2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29
С., 24.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 377/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] – [населено място], срещу постановените от Великотърновски апелативен съд решения по в. гр. д. № 165/2010 г. – решение № 179 от 11.10.2010 г. и решение № 165 от 12.01.2011 г., с което е оставена без уважение молбата на касатора за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 179 от 11.10.2010 г.
С решение № 179 от 11.10.2010 г. Великотърновски апелативен съд е отменил решение № 183 от 18.11.2009 г. по гр. д. № 1010/2008 г. на Великотърновски окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от [фирма] против [община] иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 231 884.76 лв. до сумата 297 437.08 лв., включваща стойност на извършени СМР и ДДС по договор за обект „Подобряване на уличната мрежа и изграждане на нова канализационна мрежа в [населено място]”, заедно със законната лихва от 10.10.2008 г. и разноските до размер на сумата 4 787.27 лв., вместо което е отхвърлил иска за тази разлика; Обезсилил е първоинстанционното решение в частта относно отхвърления иск по чл.86 ЗЗД за сумите 30 269.52 лв. и 59 876.96 лв.; Потвърдил е решението в осъдителната част за сумата 231 884.76 лв., представляваща стойност на извършени СМР без ДДС, и частично по отношение на разноските; Присъдил е на ищеца разноски по компенсация в размер на 3 141.43 лв. Решението е постановено при участие на Х. М. И., Г. Д. Т. и [фирма] в качеството на трети лица – помагачи на ответника [община].
В касационната жалба на дружеството – ищец е посочено, че въззивното решение се обжалва частично в следните негови части : В частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска за сумата 58 274.44 лв. /разлика над присъдените от въззивния съд 231 884.76 лв. до 290 159.20 лв./, претендирана като дължим ДДС върху стойността на извършените, но неплатени СМР; В частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД до размер на сумата 12 977.76 лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на неплатените строителни работи с включен ДДС /290 159.20 лв./ за периода 27.06.2008 г. – 10.10.2008 г.; и в частта за разноските. К. излага подробни оплаквания за неправилност на решението поради наличие на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и моли същото да бъде отменено в обжалваните части като му се присъдят сумите 58 274.44 лв. и 12 977.76 лв., ведно с разноските, или делото се върне за ново разглеждане в отменената част от друг състав на въззивния съд.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано с всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК основания. К. се позовава на отклонение от задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1/17.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.4, и Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.19, при разрешаване на следните процесуалноправни въпроси : Следва ли въззивният съд да обезсили решението на първата инстанция, ако констатира, че е разгледана неуточнена искова претенция, или следва да процедира по реда на чл.129, ал.2 ГПК като предостави на ищеца възможност да поправи нередовностите на исковата молба; Какво трябва да бъде съдържанието на мотивите към въззивното решение. Като обуславящ за изхода на делото е поставен и процесуалният въпрос „Може ли съдът да приема правоизключващи изводи, по които не са правени възражения от страните, и да се позовава на обстоятелства, които не са посочени в доклада по делото като релевантни за спора и подлежащи на доказване поради неоспорването им с възражения от страните”. Основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК се поддържат във връзка с материалноправния въпрос „за дължимостта на ДДС в конкретния случай – приложението на чл.56 ЗДДС /отм./ и чл.67 ЗДДС /действащ/”, който според касатора е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 69/11.06.2009 г. по гр. д. № 709/2008 г. на ІІ т. о., алтернативно – в постановените при действието на ГПК от 1952 г. /отм./ решение № 42/25.02.2004 г. по гр. д. № 485/2003 г. на ІІ т. о. и решение № 111/27.02.2004 г. по гр. д. № 1431/2003 г. на ІІ т. о.
Касационната жалба срещу решение № 165 от 12.01.2011 г. е аргументирана с оплаквания за нарушение на материалния закон – чл.66 и чл.67 ЗДДС, при формиране на извода на въззивната инстанция за отсъствие на очевидна фактическа грешка в основното решение по съществото на спора. Допускането на касационно обжалване на решението по чл.247 ГПК се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с въпроса „Как се определя размера на данъка върху добавената стойност”.
В писмени отговори по чл.287 ГПК ответникът по касация [община] – [населено място], изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационните жалби.
Третите лица – помагачи на ответника Х. М. И. от [населено място], Г. Д. Т. от [населено място] и [фирма] със седалище в [населено място] не заявяват становища.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната част за сумата 231 884.76 лв., след като е приел, че посочената сума се дължи от [община] на [фирма] на основание чл.266, ал.1 ЗЗД – като възнаграждение за допълнителни СМР, извършени в процеса на изпълнение на сключен между страните договор от 28.04.2005 г. за изграждане на обект „Подобряване на уличната мрежа и изграждане на нова канализационна мрежа в [населено място]”. Дължимостта на възнаграждението е аргументирана с приетите по делото констативни актове обр.19, доказващи възлагането и приемането на извършените допълнителни работи от ответника – възложител, и с констатациите в заключението на назначената във въззивното производство съдебнотехническа експертиза, според които сумата 231 884.76 лв. съответства на останалата неизплатена част от възнаграждението за реално извършените и приети СМР на обекта, но без включен ДДС.
За да отмени частично решението на Великотърновски окръжен съд и да отхвърли иска по чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над сумата 231 884.76 лв. до предявения размер от 297 437.08 лв., решаващият въззивен състав е приел, че за тази разлика исковата претенция е неоснователна, доколкото част от нея – 6 064.90 лв., съставлява стойност на СМР, за които не е доказано да са извършени от ищеца – изпълнител, а останалата част съставлява ДДС върху стойността на неплатените СМР, с получаването на който ищецът би се обогатил без основание.
Обезсилването на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен акцесорният иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумите 30 269.52 лв. и 59 876.96 лв., претендирани като обезщетение за забава съответно върху сумата 433 002.53 лв. /общ размер на възнаграждението за допълнително извършени СМР с ДДС/ за периода 27.11.2006 г. – 31.05.2007 г. и върху сумата 297 437.08 лв. /остатък от възнаграждението след извършено на 30.05.2007 г. частично плащане на сумата 135 565.45 лв./ за периода 31.05.2007 г. – 10.10.2008 г., е обосновано с мотив, че е разгледан непредявен иск, чийто точен размер не е посочен в исковата молба.
Сезиран с молба по чл.247 ГПК от ищеца, въззивният съд е отказал да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението по съществото на спора, след като е приел, че не е налице грешка при формиране и изразяване на решаващата му правна воля относно действителния размер на дължимото възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в атакуваните с касационната жалба на [фирма] части по следните съображения :
Всички формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправни въпроси са от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им е обусловило частичното отхвърляне на иска по чл.266, ал.1 ЗЗД и обезсилването на първоинстанционното решение в частта относно иска по чл.86 ЗЗД.
Основателен е доводът на касатора за отклонение от задължителната практика на ВКС в т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.01.2001 г. на ОСГК на ВКС при разрешаване на въпроса за надлежното предявяване на иска с правно основание чл.86 ЗЗД и последвалото обезсилване на първоинстанционното решение в частта относно този иск. Обезсилването е последица от констатацията на решаващия въззивен състав, че искът за заплащане на обезщетение за забава върху възнаграждението за извършени СМР не е уточнен по размер в исковата молба. Според задължителните указания в цитираното тълкувателно решение, при подобна констатация въззивният съд е длъжен да предостави на ищеца възможност по реда на чл.100 ГПК /отм./, респ. чл.129 ГПК, да поправи исковата молба като уточни размера на претендираното вземане и едва след това може да обезсили решението, ако исковата молба не бъде приведена в съответствие с изискванията за редовност. В конкретния случай въззивният съд е процедирал в противоречие с посочените указания, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението в атакуваната с касационната жалба част, с която е обезсилено решението на Великотърновски окръжен съд по иска с правно основание чл.86 ЗЗД до размер на сумата 12 977.78 лв. /обезщетение за забава върху сумата 290 159.20 лв. за периода 27.06.2008 г. – 10.10.2008 г./.
В отклонение от задължителната практика на ВКС са разрешени и процесуалните въпроси, касаещи съдържанието на мотивите към въззивното решение и произнасянето по защитните позиции на страните в процеса. С т.19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания относно това, какво трябва да съдържат мотивите към въззивното решение. Поставено е изискване мотивите да отразяват ясно решаващата правна воля на въззивната инстанция по спорния предмет на делото, формирана след преценка на доказателствата, прилагане на закона и произнасяне по защитните доводи и възражения на страните. С обжалваното решение съставът на Великотърновски апелативен съд е отхвърлил иска по чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 58 274.44 лв. /разлика над присъдените 231 884.76 лв. до обжалвания размер от 290 159.20 лв./, без да изложи ясни мотиви защо въпреки липсата на възражение от страна на ответника срещу дължимостта на ДДС върху възнаграждението за извършени строителни работи приема, че с присъждане на данъка изпълнителят по договора за изработка ще се обогати неоснователно. Поради това решението следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК в обжалваната част, с която искът по чл.266 ЗЗД е отхвърлен до размер на сумата 58 274.44 лв.
Материалноправният въпрос дължи ли се ДДС в конкретния случай и в какъв размер не може да бъде отнесен към очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване. Отговорът на този въпрос предполага проверка на правилността на решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция по прилагане на материалния закон, поради което същият е относим към производството по чл.290 ГПК. Несъответствието на въпроса с изискването на чл.280, ал.1 ГПК освобождава настоящата инстанция от задължение да обсъжда дали по отношение на него са осъществени поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на решението по чл.247 ГПК е аргументирано с въпроса за правилното изчисляване на ДДС. С оглед изложените по-горе съображения касационно обжалване на решението не следва да се допуска, тъй като поставеният въпрос е извън очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол.
Предвид изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 179 от 11.10.2010 г., постановено по в. гр. д. № 165/2010 г. на Великотърновски апелативен съд в частите, обжалвани с подадената от [фирма] касационна жалба вх. № 4371/12.11.2010 г.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 425.04 лв. /хиляда четиристотин двадесет и пет лв. и четири ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 165 от 12.01.2011 г., постановено по реда на чл.247 ГПК в производството по в. гр. д. № 165/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :