Определение №451 от 41450 по ч.пр. дело №175/175 на 1-во нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 451
София, 25.06.2013 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и тринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2438/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по частна жалба на А. Р. – гражданин на Федерална Република Германия, срещу определение № 2625 от 07.12.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 3724/2012 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение /неправилно посочено в жалбата като „разпореждане”/ № 12056 от 02.07.2012 г. по т. д. № 4122/2011 г. на Софийски градски съд, с което e оставено без уважение искането на А. Р. за присъждане на разноски по чл.78, ал.4 ГПК поради прекратяване на производството по предявените срещу него искове в размер на сумата 5 533.50 евро – адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 02.04.2012 г.
В жалбата се поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК като е отказал да присъди разноски за адвокатско възнаграждение с мотив, че не е доказано реалното заплащане на възнаграждението. Частният жалбоподател моли за отмяна на определението и за присъждане на възнаграждението в размера, в който е уговорено с представения договор за правна помощ.
С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значим за изхода на делото е формулиран следният въпрос : „Дължат ли се разноски за адвокатско възнаграждение, когато е установено такива да са уговорени в полза на адвоката на страната за защита в конкретното съдебно производство, но не са ангажирани данни по делото същите да са реално заплатени в хода на това конкретно производство”. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, както и с противоречивата практика на ВКС, по повод на която е образувано тълкувателно дело № 6/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди определението на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на ответника А. Р. за присъждане на разноски по чл.78, ал.4 ГПК по прекратеното т. д. № 4122/2011 г., Софийски апелативен съд е приел, че искането е направено своевременно с отговора на исковата молба, но не е подкрепено с доказателства за реално извършване на претендираните разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 02.04.2012 г. Въззивният съд е преценил, че от представения договор за правна помощ се установява само уговарянето на възнаграждение в размер на 5 533.50 евро, платимо в тридневен срок от подписване на договора, но не и самото плащане на възнаграждението като факт, релевантнен за присъждането му под формата на разноски по чл.78, ал.4 ГПК.
С оглед решаващите изводи на въззивния съд поставеният от жалбоподателя правен въпрос дали присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в хипотезите на чл.78 ГПК е обусловено от представяне на доказателства за изплащане на възнаграждението е от значение за изхода на делото. Повдигнатият въпрос се решава противоречиво в практиката на Върховния касационен съд, поради което с разпореждане от 31.07.2012 г. на Председателя на ВКС същият е включен в предмета на тълкувателно дело № 6/2013 г. /т.1/. Към настоящия момент тълкувателно дело № 6/2013 г. не е приключило и е висящо пред Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС. Произнасянето по жалбата е обусловено от отговора на въпроса, който ще бъде даден от ОСГТК на ВКС с бъдещото тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2013 г., поради което производството по жалбата следва да бъде спряно на основание чл.292 ГПК до приключване на производството по тълкувателното дело.
Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА производството по ч. т. д. № 2438/2013 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, до приключване на тълкувателно дело № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top