5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
С., 13.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 696/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Г. – гражданка на Русия, чрез процесуалния й представител по делото, срещу решение № 12 от 23.03.2011 г., постановено по гр. д. № 31/2011 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалваното решение, след отмяна на решение № 288 от 23.11.2010 г. по гр. д. № 71/2010 г. на Бургаски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Т. Н. Г. против [фирма] иск с правно основание чл.92 ЗЗД за заплащане на сумата 19 622 евро – неустойка за неизпълнение на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 24.04.2008 г., и са присъдени разноски на ответника в размер на сумата 1 988 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за присъждане на претендираната с иска неустойка, ведно с направените в хода на делото разноски. Излагат се подробни доводи в подкрепа на оплакването, че въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл.20 ЗЗД като е тълкувал сключения между страните предварителен договор, в частност – клаузите на чл.3 и чл.7, без да търси вложената в договора действителна обща воля на страните. Поддържа се становище, че в резултат на неправилно тълкуване на договора съдът е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод за недължимост на търсената неустойка, въпреки доказаната по делото забава в изпълнението на поетото от ответника – продавач задължение за предаване на обектите.
Материалноправният въпрос за необходимостта от тълкуване на договора според установените в чл.20 ЗЗД критерии е посочен като релевантен за приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Касаторката твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значимия за изхода на делото правен въпрос в противоречие с константната и със задължителната практика на ВКС, изразена в решение № 451/19.01.2004 г. по гр. д. № 162/2003 г. на ТК, решение № 559/17.05.1993 г. по гр. д. № 1724/92 г. на ІV г. о., решение № 2627/12.01.2005 г. по гр. д. № 2264/2003 г. на ІV г. о. и решение № 89/17.07.2009 г. по гр. д. № 523/2008 г. на ІІ т. о.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като обуславящи по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са формулирани и следните въпроси, по отношение на които се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК : 1. Дали с прехвърлянето на правото на строеж за конкретен обект е изпълнена целта на предварителния договор при условие, че в него е инкорпориран договор за строителство, съгласно който продавачът – строител е поел задължение да построи и предаде обекта в определена степен на завършеност и срок; 2. Дали при положение, че правото на ползване е съставна част – необходим елемент от съдържанието на субективното право на собственост, простото оформяне на нотариалната сделка за прехвърляне право на строеж може да се приеме за изпълнение от страна на подавача, че е предал обекта в състояние, годно за ползване; 3. Кога може да възникне правното състояние строителят да предаде на собственика договорения обект, а последният да извлича ползите от вещта като я ползва – при снабдяване на обекта с удостоверение за експлоатация или при простото оформяне на нотариална сделка за прехвърляне на право на строеж; 4. Дали с прехвърляне на ограничено вещно право на строеж от страна на продавача отпада задължението му да предаде в срок и в договорената степен на завършеност обекта, когато договорът за строителство е инкорпориран в предварителния договор за покупко – продажба на недвижим имот; 5. Дали при наличие на предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот при прехвърляне само на ограничено вещно право на строеж е възможно след това продавачът отново да прехвърли на купувача правото на собственост върху обекта; 6. При прехвърляне чрез нотариална сделка на правото на строеж при изграждане на сградата в груб строеж допустимо ли е нова разпоредителна сделка, с която продавачът да прехвърли на купувача правото на собственост върху същия; 7. Дали терминът „предаване на обекта” е равнозначен на предаване на „собственост върху обекта”.
В срока по чл.287 ГПК не е постъпил отговор на касационната жалба от ответника по касация [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Т. Н. Г. против [фирма] иск с правно основание чл.79 във вр. с чл.92, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 38 378 лв. – левова равностойност на 19 622 евро, представляваща неустойка за забава по чл.7 от сключен на 24.04.2008 г. между страните предварителен договор за покупко – продажба на два недвижими имота /ателие № 8 и офис № 2 в жилищна сграда в УПИ VІІІ – 5008 от кв.97 по плана на [населено място], м. „Малкото солено Езеро”/. Искът е основан на твърдения, че ответникът – продавач не е изпълнил поетите с клаузите на чл.3, ал.1 и ал.3 от предварителния договор задължения – да прехвърли на ищцата – купувач собствеността върху имотите след 28.02.2009 г., да въведе имотите в експлоатация до края на м. април 2009 г. и в същия срок да предостави на ищцата удостоверение за ползването им /акт 16/, поради което дължи заплащане на уговорената в чл.7 неустойка като санкция за забавата в предаването на имотите. Посочено е, че към датата на предявяване на иска дължимата неустойка възлиза на 19 622 евро /изчислена за 283 дни забава/.
За да отмени решението на Бургаски окръжен съд и да отхвърли предявения иск, Бургаски апелативен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като ответникът – продавач не дължи претендираната неустойка. След самостоятелно тълкуване на клаузата на чл.7 от договора въззивният съд е достигнал до извод, че уговорената в нея неустойка касае само задължението на продавача по чл.3, ал.1 за прехвърляне на собствеността върху имотите в нотариална форма, не и присъщите на договор за строителство задължения по чл.3, ал.2 и ал.3 – снабдяване на купувачката с удостоверение за ползване на обектите и въвеждането им в експлоатация в срок до края на м. април 2009 г. В резултат на тази преценка съдът е отрекъл наличието на основание за санкциониране на ответника с неустойка по чл.7 за забава на задълженията по чл.3, ал.2 и ал.3, които е следвало да се изпълнят до края на м. април 2009 г. На тълкуване е подложена и договорната клауза на чл.3, ал.1, за която е прието, че съдържа задължение за продавача да прехвърли с нотариален акт собствеността върху обектите след 28.02.2009 г., но след допълнително уговаряне с купувачката на час и дата за нотариално оформяне на продажбата. Позовавайки се на отсъствие на ангажирани от ищцата доказателства за постигната договореност относно конкретната дата, на която е следвало да се извърши нотариалното оформяне на продажбата, решаващият въззивен състав е приел, че ответникът – продавач не е изпаднал в забава по отношение на поетото с чл.3, ал.1 задължение и поради това не следва да отговаря за неизпълнението му посредством плащане на неустойка по чл.7 от договора.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения :
Решаващите изводи, с които въззивният съд е мотивирал становището си за неоснователност на иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД, позволяват да се приеме, че първият поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос – за тълкуването на предварителния договор в съответствие с установените в чл.20 ЗЗД критерии, попада в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване. Тълкуването на обективираните в чл.3 и чл.7 на предварителния договор клаузи е обусловило изцяло становището на Бургаски апелативен съд за недължимост на претендираната с иска неустойка, което сочи на относимост на въпроса към общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Осъществена е и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка за достъп до касационен контрол. Значимият за изхода на делото материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.20 ЗЗД, създадена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения като например решение № 89/17.07.2009 г. по т. д. № 523/2008 г. на ІІ т. о. /представено от касаторката/, решение № 81/07.07.2009 г. по т. д. № 761/2008 г. на І т. о., решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на ІV г. о., решение № 151/05.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. и др. В цитираните решения е изразено последователно поддържаното от Върховния касационен съд разбиране, че при съмнение, неяснота или двусмисленост на включени в договора клаузи, включително относно изпълнението или неизпълнението на конкретни задължения и уговорените по повод на тях санкции, договорите следва да се тълкуват съобразно установените в чл.20 ЗЗД критерии като се търси вложената в съдържанието им действителна обща воля на страните. При постановяване на обжалваното решение съставът на Бургаски апелативен съд не е съобразил въведения с чл.20 ЗЗД правен режим на тълкуване, поради което решението следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Не попадат в приложното поле на касационното обжалване втората група въпроси, формулирани в р.ІІ, п.1 – п.7 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Въпреки, че са относими към спорния предмет на делото, тези въпроси не са обуславящи за отхвърлянето на иска по чл.92, ал.1 ЗЗД, доколкото мотивите към въззивното решение изобщо не съдържат произнасяне по тях. След като не са рефлектирали върху формирането на решаващата правна воля на въззивната инстанция, въпросите не могат да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация, дори да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 12 от 23.03.2011 г., постановено по гр. д. № 31/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторката Т. Н. Г. със съдебен адрес [населено място], [улица] /адв. С. С./, в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 767.56 лв. /седемстотин шестдесет и седем лв. и петдесет и шест ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :