3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 947
София,24.10.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 671/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. С. Гугулянова – чрез особения й представител адв. Ю. С., срещу определение от 01.06.2012 г., постановено по гр. д. № 7039/2012 г. на Софийски градски съд. С посоченото определение е върната на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК – поради невнасяне на държавна такса за въззивно обжалване, подадената от С. Гугулянова – чрез особения й представител адв. Ю. С., въззивна жалба срещу решение от 19.03.2012 г. по гр. д. № 50144/2010 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по жалбата.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на закона. Излагат се доводи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че назначеният при условията на чл.47, ал.6 ГПК особен представител дължи заплащане на държавна такса за въззивното обжалване, тъй като с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.5 ГПК освобождаването от задължение за плащане на такса е предвидено само по отношение на особените представители по чл.48, ал.2 ГПК. Според частната жалбоподателка, подобно тълкуване на закона води до отказ от правосъдие спрямо страната, която не е намерена на посочения по делото адрес, и противоречи на практиката в определение № 73/16.02.2011 г. по ч. гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.
В жалбата са обосновани и предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, но същите са неотносими към процесуалния ред, по който следва да се разгледа частната жалба – чл.274, ал.1, изр.1 ГПК.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна [фирма] – [населено място], която не е изразила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените доводи, приема следното :
Частната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С обжалваното определение Софийски градски съд е върнал въззивната жалба на С. Гугулянова срещу решението по гр. д. № 50144/2010 г. на Софийски районен съд, подадена чрез назначения на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв. Ю. С., след като е констатирал, че в предоставения с разпореждане от 19.05.2012 г. едноседмичен срок адв. С. не е внесла указаната държавна такса за въззивно обжалване. За неоснователна е счетена молбата на адв. С., с която същата е уведомила съда, че в качеството си на „служебен защитник” на жалбоподателката не дължи заплащане на такса по жалбата. Въззивният съдебен състав е изложил съображения, че с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.5 ГПК е предвидено освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса само по отношение на особения представител, назначен на основание чл.48, ал.2 ГПК, и е недопустимо цитираната разпоредба да се тълкува разширително като се прилага и за особения представител по чл.47, ал.6 ГПК.
За да подкрепи така възприетото разрешение, съставът на Софийски градски съд се е позовал на практиката на Върховния касационен съд в определение № определение № 126/20.02.2012 г. по ч. гр. д. № 730/2011 г. на ІІІ г. о. и определение № 292/12.05.2011 г. по ч. гр. д. № 269/2011 г. на ІV г. о. В тези определения е обосновано становище, че разпоредбата на чл.83, ал.1, т.5 ГПК освобождава от задължение за внасяне на такса само особените представители, назначени на основание чл.48, ал.2 ГПК, и не може да се прилага разширително по отношение на въззивни жалби, подадени от назначен на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител. Противоположно становище е застъпено в представеното с частната жалба определение № 73/16.02.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., в което е прието, че чл.83, ал.1, т.5 ГПК следва да се тълкува разширително като се прилага и по отношение на особения представител на страна, назначен при условията на чл.47, ал.6 ГПК. Противоречиво произнасяне по въпроса за задължението на особените представители по чл.47, ал.6 ГПК да внасят държавни такси по делата се съдържа и в други определения на ВКС, постановени по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Поради формираната противоречива практика въпросът дължи ли се държавна такса за подадена жалба от особен представител на разноски на ищеца /чл.47, ал.6 ГПК и чл.48, ал.2 ГПК/ е поставен за разглеждане пред Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС като част от предмета на Тълкувателно дело № 6/2012 г., образувано с разпореждане от 31.07.2012 г. на Председателя на ВКС.
При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС намира, че производството по частната жалба следва да бъде спряно до произнасяне на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по посочения правен въпрос, отговорът на който е от значение за основателността на жалбата. Въпреки, че обжалването се развива по реда на чл.274, ал.2 ГПК, а не по реда на чл.274, ал.3 ГПК, спирането е необходимо, за да бъде съобразено произнасянето по частната жалба с практиката, която ще бъде приета за правилна с бъдещото тълкувателно решение.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по ч. т. д. № 671/2012 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, до постановяване на тълкувателно решение по висящото Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 31.07.2012 г. на Председателя на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :