6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
С.,08.07. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на първи юни през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия Б. Й. т. д. № 1069/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби, подадени от ЗК [фирма] – [населено място], и Д. Д. К. и Д. М. А. – двамата от [населено място], [община], срещу постановеното от Сливенски окръжен съд решение № 113 от 16.06.2010 г. по в. гр. д. № 192/2010 г.
Касационната жалба на ЗК [фирма] е насочена срещу частта от въззивното решение, с която е потвърдено решение № 101 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 3029/2009 г. на Сливенски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от дружеството – касатор против Д. Д. К. и Д. М. А. иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане солидарно срещу двамата ответници за разликата над сумата 1 202.21 лв. до сумата 2 435.54 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 07110062123, за която в полза на ЗК [фирма] е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в производството по ч. гр. д. № 2016/2009 г. на Сливенски районен съд, ведно със законната лихва от 13.05.2009 г. Касаторът излага подробни съображения за неправилност на въззивното решение в обжалваната част като се позовава на неговата необоснованост и незаконосъобразност. Релевира довод, че въззивният съд неоснователно е отказал да назначи нова и повторна автотехническа експертиза, въпреки оспорването и необосноваността на депозираното в първоинстанционното производство експертно заключение, на което впоследствие е основал решението си. Поддържа, че изводът на съда относно размера на процесното вземане е формиран в нарушение на материалния закон, тъй като действителната стойност на застрахователното обезщетение е изчислена съобразно неприложимата към спорното правоотношение Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, приета с Наредба № 24 от 08.03.2006 г. на КФН.
Материалноправният въпрос за приложимостта на Методиката при определяне на дължимото застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС” е поставен като обуславящ за изхода на делото в частта, предмет на обжалване с подадената от ЗК [фирма] касационна жалба. Касаторът поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Същото основание е заявено и във връзка с другите два въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, които се сочат за обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК – за законосъобразността на отказите на инстанциите по същество да допуснат нова и повторна автотехнически експертизи и за правилното определяне на правната квалификация на предявения иск.
Предмет на обжалване с касационната жалба на Д. Д. К. и Д. М. А. е частта от въззивното решение, с която след отмяна на постановеното от Сливенски районен съд решение № 101 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 3029/2009 г. е уважен предявеният срещу касаторите иск по чл.422 от ГПК до размер на сумата 1 202.21 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2009 г. до окончателното плащане. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Според касаторите, въззивният съд е разгледал иска като такъв с правно основание по чл.45 от ЗЗД, вместо като иск по чл.213, ал.1 от КЗ, в резултат на което не е разпределил правилно доказателствената тежест и не е преценил релевантните за спора факти. Навеждат доводи за неточно интерпретиране на доказателствата, за необсъждане на противоречието в свидетелските показания и за неправилно възприемане на фактическата обстановка по делото.
В изложение към касационната жалба приложното поле на касационното обжалване е обосновано с твърдения, че „съдът не е отговорил съобразно изискванията на закона и трайната практика на ВКС на съществения въпрос от значение за изхода на делото : Каква е правната квалификация на иска? Кои факти и обстоятелства следва да бъдат доказани, за да постанови решение, с което да уважи предявения иск; Коя страна следва да докаже правно значимите факти и обстоятелства; и не е обсъдил кои от тези правно значими факти и обстоятелства по делото са доказани, за да постанови решението си по спора.”. Във връзка с така формулираните въпроси са възпроизведени съдържащите се в касационната жалба доводи за неправилност на решението и е цитирана многобройна съдебна практика, значима за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна и изразява становище за отсъствие на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че е надлежно сезиран с установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземане за сумата 2 434.54 лв. в полза на ищеца ЗК [фирма] срещу ответниците Д. К. и Д. А., предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Според твърденията в исковата молба, вземането съставлява изплатено от застрахователното дружество – ищец застрахователно обезщетение по сключена с трето лице имуществена застраховка „Каско на МПС” за вреди, причинени виновно от ответниците при инцидент на 20.07.2008 г. в [населено място]. След обстоен анализ и цялостна преценка на събраните доказателства решаващият въззивен състав е приел за доказано, че ответниците са причинили виновно и противоправно увреждания на застрахования от ищцовото дружество лек автомобил „БМВ” с рег. [рег.номер на МПС] , по повод на които застрахователят е изплатил на правоимащо лице застрахователно обезщетение в размер на сумата 2 435.54 лв., съставляваща разноски за извършен ремонт на автомобила по издадена от Автосервиз [фирма] фактура № [ЕГН]/29.11.2008 г. Изплащането на застрахователно обезщетение е счетено за юридически факт, пораждащ регресно право за застрахователя да претендира възстановяване на платената сума солидарно от двамата ответници в качеството им на преки причинители на вредите. За да отхвърли частично иска за разликата над сумата 1 202.21 лв. до претендирания и доказан с фактурата за ремонт размер от 2 435.54 лв., въззивният съд се е позовал на заключението на назначената в първоинстанционното производство автотехническа експертиза, според което общата стойност на разходите за възстановяване на увредения автомобил в състоянието отпреди увреждането, изчислена съобразно утвърдената с Наредба № 24/2006 г. на КФН Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, възлиза на 1 202.21 лв. Като неоснователен е преценен довода на ищеца за неприложимост на Методиката към имуществените застраховки „Каско” по съображения, че след като вредата е причинена на територията на Република България, където е извършено и отремонтирането на увредения автомобил, остойностяването на ремонта следва да се изчисли съобразно правилата на Методиката.
По касационната жалба на ЗК [фирма] :
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната с касационната жалба на ЗК [фирма] част по поставения в изложението материалноправен въпрос за приложимостта на утвърдената с Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН Методика към имуществената застраховка „Каско на МПС” и значението й за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение. С оглед решаващите мотиви на въззивния съд въпросът се явява обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като разрешаването му е рефлектирало върху частичното отхвърляне на иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Неоснователно е позоваването на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС посоченото основание предпоставя съществуване на неправилна или нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика или необходимост от създаване на съдебна практика по приложението на непълни, неясни или противоречиви закони. По въпросите относно приложението на приетата с Наредба № 24/08.03.2006 г. Методика е създадена задължителна практика на Върховния касационен съд, обективирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на І т. о. В цитираното решение е прието, че при определяне на размера на застрахователното обезщетение /в конкретния случай – по чл.226 от КЗ/ прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди по чл. 4 на Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба 24 от 08.03.2006 г. на Комисията за финансов надзор не е задължително; Определеното въз основа на заключение на вещо лице застрахователно обезщетение може да надвишава минималната долна граница по чл. 4 на Приложение № 1, когато не са представени фактури за извършен ремонт на МПС в сервиз, а размерът на обезщетението е бил определен от застрахователя в съответствие с Наредба № 24 от 08.03.2006 г. на КФН. В обжалваното решение въззивният съд е приел Методиката за приложима към породеното от застраховка „Каско на МПС” застрахователно правоотношение и е определил размера на обезщетението съобразно Методиката към Наредба № 24/2006 г., отказвайки да признае за дължима разликата до пълния размер на изплатеното от застрахователя обезщетение, съответстваща на доказаните с фактура за извършен ремонт разноски за възстановяване на увредения автомобил. Произнасяйки се в този смисъл, съдът се е отклонил от посочената задължителна практика, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната част за разликата над сумата 1 202.21 лв. до сумата 2 435.54 лв.
Не са обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК въпросите за правилното определяне на правната квалификация на предявения иск и за законосъобразността на отказите на инстанциите по същество да назначат нова и повторна автотехнически експертизи. Въпросите съставляват по същността си доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение и като такива са относими към касационните основания по чл.281, т.3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл.290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК не следва да се обсъжда специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК допълнителна предпоставка, поддържана от касатора във връзка с посочените два въпроса.
По касационната жалба на Д. Д. К. и Д. М. А. :
Въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол в обжалваната от касаторите част, с която е уважен искът по чл.422, ал.1 от ГПК до размер на сумата 1 202.21 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2009 г. до окончателното плащане.
Макар да са формулирани в самостоятелно изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, посочените като обуславящи за изхода на делото „въпроси” са свързани изцяло с правилността на обжалвания съдебен акт. Определянето на правната квалификация на иска, разпределянето на доказателствената тежест, преценката на доказателствата и възприемането на фактическата обстановка по делото са израз на решаващата правораздавателна дейност на въззивния съд, която може да бъде ревизирана единствено при осъществяване на касационния контрол по реда на чл.290 от ГПК. Евентуалните нарушения на материалния и процесуалния закон при разрешаването на спора по предявения срещу касаторите установителен иск са извън очертаното в чл.280, ал.1 от ГПК приложно поле на касационното обжалване, а тъй като само те са въведени като общо основание в подкрепа на искането за достъп до касационен контрол, наличието им не би могло да послужи като повод за допускане на касационното обжалване. Предвид несъответствието на въведените въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК, не следва да се обсъжда представената с изложението съдебна практика, сочена във връзка с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 113 от 16.06.2010 г., постановено по в. гр. д. № 192/2010 г. на Сливенски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 101 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 3029/2009 г. на Сливенски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от ЗК [фирма] против Д. Д. К. и Д. М. А. иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане солидарно срещу двамата ответници за разликата над сумата 1 202.21 лв. до сумата 2 435.54 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2009 г. до окончателното плащане.
УКАЗВА на касатора ЗК [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 24.67 лв. /двадесет и четири лв. и шестдесет и седем ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 113 от 16.06.2010 г. по в. гр. д. № 192/2010 г. на Сливенски окръжен съд в частта, с която след отмяна на постановеното от Сливенски районен съд решение № 101 от 02.03.2010 г. по гр. д. № 3029/2009 г. е уважен предявеният от ЗК [фирма] против Д. Д. К. и Д. М. А. иск с правно основание чл.422 от ГПК до размер на сумата 1 202.21 лв., ведно със законната лихва от 13.05.2009 г. до окончателното плащане, и са присъдени разноски на ЗК [фирма] в размер на 805.08 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :