5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
София, 22.10. 2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Върбанова
ЧЛЕНОВЕ : Камелия ефремова
Бонка ЙОнкова
изслуша докладваното от съдия Бонка ЙОнкова т. д. № 331/2010 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. кооперация „К.” със седалище в с. Б., Я. област – чрез процесуалния представител адв. Ж. К., срещу решение № 184 от 07.12.2009 г. по в. гр. д. № 369/2009 г. на Я. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 455 от 03.07.2009 г. по гр. д. № 386/2009 г. на Я. районен съд и Кооперацията – касатор е осъдена да заплати на Д. Й. М. разноски за въззивното производство в размер на 100 лв. С решението на първоинстанционния съд е уважен предявеният от Д. Й. М. против П. кооперация „К.” иск с правно основание чл.58 от Закона за кооперациите като са отменени решенията, взети от проведеното на 18.02.2009 г. извънредно Общо събрание на Кооперацията, и са присъдени разноски на ищеца по чл.78, ал.3 от ГПК.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност на възприетите от въззивния съд изводи за допуснати нарушения на закона и на Устава на Кооперацията при свикване и провеждане на събранието, на което са взети отменените решения. По съображения, подробно изложени в жалбата, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на исковете със законните последици.
Допускането на касационно обжалване е аргументирано с визираното в чл.280, ал.1, т.3 от ГПК основание. В депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се твърди, че въззивното решение съдържа произнасяне по обуславящи материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, формулирани така : 1. Съществува ли валидно отправено искане за свикване на извънредно общо събрание, изхождащо от член-кооператори, съставляващи 1/3 от общия числен състав на Кооперацията, когато предложението е адресирано до Председателя, който е и председател по право на Управителния съвет, и спазена ли е в този случай процедурата по чл.16 от ЗК за свикване на събранието; 2. Преценката за законосъобразност на взетите от Общото събрание решения, извършена при вписване на произтичащите от тях обстоятелства в търговския регистър, не включва ли и преценка на законосъобразността на процедурата по свикване и провеждане на събранието и на взетите от него решения.
Ответникът по касационната жалба Д. Й. М. оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 09.03.2010 г., като претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
За да потвърди постановеното от Я. районен съд решение по гр. д. № 386/2009 г., с което по предявен от Д. Й. М. против П. кооперация „К.” – с. Б. иск с правно основание чл.58, ал.1 от ЗК са отменени решенията на извънредното Общо събрание на Кооперацията, проведено на 18.02.2009 г., Я. окръжен съд е приел, че е нарушена процедурата по свикване на събранието, предвидена в чл.16, ал.3, т.2 от ЗК и чл.25, т.2 от Устава, и че не са спазени изискванията на чл.16, ал.1 от ЗК и чл.23, ал.1 във вр. с ал.3 от Устава за свикване на събранието от Управителния съвет с писмена покана, надлежно връчена на всички член-кооператори най-малко 14 дни преди датата на провеждането му. Нарушението на чл.16, ал.3, т.2 от ЗК във вр. с чл.25, т.2 от Устава е аргументирано с приетия за установен по делото факт, че събранието е свикано по инициатива на 1/3 от членовете на ПК „К.”, но без преди това да е отправено искане до компетентния колективен орган на управление – У. съвет на Кооперацията, и това искане да не е уважено в предвидения от закона 14-дневен срок. Незаконосъобразността на процедурата по разгласяване на събранието и неговия дневен ред е обоснована с липсата на доказателства за редовно връчени покани на част от член-кооператорите и с връчването на покани на други член-кооператори в срок, по-малък от изискуемия 14-дневен такъв по чл.23, ал.1 вр. с ал.3 от Устава. Алтернативно е прието, че дори събранието да е свикано редовно, неговите решения – за изменение и допълнение на Устава на Кооперацията, за предсрочно прекратяване на мандата на Председателя, на Управителния съвет и на К. съвет и за оповестяване на резултатите от извършени финансови ревизии с предприемане на действия за търсене на отговорност от виновните лица, са незаконосъобразни, тъй като в нарушение на чл.27, ал.4 от Устава са гласувани явно, а не тайно, каквото е изричното изискване на посочената уставна клауза.
Съобразявайки решаващите изводи на въззивната инстанция, с които е мотивирана отмяната на атакуваните с конститутивния иск по чл.58, ал.1 от ЗК решения на Общото събрание от 18.02.2009 г., настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Материалноправният въпрос отправено ли е валидно предложение от 1/3 от член-кооператорите на ПК „К.” за свикване на извънредното общо събрание и спазена ли е процедурата по чл.16, ал.3, т.4 от ЗК е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК за формиране на решаващата воля на въззивния съд по предмета на делото. Значимостта на въпроса произтича от обстоятелството, че отмяната на взетите от събранието решения е резултат от преценката на въззивния съд за допуснато нарушение на изискванията на чл.16, ал.3, т.4 от ЗК, респ. на чл.25, т.2 от Устава на Кооперацията, предвид отправянето на искане за свикване на общо събрание до Председателя, вместо до компетентния орган – У. съвет.
Независимо от изложеното, касационно обжалване по повод на посочения въпрос не може да бъде допуснато, доколкото уважаването на иска по чл.58, ал.1 от ЗК е обусловено и от други констатирани от съда нарушения, осъществени в процедурата по свикване на събранието и при гласуване на взетите решения. Липсата на редовно връчени покани на част от член-кооператорите, неспазването на изискуемия от закона и Устава срок за разгласяване на събранието и вземането на решенията с явно, вместо с предвиденото в Устава тайно гласуване, са квалифицирани от въззивния съд като самостоятелни основания за отмяна на атакуваните по реда на чл.58 от ЗК решения. Поради това, доколкото въведеният от касатора материалноправен въпрос не е единствено обуславящ за изхода на конкретното дело и произнасянето по него не би рефлектирало върху крайния резултат от спора, искането за допускане на въззивното решение до касационен контрол е неоснователно и не се налага обсъждане на сочената допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по отношение на втория поддържан въпрос – дали законосъобразността на процедурата по свикване и провеждане на общото събрание, респ. на взетите от събранието решения, не се преценява при вписване на произтичащите от решенията нови обстоятелства в търговския регистър. Поставеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 от ГПК, доколкото при формиране на решаващата си воля по предмета на делото въззивната инстанция не е обсъждала и не се е произнасяла за съотношението между контрола за законосъобразност на взетите от общото събрание на определена кооперация решения, осъществяван от съда при разглеждане на иска по чл.58, ал.1 от ЗК, и правомощията за преценка на законосъобразността в процедурата по вписване на произтичащите от решенията обстоятелства в търговския регистър.
Дори да се приеме, че е осъществена общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК, посоченият материалноправен въпрос не може да бъде определен като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото в смисъла, вложен в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК предпоставя произнасянето на Върховния касационен съд по конкретен правен въпрос да допринася за промяна на неправилна съдебна практика или за осъвременяване на съществуваща практика или да се налага с цел създаване на съдебна практика по прилагането на конкретни законови норми, когато те са неясни, неточни или противоречиви. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗК е ясна и не се нуждае от тълкуване – с нея е признато право на иск в полза на член-кооператорите за отмяна на решенията на общото събрание на кооперацията, които противоречат на закона и/или на устава. Упражняването на правото на иск не е поставено от закона в зависимост от процедурата по вписване на произтичащите от решенията обстоятелства, а що се отнася до обхвата на проверката, извършвана по повод на подадено заявление за вписване в търговския регистър, той е регламентиран изрично в нормата на чл.21 от ЗТР. Приложението на посочените разпоредби не създава затруднения и противоречия в съдебната практика, поради което произнасянето на касационната инстанция не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото съобразно изискването на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Предвид изложените съображения, решението по гр. д. № 369/2009 г. на Я. окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба направените в производството по чл.288 от ГПК разноски в размер на сумата 100 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие серия Я № 0000018189/04.03.2010 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 184 от 07.12.2009 г., постановено по в. гр. д. № 369/2009 г. на Я. окръжен съд.
ОСЪЖДА П. кооперация „К.” с Е. 00943129 със седалище в с. Б., обл. Я., да заплати на Д. Й. М. от с. Б., обл. Я., сумата 100.00 лв. /сто лв./ – разноски за производството по чл.288 от ГПК пред Върховен касационен съд, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :