4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София,02.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 32/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Й. Р. М., подадена в качеството й на майка и законен представител на малолетния Ф. Ф. М. от [населено място], обл. Б., срещу постановеното от Софийски апелативен съд, 7 състав, въззивно решение № 1395 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 1327/2011 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 23.12.2010 г. по гр. д. № 10089/2009 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Ф. Ф. М. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Й. Р. М., против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 150 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Ф. И. М., настъпила при пътно – транспортно произшествие на 14.12.2008 г.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за присъждане на пълния размер на претендираното с иска обезщетение. Излагат се доводи за нарушение на материалния закон и за неправилна преценка на фактите при разрешаване на спора за правото на заченатия, но нероден към датата на увреждащото произшествие Ф. Ф. М., на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия баща Ф. И. М..
Материалноправният въпрос за възможността да се присъди обезщетение за неимуществени вреди по повод причинена при пътно – транспортно произшествие смърт на наследодателя в полза на заченатото, но неродено към момента на произшествието дете, е посочен като значим за изхода на делото в представеното с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. К. твърди, че въпросът е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВС в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. и от константната практика в решение № 578/19.03.1962 г. по гр. д. № 176/1962 г. на ВС, ІV г. о. и определение № 584 от 07.09.2009 г. по т. д. № 266/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; че е решен противоречиво от първоинстанционния и от въззивния съд; че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано и с въпроса за начина на определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от пострадал при деликт неимуществени вреди, но без да се сочат допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по касация ЗК [фирма] – [населено място], е изразил становище за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване и на касационната жалба.
Депозиран е и отговор от Е. А. М. и И. Ф. А., които считат жалбата за основателна.
Евентуалният ответник Гаранционен фонд – [населено място], не е заявил становище в срока по чл.287 ГПК.
Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която са разгледани исковете на Й. Р. М., Е. А. М. и И. Ф. А. против ЗК [фирма].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отхвърли предявения от малолетния Ф. Ф. М., действащ чрез своята майка и законен представител Й. Р. М., иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 150 000 лв., Софийски апелативен съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищецът няма право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия при ПТП на 14.12.2008 г. негов баща Ф. И. М.. Този извод е мотивиран със съображения, че Ф. Ф. М. е роден през 2009 г. и доколкото не е съществувал като правен субект към момента на произшествието, при което е настъпила смъртта на Ф. И. М., не би могъл да търпи вреди от загубата на своя баща. Решаващият въззивен състав е изложил аргументи, че разпоредбата на чл.2, ал.1, б.”а” ЗН, признаваща на заченатото, но неродено към момента на произшествието малолетно дете качеството на наследник на починалия баща, въвежда законова фикция, която се прилага само в предвидените за това случаи и не може да се тълкува разширително, за да послужи като основание за присъждане на обезщетение за претърпени лично от детето неимуществени вреди от настъпилата преди раждането му смърт на бащата.
Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Решаващите изводи, с които въззивният съд е мотивирал становището си за неоснователност на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ, позволяват да се приеме, че първият поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК материалноправен въпрос – за правото на заченатото, но неродено към момента на настъпване на пътно – транспортно произшествие дете, на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия в резултат на произшествието негов наследодател /баща/, е значим за изхода на делото. Произнасянето по този въпрос е обусловило изцяло отхвърлянето на иска, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Задължителната практика, обективирана в посочените в изложението ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., дава отговор на въпроса за кръга от лица, легитимирани да търсят и получат обезщетение за неимуществени вреди по повод причинена в резултат на деликт смърт на техен близък. Въпросът за правото на обезщетение на заченатото, но неродено към момента на деликта дете, не е предмет на изрично произнасяне от страна на Пленума на Върховния съд в цитираните постановления, което изключва възможността въззивното решение да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено бланкетно и поради отсъствие на аргументация за значението на въведения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото не може да се прецени като осъществено.
Представеното с изложението решение № 578 от 19.03.1962 г. по гр. д. № 176/61 г. на ВС, ІV г. о., постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, доказва поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В решението е прието, че съгласно чл.1 ЗЛС, заченатото, но още неродено в момента на злополуката дете, не съществува като правен субект и не е носител на права и задължения до момента на своето раждане; От момента на раждането си детето започва да търпи имуществени и неимуществени вреди от смъртта на починалия в резултат на злополуката негов баща, тъй като е лишено за целия си живот от бащина закрила и издръжка; Вредите са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане и макар да са бъдещи от гледна точка на момента на настъпване на вредоносния резултат, подлежат на обезщетяване и детето може да претендира обезщетение за тях от момента на своето раждане /а не от зачеването, предвид неприложимостта по аналогия на разпоредбите на чл.2 ЗЛС/. В противоположен смисъл е произнасянето на въззивния съд в обжалваното решение, което сочи на специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК допълнителна предпоставка и налага допускане на решението до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В съответствие с указанията в т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС за неоснователни следва да се приемат доводите за наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие на въззивното решение с постановеното по реда на чл.288 ГПК определение № 584/07.09.2009 г. по т. д. № 266/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и с решението, постановено по същото дело от първата инстанция.
Извън приложното поле на касационното обжалване е вторият въпрос в изложението – за начина на определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивният съд е отрекъл правото на касатора на обезщетение за неимуществени вреди и по тази причина изобщо не е разглеждал въпроса за размера на обезщетението. С оглед предмета на иска с правно основание чл.226, ал.1 КЗ въпросът има принципно значение за делото, но не е обуславящ за неговия изход и не може да бъде подведен под общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК.
Разглеждането на касационната жалба не следва да се обвързва с изискване за внасяне на държавна такса, тъй като касаторът е освободен от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК с разпореждане от 27.10.2009 г. на зам. председателя на Софийски градски съд.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 1395 от 29.07.2011 г. по гр. д. № 1327/2011 г. в частта, обжалвана с касационна жалба на Й. Р. М. в качеството й на майка и законен представител на малолетния Ф. Ф. М. от [населено място], обл. Б., с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение от 23.12.2010 г. по гр. д. № 10089/2009 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от Ф. Ф. М. – малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Й. Р. М., против ЗК [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата 150 000 лв.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :