4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
гр. София,06.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1050/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] срещу решение № 59 от 06.07.2011 г., постановено по т. д. № 134/2011 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 377 от 20.01.2011 г. по т. д. № 968/2009 г. на Бургаски окръжен съд в частта за осъждане на дружеството – касатор да заплати на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол сумата 680 953.75 лв., представляваща неустойка по чл.10.1 /б/ от договор за приватизационна продажба № РД-01-818/15.02.2007 г. за неизпълнение на задължение по чл.9.4 от договора, ведно със законната лихва от 23.12.2009 г. до окончателното плащане, и сумата 41 307.23 лв. – деловодни разноски върху уважената част от иска, и в полза на Агенцията – ищец е присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 14 069 лв.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. К. моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявения срещу него осъдителен иск с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.
Допускането на касационно обжалване е обосновано със следните правни въпроси, посочени като обуславящи за изхода на делото : 1. Трябва ли съдът да следи служебно за нищожни договорни клаузи, да прогласява нищожността и да решава спора съобразно последиците на нищожността; 2. Приложим ли е преклузивният срок по чл.370 във вр. с чл.367 ГПК по отношение на възражението /твърдението/ за нищожност на договорни клаузи. Във връзка с първия въпрос касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и твърди, че при разрешаването му въззивният съд се е отклонил от задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, предвиждаща задължение за съда да следи служебно за нищожността на уговорена в търговски или приватизационен договор неустойка. По отношение на втория въпрос сочи основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргумент, че по същия няма формирана задължителна практика на ВКС и практика на останалите съдилища в страната. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа и по повод на други поставени в изложението въпроси, свързани с изводите на въззивния съд за характера и функциите на претендираната с иска неустойка, условията за нейното начисляване и предпоставките за намаляването й поради прекомерност.
Ответникът по касация Агенция за приватизация и следприватизационен контрол – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 17.10.2011 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Бургаски окръжен съд в обжалваната с въззивната жалба на [фирма] осъдителна част за сумата 680 953.75 лв., Бургаски апелативен съд е приел, че дружеството – жалбоподател дължи посочената сума на ищеца Агенция за приватизация и следприватизационен контрол /АПСК/ като неустойка, уговорена в чл.10.1 /б/ от сключения на 15.02.2007 г. договор за приватизационна продажба на акции от капитала на [фирма] – [населено място], поради неизпълнение на поетото с клаузата на чл.9.4 от приватизационния договор задължение да изплати и/или уреди в шестмесечен срок от придобиване на правата върху акциите публични задължения на приватизираното дружество към бюджета и към осигурителни предприятия с обща стойност 1 340 511.10 лв. При преценката относно неизпълнената част от публичните задължения въззивният съд е съобразил отсъствието на съставени по предвидения за целта ред от Националната агенция по приходите административни актове, отричащи съществуването на оспорените от ответника публични задължения за осигуровки. На тази база е счел за недопустимо при липса на такива актове задълженията да се признават за несъществуващи инцидентно по повод разглеждане на възникналия между страните спор за неизпълнение на приватизационния договор.
Като неоснователно е преценено възражението на ответника – купувач за прекомерност по смисъла на чл.309 ТЗ на търсената неустойка. Решаващият състав на Бургаски апелативен съд се е позовал на специфичния характер и цели на приватизационния договор и е приел, че с оглед конкретните обстоятелства по делото и липсата на ангажирани от ответника доказателства за настъпили в патримониума му вреди, произлезли в резултат на уговорения в договора размер на неустойката, не е осъществено основанието на чл.309 ТЗ за нейното намаляване.
Въззивният съд е отказал да се произнесе по възражението на ответника за нищожност на уговорената в чл.10.1 /б/ от приватизационния договор клауза за неустойка поради противоречието й с добрите нрави и със закона по съображения, че същото е заявено извън преклузивния срок по чл.370 във вр. с чл.367 ГПК едва в писмените бележки, представени след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси, свързани със задължението на въззивния съд да следи служебно за нищожността на уговорената в приватизационен договор неустойка поради противоречие с добрите нрави и за приложението на преклузивния срок по чл.370 във вр. с чл.367 ГПК към възражението на купувача за нищожност на неустоечната клауза, са релевантни за изхода на делото. Въззивният съд е уважил предявения срещу ответника – касатор иск за заплащане на неустойка, уговорена в чл.10.1 /б/ от сключения между страните приватизационен договор, без да обсъди дали клаузата за неустойка е действителна от гледна точка на съответствието й с добрите нрави, респ. отказвайки да разгледа противопоставеното от ответника възражение за нейната нищожност с мотив, че същото е въведено в процеса след изтичане на преклузивния срок по чл.370 във вр. с чл.367 ГПК. Изложените обстоятелства сочат, че поставените въпроси отговарят на установеното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация.
Осъществена е и сочената от касатора допълнителна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Произнасянето в обжалваното решение по релевантните за изхода на делото правни въпроси се отклонява от задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС – т.4, в която е възприето разрешението, че съдът, сезиран с иск за присъждане на неустойка по търговски или приватизационен договор, следи служебно за спазването на добрите нрави при уговаряне на клаузи за неустойка, с оглед значението на добрите нрави за действителността на неустоечната клауза. Отказът на въззивния съд да обсъди въпроса дали съдържащата се в чл.10.1 /б/ от процесния приватизационен договор клауза за неустойка е действителна от гледна точка на добрите нрави при наличие на релевирано от ответника /макар и извън срока по чл.370 във вр. с чл.367 ГПК/ изрично възражение за нейната нищожност, съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Поради осъществяването на основанието по чл.280, чл.1, т.1 ГПК не следва да се обсъжда поддържано от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите въпроси в изложението касаят обосноваността на изводите на въззивната инстанция относно размера на неизпълненото задължение по чл.9.4 от приватизационния договор, върху който следва да се начислява неустойката по чл.10.1 /б/ от договора. Като относими към правилността на въззивното решение, а не към очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване, тези въпроси могат да бъдат разглеждани само в производството по чл.290 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 59 от 06.07.2011 г., постановено по т. д. № 134/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 13 619.75 лв. /тринадесет хиляди шестстотин и деветнадесет лв. и седемдесет и пет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :