4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 90
С.,15.02.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 564/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. П. от [населено място] срещу решение от 07.01.2011 г., постановено по гр. д. № 8137/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав. С обжалваното решение, след отмяна на решение от 12.05.2010 г. по гр. д. № 47037/2009 г. на Софийски районен съд, е признато за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК, че Н. Н. П. дължи на Славей С. С. сумата 16 000 лв., съставляваща главница по запис на заповед от 13.07.2006 г., ведно със законната лихва от 29.05.2009 г., и сумата 639.19 лв. – разноски за заповедно производство по ч. гр. д. № 3784/2009 г. на Бургаски районен съд, по което са издадени заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК и изпълнителен лист за посочените суми, и с оглед изхода на делото са присъдени разноски на ищеца за двете съдебни инстанции в размер общо на 1 501 лв.
К. моли за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на предявения иск като излага подробни доводи за неправилност на решението поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи в касационната жалба са насочени срещу отказа на въззивния съд да разгледа възраженията на касатора за наличие на каузално правоотношение между страните, породено от договор за заем и послужило като основание за издаване на представения в заповедното производство запис на заповед, и за несъществуване на вземането по записа на заповед поради погасяване чрез плащане на вземането по договора за заем.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с материалноправния въпрос за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение /договор за заем/, послужило като основание за неговото издаване, и с процесуалноправните въпроси за необходимостта от изследване на каузалните правоотношения между страните, своевременно въведени като предмет на делото в първоинстанционното производство, и разпределянето на доказателствената тежест по предявения срещу издателя на менителничния ефект установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК. Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, като за доказване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК са представени решения на ВКС, постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г. и по новия съдопроизводствен ред на чл.290 ГПК от 2007 г.
Ответникът по касация Славей С. С. от [населено място] не заявява становище.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Славей С. С. против Н. Н. П. установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК за съществуване на парично вземане за сумата 16 000 лв., предмет на заповед за изпълнение, издадена въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК – запис на заповед от 13.07.2006 г., и оспорена с възражение по чл.414 ГПК от ответника – длъжник. В исковата молба ищецът е посочил като основание за възникване на вземането записът на заповед, издаден от ответника на 13.07.2006 г. с падеж 23.07.2006 г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил така предявения иск, след като е приел за основателно възражението на ответника, че вземането по записа на заповед не съществува, тъй като записът на заповед е издаден във връзка със сключен между страните договор за паричен заем, а задължението за връщане на получения заем е погасено изцяло чрез извършено на 15.04.2008 г. плащане. За да се произнесе в този смисъл, съставът на Софийски районен съд е съобразил и еднопосочните изявления на процесуалните представители на страните, направени в първото съдебно заседание по делото, за наличие на връзка между издаването на записа на заповед и сключването на договора за заем.
Въззивният Софийски градски съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил иска по чл.422 ГПК, приемайки, че след като ищецът е основал иска си на записа на заповед като абстрактна сделка, съществуването на вземането следва да се преценява единствено според това дали записът на заповед е действителен и редовен от външна страна и дали ответникът – издател е представил доказателства за погасяване на пряко породеното от менителничния ефект задължение. Изложил е съображения, че доколкото записът на заповед е редовен от външна страна и ответникът не е доказал да е погасил задължението чрез някой от предвидените в закона правни способи, вземането на ищеца следва да се счете за съществуващо в размера, отразен в съдържанието на оспорената по реда на чл.414 ГПК заповед за изпълнение. Възражението на ответника за връзка между записа на заповед и договора за заем и за погасяване на процесното вземане в резултат на плащане, извършено в изпълнение на договора за заем, не е разгледано от въззивния съд с аргумент, че каузалните правоотношения между страните са извън предмета на производството по чл.422 ГПК.
Въззивното решение следав да се допусне до касационно обжалване поради следното :
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси попадат в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им от въззивния съд е обусловило уважаването на предявения срещу касатора установителен иск с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК.
Произнасянето по релевантните за изхода на делото въпроси е извършено от въззивната инстанция в отклонение от задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения – решение № 149/05.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на І т. о., решение № 108/22.07.2011 г. по т. д. № 813/2010 г. на ІІ т. о. и решение № 102/25.07.2011 г. по т. д. № 672/2010 г. на ІІ т. о. В цитираните решения е прието, че : Предметът на делото в производството за разглеждане на иск по чл.422 ГПК, предявен за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, се определя от твърдяното от ищеца основание за възникване на вземането и от естеството на възраженията, с които ответникът оспорва възникването и съществуването на вземането; В случаите, когато страните са въвели като предмет на спора наличието на каузално правоотношение, послужило като причина за издаване на записа на заповед, и ответникът е релевирал възражение за несъществуване на вземането по записа на заповед вследствие погасяване на вземането по каузалното правоотношение, сезираният с иска по чл.422 ГПК съд е длъжен да изследва връзката между двете правоотношения – абстрактното и каузалното, и в зависимост от това да се произнесе дали съществува вземането, обективирано в представения в заповедното производство запис на заповед. В настоящия случай въззивният съд е отказал да изследва връзката между записа на заповед, посочен в исковата молба като основание за възникване на защитаваното с иска по чл.422 ГПК парично вземане, и договора за заем, твърдян от ответника като причина за менителничното задължаване, което противоречи на възприетите в задължителната практика разрешения. Ето защо въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание.
Поради наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а и с оглед съществуващата задължителна непротиворечива практика на ВКС по обусловилите изхода на делото правни въпроси, не следва да се обсъждат алтернативно поддържаните от касатора основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 07.01.2011 г., постановено по гр. д. № 8137/2010 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав.
УКАЗВА на касатора Н. Н. П. от [населено място] в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 466.00 лв. /четиристотин шестдесет и шест лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :