5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
С., 08.02. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 511/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. С. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу решение № 417 от 20.12.2010 г. по в. гр. д. № 1029/2010 г. на Великотърновски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 48 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 223/2009 г. на Еленски районен съд, с което касаторът – едноличен търговец е осъден да заплати на [фирма] сумата 22 274.56 лв., представляваща неплатена продажна цена на стоки /алуминиеви профили и аксесоари/ по фактура № [ЕГН]/21.10.2008 г. /на стойност 4 415.83 лв./ и фактура № [ЕГН]/05.11.2008 г. /на стойност 17 858.73 лв./, ведно със законната лихва от 28.09.2009 г. до окончателното плащане и разноски в размер на сумата 2 041.00 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради наличие на касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. К. се позовава на несъответствие с материалния и процесуалния закон на изразеното от въззивния съд становище, че при наличие на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, оспорена от длъжника с възражение по чл.414 ГПК, ищецът – кредитор разполага с право на преценка дали да предяви осъдителен иск за вземането си или специалния установителен иск по чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК. Развива съображения, че произнасяйки се по недопустим осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, предявен при наличие на издадена заповед по чл.410 ГПК за спорното вземане, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което неправилно не е обезсилено от въззивната инстанция. В жалбата са изложени и доводи за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при допускането и преценката на доказателствата и разпределянето на доказателствената тежест.
Приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси, определени като обуславящи за изхода на делото : 1. Допустимо ли е кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, след подадено от длъжника възражение против заповедта да предяви осъдителен иск за вземането си по общия процесуален ред; В случай, че е предявен такъв иск, следва ли съдът да го остави без разглеждане като недопустим и да прекрати производството по делото; 2. Възможно ли е недопустимото първоинстанционно решение, с което е уважен осъдителен иск на кредитора при наличие на заповед за изпълнение на вземането, да стане допустимо при условие, че след постановяването му първоинстанционният съд служебно е обезсилил заповедта за изпълнение. По повод на първия въпрос се твърди, че е разрешен в отклонение от задължителната практика на ВКС в определение № 369/11.06.2009 г. по ч. т. д. № 384/2009 г., определение № 324/08.06.2009 г. по ч. т. д. № 160/2009 г., определение № 230/23.03.2010 г. по ч. т. д. № 83/2010 г. и определение № 276/02.06.2009 г. по ч. т. д. № 276/2009 г., както и че се решава противоречиво от съдилищата /решение № VІ-31/21.05.2010 г. по гр. д. № 387/2010 г. на Бургаски окръжен съд/. За втория въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище в срока по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението по гр. д. № 223/2009 г. на Еленски районен съд, с което е уважен предявеният от [фирма] срещу С. И. С. в качеството на [фирма] осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, Великотърновски окръжен съд е приел, че чрез събраните в хода на делото доказателства е установено наличието на непогасено парично задължение на ответника към ищеца за заплащане на исковата сума от 22 274.56 лв., представляваща цена на стоки /алуминиеви профили и аксесоари/, закупени от ответника с договор за търговска продажба, оформен с двустранно съставени и надлежно осчетоводени фактури № [ЕГН]/21.10.2008 г. и № [ЕГН]/05.11.2008 г.
Въззивният съд е преценил като неоснователно оплакването във въззивната жалба на ответника – едноличен търговец за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение поради разглеждане на осъдителен иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ при наличие на издадена в полза на ищеца – кредитор заповед по чл.410 ГПК за претендираното с иска парично вземане. Изложил е съображения, че издадената по заявление на [фирма] в производството по ч. гр. д. № 169/2009 г. на Еленски районен съд заповед за изпълнение на процесното задължение не води до недопустимост на предявения осъдителен иск по чл.327, ал.1 ТЗ, тъй като с оспорването на заповедта от длъжника за кредитора е възникнало право да предяви иск за вземането си като избере вида на защитата – чрез осъдителен иск по чл.327, ал.1 ТЗ или чрез установителния иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК. При произнасянето по спора въззивният съд е констатирал факта, че заповедта за изпълнение е обезсилена на основание чл.415, ал.2 ГПК след постановяване на обжалваното първоинстанционно решение с определение № 253 от 06.08.2010 г. по ч. т. д. № 169/2009 г. на Еленски районен съд.
Настоящият съдебен състав, след преценка на решаващите мотиви към въззивното решение и на поддържаните основания за достъп до касация, намира следното :
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касае вида на иска – осъдителен или установителен, който следва да предяви кредиторът, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в случай на оспорване на заповедта от длъжника с възражение по чл.414 ГПК. По този въпрос съществува задължителна практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК – решение № 158/13.10.2010 г. по т. д. № 1086/2009 г. на ІІ т. о., решение № 194/26.11.2010 г. по т. д. № 80/2010 г. на ІІ т. о., решение № 27/08.03.2010 г. по т. д. № 521/2009 г. на І т. о., и др., в която е прието, че при надлежно оспорване на заповедта за изпълнение от страна на длъжника кредиторът следва да предяви специалния установителен иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за съществуване на вземането, а не осъдителен иск, за воденето на какъвто липсва правен интерес; Предявяването на осъдителен, вместо на установителен иск, съставлява нередовност на исковата молба, която ако не бъде отстранена – чрез привеждане на петитума в съответствие с обстоятелствената част и с разпоредбата на чл.422 ГПК, води до недопустимост на постановеното по иска решение. Въпреки изразената от въззивния съд позиция, че кредиторът има право на преценка чрез какъв иск да защити вземането си – осъдителен или установителен по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК, въпросът за вида на допустимата искова защита не е обуславящ за изхода на конкретното дело и не попада в очертаното от чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационния контрол. Данните по делото сочат, че въззивното решение е постановено след обезсилване на заповедта за изпълнение на основание чл.415, ал.2 ГПК, което обстоятелство е съобразено от въззивния съд и именно то е обусловило преценката за допустимост на предявения от кредитора осъдителен иск и на първоинстанционното решение, с което същият е уважен. След като въззивният съд се е произнесъл при вече обезсилена заповед за изпълнение, не може да се приеме, че поставеният въпрос е релевантнен за приложното поле на касационния контрол, респ. че е разрешен в противоречие със задължителната и с приложената към изложението съдебна практика по приложението на чл.422 ГПК, която третира допустимостта на осъдителния иск в хипотезата на издадена, но необезсилена заповед по чл.410 или чл.417 ГПК.
Касационното обжалване следва да се допусне във връзка с втория процесуалноправен въпрос – отразява ли се обезсилването на заповедта по чл.410 ГПК, извършено на основание чл.415, ал.2 ГПК след постановяване на решението на първата инстанция, с което е уважен осъдителен иск на кредитора за вземането, предмет на обезсилената заповед, на допустимостта на първоинстанционното решение и на постановеното след обезсилването въззивно решение. Освен, че е обусловил преценката на въззивния съд за допустимост на обжалваното пред него решение, посоченият въпрос е релевантнен и за допустимостта на атакуваното с касационната жалба въззивно решения, за която Върховният касационен съд е длъжен да следи служебно и в производството по чл.288 ГПК, съгласно изричните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. В процесуалният закон, а и в създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на института на заповедното производство, не се съдържа изричен отговор на специфичния за конкретното дело правен въпрос, поради което искането на касатора за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е основателно.
Предвид изложените съображения и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 417 от 20.12.2010 г., постановено по в. гр. д. № 1029/2010 г. на Великотърновски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора С. И. С. в качеството на [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 445.49 лв. /четиристотин четиридесет и пет лв. и четиридесет и девет ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :