4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4
София, 07.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети декември през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 431/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу решение № 230 от 13.02.2012 г., постановено по в. гр. д. № 2768/2011 г. на Пловдивски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 2442 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 19910/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумите 18 646.20 лв. – дължим наем по договор за наем № 090209/09.02.2009 г. за ползване на хидравлична платформа с рег. № 411ПС353 за периода м. април 2009 г. – м. юли 2010 г., и 446 лв. – дължим наем по договор за наем № 090729/29.07.2009 г. за ползване на хидравлична платформа с рег. № 411ПС225.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и се прави искане същото да бъде отменено, а исковете – уважени със законните последици. К. поддържа, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства и не е приложил презумпцията на чл.301 ТЗ, в резултат на което е достигнал до необоснован и незаконосъобразен извод за отсъствие на сключени между страните договори за наем, пораждащи претендираните с исковете вземания.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдение, че въззивният съд е разрешил съществения за изхода на делото правен въпрос, свързан с приложението на презумпцията по чл.301 ТЗ, в противоречие с практиката на ВКС в решение № 37/01.04.20109 г. по т. д. № 106/2008 г. на ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010 г. на І т. о., решение № 1064/27.06.2003 г. по гр. д. № 215/2003 г. на І г. о. и определение № 24/12.01.2009 г. по т. д. № 606/2008 г. на І т. о. Като основание за допускане на касационното обжалване е посочено и значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК. Жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК в частта, с която е обжалвано въззивното решение по иска за заплащане на наем в размер на сумата 446 лв. по договор за наем № 090729/29.07.2009 г. В частта, с която е обжалвано решението за отхвърляне на иска за заплащане на наем в размер на 18 646.20 лв. по договор за наем № 090209/09.02.2009 г., жалбата е допустима и подлежи на разглеждане при предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
Въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 18 646.20 лв., претендирана като дължим наем за ползване на хидравлична платформа с рег. № 411ПС353 за периода м. април 2009 г. – м. юли 2010 г., след като е приел, че ищецът не е доказал възникването на наемно правоотношение между страните по представения с исковата молба договор за наем № 090209/09.02.2009 г. За да отрече съществуването на наемното правоотношение, съдът се е позовал на релевираното от ответника обстоятелство, че договорът за наем, анексите към него и предавателно – приемателните протоколи за предаване на хидравличната платформа не са подписани от представляващия [фирма], а от лицето Н. К., която не е упълномощена валидно да сключва договори за наем от името на дружеството – наемодател. Като допълнителен аргумент за неоснователност на исковата претенция е посочено и отсъствието на доказателства платформата да е предадена за ползване на наемателя [фирма] чрез лице, имащо представителна власт по отношение на дружеството. Твърдението на ищеца в исковата молба за извършено от ответника – наемател плащане на дължимия по договора наем за м. февруари и м. март 2009 г. е счетено за ирелевантно и не е съобразено при преценката за възникване на наемното правоотношение.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Предвид решаващите изводи, с които въззивният съд е мотивирал отхвърлянето на предявения от касатора осъдителен иск по чл.232, ал.2 ЗЗД, поставеният в изложението правен въпрос за приложението на презумпцията по чл.301 ТЗ към спорното правоотношение е от значение за изхода на делото и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК.
Осъществена е и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като значимият за делото правен въпрос е разрешен от въззивния съд в отклонение от задължителната практика на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 57/07.06.2011 г. по т. д. № 546/2010 г. на І т. о. В посоченото решение е обосновано становище, че договорът за наем има действие за търговеца, от чието име е сключен, ако липсва противопоставяне веднага след узнаването му или от узнаването на факти за извършени действия, от които може да се направи недвусмислен извод, че са предприети по реализиране на права или изпълнение на задължения по наемно правоотношение; фактическите действия по ползване на вещта и плащането на наемна цена биха могли да бъдат факти и обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за липса на противопоставяне от страна на търговеца – наемател на сключен от негово име, но без представителна власт, договор за наем. Отклонението от посочената задължителна практика съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Наличието на задължителна практика по релевантния за спора въпрос изключва необходимостта от обсъждане на цитираните в изложението решения по т. д. № 106/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и по гр. д. № 215/2003 г. на ВКС, І г. о., които са постановени по реда на ГПК от 1952 г. /отм./ и попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представеното с изложението решение № 62 от 09.07.2012 г. по т. д. № 733/2011 г. на ВКС, І т. о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е неотносимо пряко към спорния предмет на конкретното дело, тъй като касае приложението на разпоредбата на чл.301 ТЗ към друг вид търговска сделка – договор за търговска продажба. Що се отнася до определение № 24/12.01.2009 г. по т. д. № 606/2008 г. на ВКС, І т. о., същото е постановено в производство по чл.288 ГПК и доколкото не разрешава въпроси по съществото на правния спор, не формира задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК изключва необходимостта от обсъждане на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посоченото основание не е въведено надлежно от касатора, който се е позовал единствено на значението на поставения в изложението въпрос за точното прилагане на закона, без да твърди, че въпросът е от значение и за развитието на правото.
Мотивиран от изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 230 от 13.02.2012 г., постановено по в. гр. д. № 2768/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 2442 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 19910/2010 г. на Пловдивски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 18 646.20 лв., претендирана като дължим наем по договор за наем № 090209/09.02.2009 г. за ползване на хидравлична платформа с рег. № 411ПС353 за периода м. април 2009 г. – м. юли 2010 г.
УКАЗВА на касатора [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 372.92 лв. /триста седемдесет и два лв. и деветдесет и две ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу частта от решение № 230 от 13.02.2012 г. по в. гр. д. № 2768/2011 г. на Пловдивски окръжен съд, с която е потвърдено решение № 2442 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 19910/2010 г. на Пловдивски районен съд в частта за отхвърляне на предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 446 лв. – дължим наем по договор за наем № 090729/29.07.2009 г. за ползване на хидравлична платформа с рег. № 411ПС225.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването с частна жалба пред друг тричленен състав на Търговска колегия при ВКС в частта за оставяне на касационната жалба без разглеждане, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :