4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 688
София, 02.12.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 339/2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 1844 от 10.10.2013 г., постановено по в. гр. д. № 2801/2013 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение от 08.05.2013 г. по гр. д. № 107/2012 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [община] иск с правно основание чл.36 от Наредба № 2/2006 г. за заплащане на сумата 166 681.68 лв., представляваща дължими и неизплатени компенсации по договор за обществен превоз на пътници с автобусен транспорт, от която 123 781.20 лв. – сума за карти, издадени на пенсионери в периода м. април 2010 г. – м. декември 2011 г., и 42 900.48 лв. – сума за карти, издадени на ветерани от войните за периода м. март 2010 г. – м декември 2011 г.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и разрешаване на спора по същество с осъждане на ответника да заплати претендираните с иска суми, ведно с разноските по делото.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
В писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касация [община] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [община] осъдителен иск за сумата 166 681.68 лв., Софийски апелативен съд е приел, че в хода на делото ищецът не е доказал да е престирал пълно, точно и качествено услугата, възложена му от [община] със сключен на 28.04.2010 г. договор за извършване на обществен превоз с автобусен транспорт на територията на [община], поради което няма право да получи исковата сума, претендирана като дължими компенсации по Наредба № 2/31.03.2006 г. за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване по автомобилния транспорт, предвидени в нормативни актове за определени категории пътници, за издадени в периода м. март 2010 г. – м. декември 2011 г. карти за безплатно пътуване и карти за пътуване с намалени цени на лица по чл.4 от Наредбата – пенсионери и ветерани от войните.
Въззивният съд е преценил, че макар да е издавал карти на правоимащи лица по чл.4 от цитираната наредба, ищецът – превозвач не е изпълнил задължението си да води редовна отчетност за издаваните карти, което съставлява пречка да се установи точния брой на превозените лица, имащи право на безплатен превоз или на превоз по намалени цени, а оттук – и размера на полагащите се компенсации от републиканския бюджет за превоз на такива лица. В подкрепа на извода за недоказаност на исковата претенция съдът се е позовал на заключението съдебносчетоводната експертиза по делото, в което е посочено, че превозвачът не е водил регистър на издадените карти на ветерани от войната и регистър на издадените карти на пенсионери съобразно изискванията на чл.12, ал.3, т.2 и чл.17, ал.2 от Наредба № 2/31.03.2006 г. Съобразил е и обстоятелството, че освен с опис – сметки, съдържащи обща информация за броя и стойността на издадените карти, ищецът не разполага с други отчетни документи, въз основа на които [община] би могла да осъществи плащане на дължими по договора компенсации. Изхождайки от предвидените в Наредба № 2/31.03.2006 г. изисквания, Софийски апелативен съд е изразил становище, че доколкото кметът на общината носи отговорност за разпореждането със средствата от републиканския бюджет, предоставени за компенсиране на извършващите обществен превоз превозвачи, задължението на [община] за изплащане на претендираните компенсации предпоставя пълно и главно доказване на обема на фактически предоставената по договора услуга, каквото доказване не е проведено от ищеца. Д. на ищеца, че общината дължи изплащане на компенсациите, след като е получила за тази цел субсидии от републиканския бюджет и няма данни да ги е върнала на държавата, е счетен за правно ирелевантен с аргумент, че отношенията между държавата и общината по повод превеждането на субсидиите са ирелевантни за преценката дали като превозвач по сключения с [община] договор [фирма] има право да получи компенсации за предоставени по договора услуги.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване се допуска, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е само този въпрос, чието разрешаване е обусловило формирането на правните изводи на съда по предмета на спора, не и въпросите, които се отнасят до преценката на доказателства и до възприемането на фактическата обстановка по спора, които са относими към правилността на решението и не подлежат на преценка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване със следните въпроси : Дали воденето на регистрите, съгласно изискванията на чл.12, ал.3, т.2 и чл.17, ал.2 от Наредба № 2/31.03.2006 г., е основание за издаване на абонаментни карти на правоимащите лица и съответно основание/задължителна предпоставка за получаване на компенсациите от превозвача по чл.21, ал.1 и чл.30, ал.1 от същата наредба; Дали [община] разполага с процесуална легитимация да релевира възражения за недължимост на компенсациите при положение, че те са отпуснати от Министерство на финансите, и има ли право ответникът на последващ и текущ контрол за правомерното и целесъобразно разходване на средствата от централния бюджет.
Първият от посочените въпроси не е от значение за изхода на делото в смисъла, изяснен с цитираното тълкувателно решение. Отхвърлянето на предявения от касатора осъдителен иск не е обусловено от правен извод, че воденето от превозвача на регистрите по чл.12, ал.3, т.2 и чл.17, ал.2 от Наредба № 2/31.03.2006 г. е основание за получаване на компенсациите по чл.21, ал.1 и чл.30, ал.1 от Наредбата, а от извода на въззивния съд, че искът е останал недоказан по своето основание. А. на съда, че липсата на регистри препятства установяването на обема на престираната от превозвача услуга, за която се следват претендираните парични компенсации, е относим към формирането на извода за недоказаност на иска. Поставеният въпрос предполага проверка на правилността на този извод и с оглед указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС не попада в приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Не може да се счете за обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и вторият въпрос в изложението. В мотивите към обжалваното решение въззивният съд е изразил становище, че отношенията между общината и държавата по повод отпускането на субсидии за изплащане на компенсации на превозвачите са ирелевантни за преценката дали ответникът дължи изплащане на компенсации по сключения с ищеца договор. За да се произнесе по иска, съдът е изследвал единствено изпълнението на поетите от ищеца /сега касатор/ задължения по конкретния договор и в зависимост от извода, че не е проведено пълно и главно доказване на обема на престираните услуги, за които се претендира изплащане на компенсации, е отхвърлил исковата претенция. Разрешаването на спора не е обусловено от обсъждане на процесуалната легитимация на [община] да релевира възражения за недължимост на компенсациите, предоставени от Министерство на финансите, което означава, че въпросът не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК.
Несъответствието на въведените с изложението въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с която е аргументирано искането за достъп до касация.
Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 2801/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация поради липса на представени доказателства за извършването им.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1844 от 10.10.2013 г., постановено по в. гр. д. № 2801/2013 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :