва ли се с пряко отчуждително действие и има ли за последица промяна в собствеността върху включения в капитала на [фирма] недвижим имот – „З. Шумен”, Разпореждане № 10/23.09.1999 г. на МС, с което имотът е обявен за публична държавна собственост и впоследствие е предаден за ползване и управление на ДА „Д.”. Касаторите се позовават бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и на основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с което сочат влязлото в сила решение № 1096/23.07.2008 г. по в. т. д. № 427/2008 г. на Врачански окръжен съд. В изложение към касационната жалба на [фирма] за обуславящ е посочен и въпросът за вещно – транслативния ефект на договора за продажба на търговско предприятие по отношение на имот, който не е описан като елемент от активите на предприятието. Достъпът до касационно обжалване по повод на този въпрос е аргументирано с неправилността на изразеното от въззивния съд становище, че дружеството не е придобило собствеността върху процесния имот поради невключването му сред изрично описаните в договора за продажба на предприятие имуществени активи, което становище – според касатора, противоречи на практиката в решение № 594/11.06.2004 г. по гр. д. № 1725/2003 г. на ВКС.
Ответникът по касация ДА „Д.” – [населено място], е депозирал писмен отговор от 23.04.2010 г., в който изразява становище за отсъствие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационните жалби.
Другият ответник – Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, не заявява становище по повод на жалбите.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение състав на Шуменски окръжен съд е потвърдил решението на Шуменски районен съд за отхвърляне на предявените от [фирма] и [фирма] искове с правно основание чл.108 от ЗС, чл.59 от ЗЗД и чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, след като е възприел изводите на първоинстанционния съд, че ищците не са носители на правото на собственост върху спорния недвижим имот в [населено място], обособен като „З. Шумен”, респ. че ищецът [фирма] не е легитимиран да претендира обезщетение за лишаване от ползването на имота за време, през което не е бил негов собственик. Въззивният съд е приел за правилно установени от първостепенния съд релевантните за спора факти, а именно – че спорният имот е бил собственост на Държавата до 1991 г.; че през 1991 г., на основание чл.2, ал.4 от ЗДС и ПМС № 201/1993 г., имотът е включен в капитала на [фирма], вписано в търговския регистър с решение от 13.11.1991 г. по ф. д. № 21859/91 г. на СГС, в резултат на което собствеността е преминала в патримониума на дружеството по силата на чл.17а от ЗППДОП /отм./; че вследствие извършени преобразувания [фирма] се явява правоприемник на [фирма] и на [фирма]; че с Разпореждане № 10/23.03.1999 г. на МС е разпоредено на министъра на земеделието и аграрната реформа да намали капитала на [фирма] чрез обезсилване на акциите, съответстващи на правото на собственост върху изчерпателно изброени в разпореждането недвижими имоти – зърнобази, сред които и „З. Шумен”, като с т.2 от разпореждането имотите са обявени за публична държавна собственост и е предвидено предоставянето им за безвъзмездно стопанисване и управление на ГУ „Д.” /сега ДА „Д.”/; че със заповед № РД 09-814/13.06.2001 г. на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа е наредено на изпълнителния директор на [фирма] да създаде необходимата организация за предаване на зърнобазите и за намаляване на капитала на дружеството с отразяването му в търговския регистър, а въз основа на заповед № 152/13.06.2001 г., с протокол от 20.07.1997 г., е извършено фактическо предаване на „З. Шумен” от [фирма] на ГУ „Д.”; че намалението на капитала на Зърнени храни” ЕАД чрез обезсилване на акциите, съответстващи на стойността на „З. Шумен”, не е вписано в търговския регистър съобразно изискването на чл.231, ал.3 от ТЗ в действащата към 1999 г. редакция, обн. в ДВ бр.100/1997 г., че на 07.04.2004 г. е сключен договор между [фирма] и [фирма] за продажба на търговското предприятие на [фирма]. При така установените обстоятелства въззивната инстанция е направила решаващ извод, че с Разпореждане № 10/23.03.1999 г. на МС е извършено валидно намаляване на капитала на [фирма] чрез обезсилване на акциите, съответстващи на стойността на „З. Шумен”, и че в резултат на това дружеството е изгубило правото на собственост върху имота, който е преминал в патримониума на Държавата. Не са възприети доводите на първоначалния ищец и на главно встъпилото лице за липса на правни последици от предприетото намаление на капитала на [фирма] поради невписване на цитираното разпореждане в търговския регистър в съответствие с изискването на чл.231, ал.3 от ТЗ /ред. ДВ бр.100/1997 г./. Предаването на имота от Държавата на праводателя на ответника ДА „Д.” е приравнено на валидно правно основание за ползването му от ДА „Д.”, в резултат на което исковете са приети за неоснователни. Неоснователността на предявените по реда на чл.181 от ГПК /отм./ искове е аргументирана и с обстоятелството, че поради невключване на „З. Шумен” сред активите, описани в съдържанието на сключения между [фирма] и [фирма] договор от 07.04.2004 г. за продажба на търговското предприятие на [фирма], имотът не е преминал в патримониума на приобретателя на предприятието.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на постановеното от Шуменски окръжен съд въззивно решение.
Предвид решаващите мотиви, с които въззивният съд е аргументирал отхвърлянето на предявените от [фирма] и [фирма] искове, поставените от двамата касатори и уточнени от настоящата инстанция материалноправни въпроси съответстват на въведеното в чл.280, ал.1 от ГПК общо изискване за достъп до касация, тъй като разрешаването им е обусловило отхвърлянето на исковете.
Доказана е и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК допълнителна предпоставка, на която се позовават касаторите. От представеното с изложенията по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК влязло в сила решение № 1069/23.07.2008 г. по в. гр. д. № 427/2008 г. на Врачански окръжен съд се установява, че значимите за изхода на конкретното дело материалноправни въпроси се решават противоречиво от съдилищата. Решението е постановено по идентичен правен спор, свързан със собствеността върху друга зърнобаза – „З. К.”, като в него е възприето противоположно на застъпеното в обжалваното решение становище, а именно – че решението на едноличния собственик на капитала на ЕАД с държавно имущество за намаляване на капитала на дружеството е елемент от сложен фактически състав, който поражда правно действие от момента на вписване на намалението на капитала в търговския регистър, респ. че Разпореждане № 10/23.03.1999 г. на МС няма отчуждително действие и няма за последица изгубване правото на собственост на [фирма] върху описаните в съдържанието му зърнобази, тъй като от момента на включване на зърнобазите в капитала на дружеството собствеността върху тях е преминала в патримониума на [фирма], в резултат на което държавата е престанала да бъде техен собственик и е отпаднало правото й да се разпорежда с тях. Констатираното противоречие налага допускане на въззивното решение до касационен контрол на предвиденото в чл.280, ал.1, т.2 от ГПК основание с цел уеднаквяване на съдебната практика.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е релевирано бланкетно и настоящата инстанция не дължи произнасяне по него.
В. в изложението на [фирма] материалноправен въпрос относно приложението на разпоредбите на чл.15 и чл.16 от ТЗ е значим, но не е единствено обуславящ за отхвърлянето на предявените от дружеството искове, което препятства допускането на касационно обжалване по повод на него. Същевременно отговорът на въпроса дали сключеният между [фирма] и [фирма] договор от 07.04.2004 г. за продажба на търговско предприятие има вещно-транслативен ефект по отношение правото на собственост върху „З. Шумен” до голяма степен е обусловен от произнасянето по първите два въпроса, определящи за приложното поле на касационния контрол, поради което наведените в тази насока доводи следва да бъдат разгледани в производството по чл.290 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 30.11.2009 г., постановено по в. гр. д. № 387/2009 г. на Шуменски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите [фирма] и [фирма] в едноседмичен срок от съобщенията да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер съответно на 2 588 лв. /198 лв. – върху цената на исковете с правно основание чл.59 от ЗЗД, и 2 390 лв. – върху цената на исковете по чл.108 от ЗС/ – за разглеждане на касационната жалба на [фирма], и 2 390 лв. – за разглеждане на касационната жалба на [фирма], на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :